Решение № 12535 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 1855 от 07.05.2025 г. по адм. дело 41/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение по жалба на Т. Е. П. е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002423001033-091-001 от 25.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 460 от 11.12.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който е ангажирана отговорността му по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на Теопа груп ЕООД в размер на 16 827,18 лева главница и 3 537,41 лева лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в съдебното решение липсват фактически установявания и изводът на съда за незаконосъобразност на РА не е основан на задълбочена преценка на доказателствата. Посочва, че съдът е разгледал само хипотезата на чл.19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Т. П.. Излага доводи за доказаност на елементите по чл. 19 ДОПК за ангажираната на лицето отговорност във връзка със задължения на Теопа груп ЕООД за процесните периоди. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски. Ответната страна Т. Е. П., чрез адв. Г. Михайлова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжлаваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Стара Загора е бил РА Р-16002423001033-091-001 от 25.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 460 от 11.12.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който е ангажирана спрямо Т. Е. П. отговорност по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на Теопа груп ЕООД в размер на 16 827,18 лева главница и 3 537,41 лева лихви за забава. С обжалваното решение съдът е отменил РА като материалнонезакосъобразен, приемайки, че не са доказани всички предпоставки по чл.19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Т. П. за задълженията на Теопа груп ЕООД. Посочил е, че за установените плащания по личната банкова сметка на П. на средства за дружеството и извършените с тях впоследствие разпореждания, органите по приходите не са доказали по безспорен начин, че те са извършени недобросъвестно, респ. да се е стигнало до намаляване на имуществото на дружеството, което да има за резултат невъзможността на този субект да погасява своите задължения за данъци и/или осигурителни вноски. Обосновал се е с наличността на парични средства в касата на дружеството към 31.01.2023 г. в размер на 15 726,32 лева, което води до обратен на приетия от приходните органи извод за намаляване на имуществото на дружеството. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което прави невъзможна преценката от страна на касационната инстанция на съдебния акт за спазване на материалния закон и обсъждането на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства. При постановяване на съдебния акт липсва описание на фактите и доказателствата в хода на ревизията, съдът не е направил свои собствени фактически установявания, няма обсъждане на доказателствата по делото. Решението не отговаря на изискванията по чл. 172 а АПК. Видно от същото съдът се е задоволил само да опише актовете на приходните органи като ЗВР и ЗИЗВР, обхват на ревизията, РД, възражение срещу РД, РА и подадената срещу него жалба до решаващия орган, решението на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив и др. Следва пространно изложение на констатациите по основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ). В решението съдът е изложил съображения за валидност на РА и такива за материална законосъобразност на РА досежно отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 ДОПК, без да са посочени фактите, които приходните органи са установили по време на ревизията, касаещи получени по личната банкова сметка на П. парични средства от клиенти на дружеството, отразените данни в ГФО за съответните периоди, образуваното изпълнително дело 160008953-2016 г. срещу Теопа груп ЕООД и извършените действия за събиране на публичните задължения на дружеството. В решението няма посочване на периодите и основанието на задълженията, за които е вменена отговорността на П. като управител на дружеството същите са описани подробно на стр. 36- 39 от РД и стр. 5- 8 от РА, а именно: отговорност за ДОО за осигурители за период от 01.12.2017 г. 31.01.2018 г. и за периода от 01.04.2018 г. 30.06.2018 г. главница в размер на 1 533,54 лева и лихви в размер на 868,17 лева, отговорност за ДДС за периодите от 01.01.2018 г. 31.01.2018 г., 01.10.2019 г.-31.10.2019 г., 01.03.2022 г. 31.03.2022 г., 01.06.2022 г. 30.06.2022 г. главница в размер на 13 450,88 лева и лихви в размер на 1 673,20 лева, отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите 01.12.2017 г. 31.01.2018 г., 01.04.2018 г. 30.06.2018 г., 01.09.2019 г. 31.10.2019 г. и 01.06.2022 г. 31.10.2022 г. главница в размер на 823,41 лева и лихви в размер на 388,02 лева; отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. за невнесени лихви в размер на 30,37 лева; отговорност за УПФ за осигурители за периоди 01.12.2017 г. 31.01.2018 г., 01.04.2018 г.- 30.06.2018 г. главница в размер на 391,82 лева и лихви в размер на 221,93 лева; отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периодите 01.12.2017 г. 31.01.2018 г., 01.04.2018 г. 30.06.2018 г., 01.04.2022 г. 31.07.2022 г., 01.12.2022 г. 31.01.2023 г. главница в размер на 627,53 лева и лихви в размер на 355,72 лева. Съдът не е разгледал всеки един от съставите по чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорността на П., доколкото констатации за съставите по чл. 19, ал. 1 и по чл. 19, ал. 2 ДОПК се съдържат в РД и в РА. Двата състава по чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорността на П. за задължения на Теопа груп ЕООД са описани и в решението на решаващия орган, като се касае за отделни състави на солидарна отговорност по чл. 19 ДОПК с конкретни материалноправни предпоставки. В съдебния акт съдът е разгледал само формално състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК, без да основе крайния си извод за незаконосъобразност на РА на установени от него факти, анализ на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, съдържащи се в ревизионната преписка общо 1326 бр. листа, както и анализ на допълнително представените от оспорващия доказателства, приложени към жалбата му до съда ( описани в т. 13 от жалбата) и тези, послужили за изготвяне на основното и допълнително заключение по ССчЕ. Установява се, че първоинстанционният съд е описал съдържанието на заключенията по ССчЕ пространно, но не е извършил анализ какви суми са постъпвали по личната банкова сметка на РЛ и за какво са били изтеглени впоследствие, респ. наредени за превод конкретни суми. Съдът е акцентирал единствено върху факта за наличност на парични средства в брой в размер на 15 726,32 лева към 31.01.2023 г., както и че самите приходни органи приемат за установено, позовавайки се на счетоводни данни на дружеството, че същото за процесните години е получавало входящи парични средства, макар и с тях да са извършени разпоредителни действия от П., но липсвало доказаност, че именно с тези последващи разпореждания с пари на дружеството, които да са извършени недобросъвестно от П., имуществото на Теопа груп ЕООД да е намаляло, в резултат на което намаление то да не е разполагало със средства и да е било в невъзможност да заплати изискуеми публични задължения. Следователно, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд с указания новият състав да направи свои собствени фактически установявания, да извърши обстойна преценка на събраните писмени доказателства и заключенията по ССчЕ, да изложи конкретни мотиви досежно материалната законосъобразност на РА за ангажираната отговорност на Т. П. по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задължения на Теопа груп ЕООД за съответните периоди. Решението следва да се отмени и в частта на разноските, като съгласно чл. 226 АПК новият съдебен състав следва да се произнесе по разноските за настоящото касационно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение