Решение № 10686 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2023 г.

ВАСТрето отделение07.11.2023 г.докладчик Кремена Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 279 от 20.02.2023г., постановено по адм. дело 943/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград.

ОСЪЖДА Община Сандански, представлявана от кмета да заплати на Областен управител на Област Благоевград РАЗНОСКИ пред касационната инстанция в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Областен управител на Област Благоевград за присъждане на разноски в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет-Сандански, чрез процесуалния му представител юрк. Е. Андонова, срещу Решение 279 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело 943/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с доводи за касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт, като бъде постановено ново решение по същество, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Областен управител на Област Благоевград, чрез процесуалния му представител ст.експерт Олев в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на оспореното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна Народно читалище Слово 1922, Община Сандански не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Областния Управител на област Благоевград, обективирана в Заповед ОА-АК-354/01.11.2022 г. против Решение 196 от Протокол 10/29.09.2022 г. на Общински съвет Сандански, като в заповедта са изложени съображения за приемане на оспореното решение в противоречие с §4 от ПЗР на Закона за народните читалища (ЗНЧ). С обжалвания съдебен акт, съдът е уважил жалбата на Областния Управител на област Благоевград и е отменил Решение 196 от Протокол 10/29.09.2022 г. на Общински съвет Сандански. За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че с Решение 196 от Протокол 10/29.09.2022 г. на ОбС Сандански по предложение изх. 08 00-357/20.09.2022 г. на кмета на общината е изменено Решение 392/28.11.2013г. и договор за безвъзмездно управление 256-03, като е отнето помещение, което се явява пристройка към южната страна на сградата на читалището с квадратура от 34 кв.м., находящо се в парцел ІV по плана на с. Петрово актувано с акт 120 публична общинска собственост от Народно читалище Слово 1922 , с. Петрово, като е разкрит пенсионерски клуб в същото помещение и е възложено на кмета на община Сандански да измени с допълнително споразумение договора. Съдът е установил, че предложението е направено по повод на сигнал с вх. 08 00-60/15.02.2022 г. от общински съветник, в който се сочи, че сградата не се ползва по предназначение. На следващо място съдът е установил, че имота, съставляващ сграда на два етажа със ЗП от 610кв.м. и лятно кино със ЗП от 320кв.м. в парцел IV по плана на с.Петрово е предоставен за безвъзмездно ползване и управление на Народно читалище Слово 1922 с Решение392/2013г. и сключен договор256-03/2015г.. За същия е съставен Акт за публична общинска собственост 120/1999г..Видно от удостоверение354/02.07.2002г. на ОбС-Сандански сградата се е ползвала от читалището и преди 199 г.. Със Заповед ОА-АК-308/13.10.2022 г. на Областен управител на Област Благоевград Решение 196 от Протокол 10/29.09.2022 г. на ОбС Сандански е върнато за ново обсъждане, като същото не е преразгледано. Въз основа на тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Като е анализирал относимата разпоредба на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за народните читалища, съдът е направил извод, че с приетото решение се отнема правото на ползване по отношение част от имота, предоставен на читалището, за който се твърди, че представлява пристройка. В тази връзка е обосновал извод, че отнемането на помещения, ползвани от читалището за читалищна дейност, противоречи на закона. С оглед на изложеното, съдът е уважил оспорването срещу Решението на Общински съвет Сандански и го е отменил като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Установено по делото е, че имота, предмет на оспореното решение на ОбС-Сандански, за който е съставен АПОС120/27.12.1999г. е бил предоставен за безвъзмездно ползване и управление на Народно читалище Слово 1922-с.Петрово с Решение392/28.11.2013г. на Общински съвет-Сандански, въз основа на което е бил сключен Договор за безвъзмездно управление256-03 от 25.06.2015год.. Същевременно, видно от прил. удостоверение изх.354/02.07.2002г. на ОбС-Сандански, сградата се е ползвала от читалището и преди 1996год..Индиция за ползването на процесната сграда от читалището преди решението от 2013г. на ОбС-Сандански и договора от 2015г. са представените по делото фактури от 2007год. С оспореното решение196 по Протокол10/29.09.2022г. на ОбС-Сандански се изменя Решение392/28.11.2013г. и Договор за безвъзмездно управление256-03/2015год., с което на практика се отнема от читалището помещение, съставляващо пристройка със ЗП от 34кв.м., разкрива се пенсионерски клуб в посоченото помещение и е възложено на кмета на общината да измени с допълнително споразумение сключения договор за безвъзмездно ползване на сградата, обосновано с развитието на обществено полезна дейност, в интерес на жителите на с.Петрово. Съдът, в настоящия касационен състав не споделя релевираните в касационната жалба оплаквания и доводи, че с взетото решение не се прекратявало действието на договора от 2015г. за предоставено безвъзмездно управление, а само се изменял същия.Несъстоятелни и необосновани са и касационните оплаквания за липсата на правен интерес от оспорването, доколкото с оспорения акт не се засягали пряко интересите на читалището ползвател. Касационната инстанция намира, че решението е постановено по допустимо оспорване, което се обосновава със засягане правото на читалището по &4 от ПЗР на Закона за народните читалища (ЗНЧ) на безвъзмездно ползване върху всички помещения в сградата на читалището, използвани за читалищна дейност към датата на влизане в сила на ЗНЧ и правомощията на Областния управител по чл.32 ал.2 от Закона за администрацията и чл.45 ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация по оспорване законосъобразността на решенията на общинските съвети. Административният съд-Сандански е приложил точно материалния закон, като е отменил решението на Общински съвет-Сандански. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ /ДВ.,бр.89/22.10.1996г./, на народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. Именно на това основание е предоставено и безвъзмездно право на ползване на Народно читалище Слово 1922-с.Петрово .Това право, съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ се погасява с прекратяване на читалището, която законова предпоставка в случая не е налице. Специалният закон не предвижда други основания за отнемане на предоставеното по този ред право на ползване, изхождайки от характера на субекта, комуто е предоставено, с оглед възложените му от закона цели. Нормите на ЗНЧ (вкл. и &4 от ПЗР) са специални спрямо тези на ЗОбС и ЗМСМА, като в последните два закона не е предвиден ред за отнемане на това предоставено вече право на ползване, което всъщност е израз на законодателната воля за даване на преференции за развитие на българските културно-просветни институции, към които се числят и читалищата.В тази насока е налице константна съдебна практика ( вж. Решение 6666/05.06.2015г. по а.д. 1408/2015г.; Решение 8698/05.07.2017г. по а.д. 2359/2017г.; Решение 1077/26.01.2017г. по а.д. 27/2016г.; Решение 5946/30.04.2014г. по а.д. 15333/2013г. и др.). В този смисъл е недопустимо общински съвет да изменя вече сключен договор за предоставяне за безвъзмездно ползване на сграда, включвайки клаузи за прекратяване на договора или на част от него, както и за отнемане на вече предоставеното право на ползване въз основа на договорености, различни от разписаното в специалния закон-ЗНЧ.Правилно съдът в обжалваното решение, установявайки незаконосъобразността му, го е отменил. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски се явява частично основателна, само в частта досежно претендираното от ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.Същото на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.143 от АПК следва да бъде присъдено в размер на 150лв..В останалата част и досежно претендирани в касационното производство разноски пред въззивната инстанция, претенцията се явява неоснователна, доколкото такива са могли да бъдат претендирани и присъдени от първоинстанционния съд, но не са били поискани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение