Решение № 5610 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12890/2010 г.

Решение № 5610 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12890/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Яни Тодоров Йорданов против решение по адм. д. № 12890/2010 г. по описа на Административен съд -Бургас. Иска отмяна с оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон. Липсват доказателства, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, нарушен е чл. 246 от ППЗМВР поради непосочване на конкретни обстоятелства и обсъждане доказателствата. Въобще не са обсъждани фактите за действията на телевизионния екип, преди да се наложи жалбоподателят да хване камерата му, за да не го снимат. Отправени са му обидни думи, докато е изпълнявал служебните си задължения от страна на журналистите, нарушен е чл. 32 от Конституцията на РБ. Невярно е, че не е издал устни разпореждания до оператора и репортера. Не е посочено кои точно законови разпоредби не е изпълнил в ситуация на провокативно поведение. Не е нарушил Етичния кодекс. Ответната страна директорът на ОД на МВР Бургас оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя удостоверение, че Стамат Стоянов Стоянов е на длъжност началник сектор "Охранителна полиция" при II РУ на Полиция при ОД на МВР от 19.10.2009 г. Съгласно Класификатора на длъжностите в МВР на 22 позиция е "началник на сектор в РУ- I ст". Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалбаеподадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на Яни Тодоров Йорданов против заповед на началник сектор "Охранителна полиция" при Второ РУ "Полиция" ОД на МВР Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца с правно основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, заради нарушения на етични правила за поведение по т. 4, т. 7, т. 8 и т. 9 от Етичния кодекс. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като развил съображения за законосъобразност на издадена заповед: компетентност на административния орган, мотивираност въз основа на справка № 11648/27.04.2010 г. и докладни записки, наличието на данни за извършено нарушение. Приел за установено, че на 13.04.2010 г. при възникнал конфликт между държавния служител и екип на телевизия "Скат" Йорданов извършил дърпане на камерата на оператора, което било несъвместимо с работата на полицейски служител. Съдът обсъдил обяснението на жалбоподателя, че е провокиран от екипа на телевизията с обиди, изразено от негова страна нежелание да бъде сниман и повода за видеозаснемането- граждански спор между роднини на съпругата му, в който е направен опит да бъде въвлечен. Прието е обаче, че реакцията на служителя е неадекватна на ситуацията и нарушавала посочените по-горе правила за етично поведение. Решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, по следните съображения: Заповед № З-57 от 30.04.2010 г. е издадена от компетентният по чл. 228, т. 3 от ЗМВР административен орган, при спазване на процесуалните правила на дисциплинарното производство по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР за вземане на писмени обяснения. В заповедта е посочено, че наказанието се налага, заради поведение на служителя с дата 13.04.2010 г., на която Йорданов е "отказал да даде интервю на екип на ТВ"Скат" и да бъде заснеман с камера, заради който отказ журналистката В. Ч. препречила умишлено пътя му с цел той да се окаже с лице към камерата. Така "провокиран" служителят посегнал и хванал видеокамерата, с които действия предизвикал "разрастване на конфликта помежду им". Няма посочени факти в какво се изразява разрастването на конфликта. Няма обсъждане на други обстоятелства и на доказателствата, но наказващият орган се е позовал на справка № 11648/27.04.2010 г. на ОДМВР Бургас. Предвид ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС не представлява съществено процесуално нарушение, ако мотивите се съдържат в друг документ, който предхожда издаването на заповедта. Затова настоящият съдебен състав намира, че фактическите и правни изводи в справка № 11648/27.04. 2010 г. на комисията за извършване на проверка, назначена със заповед № З-1494/16.04.2010 г., са част от мотивите на оспорената заповед. В справката е посочено, че служители на ТВ "Скат" още от 8.30 ч. на 13.04.2010 г. започнали да чакат в двора на Втора РУ на МВР служителя Йорданов, за да вземат от него интервю във връзка с подадени от негови роднини жалби за злоупотреби от негова страна с имоти. При пристигането на жалбоподателя са го попитали за самоличността му, дали е инспектор Йорданов, на което той отговорил отрицателно и влязъл в управлението. По време на обедната почивка екипът го чакал на паркинга на управлението, където Йорданов се появил. Служителят Иван Алексиев Леков видял и чул тичащият към жалбоподателя телевизионен екип с камера и микрофон и израза, с който Чечева се обърнала съм Йорданов: "Вие сте измамник и мошеник". На този израз Йорданов реагирал само, че не иска да бъде сниман, опитал се да влезе в управлението, но журналистката неколкократно му е препречвала пътя. Пред входа на централното управление за пореден път Чечева застава пред Йорданов, при което служителят се обръща към оператора, хваща камерата и започва да я дърпа, като нарежда на Дадурян да пусне камерата, за да бъде занесена на началника на управлението. На това нареждане операторът не се подчинил, започнал да се съпротивлява стискайки камерата под мишница, а журналистката пречела с действията си на Йорданов да вземе камерата. Това е видяно от служителката Мария Андреева и на прегледаните по-късно видеозаписи. По сигнал на Мария Андреева са се намесили посочени в справката полицейски служители, а Йорданов и операторът са поканени да влязат в управлението. Жалбоподателят е пуснал камерата във фоайето. Операторът дал писмени обяснения. Дежурният прокурор отказал образуване на досъдебно производство за обида на длъжностно лице. Полицейският служител не е блъснал оператора или журналистката, няма събрани доказателства да са нанесени щети на камерата (докладни записки на Александър Янков Коледжиков, Милен Райков Райков, Генадий Андонов). В докладни записки от 13.04.2010 г. и 20.04.2010 г., приложени по делото, жалбоподателят е посочил множество факти, настъпили преди инцидента: 1. тенденциозни предходни предавания на ТВ"Скат" срещу него, целящи според Йорданов уронване на достойнството му по инициатива на негова леля Василка Калинова (която води дела с бившата му съпруга за имоти), 2. направени без негово съгласие други снимки за вестник "Десант" и 3. показване на снимката му в предявания на ТВ"Скат" с обяснения, че е измамник. Посочил, че е имал множество разговори с роднини във връзка с гражданско-правни спорове с бившата съпруга и с баща му. Дадените обяснения са приети от наказващия орган, но не са обсъдени нито в справката, нито в заповедта, каквото задължение има по чл. 35 от АПК. В справката има позоваване на МЗ № I-125/2005 г. за определяне на реда за предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване от всички структурни звена на МВР, която не е приложена по делото, поради което не може да се установи какви точно са правилата, които служителят е бил длъжен да спазва. Прието е от административния орган, че има нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията от телевизионния екип, защото никой не може да бъде следен, филмиран, фотографиран, сниман, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие и е установено, че в случая служителят изрично е заявил несъгласие да бъде сниман. Поради хващане на камерата след неизпълнение на разпореждане до оператора да я предаде, комисията направила заключение, че полицейският служител "разрастнал конфликта" и предизвикал "евентуално повреждане на камерата на телевизията". Комисията направила извод: 1. че по този не са изпълнени правила за етични поведение в ЕК, 2. в качеството си на полицйски орган Йорданов бил длъжен да уведоми служителите на ТВ" СКАТ", че нарушават Конституцията и законите, 3. бил длъжен да разпореди на служителите да преустановят заснимането и да го последват в сградата на полицейското управление за изясняване на случая. При тази установена и доказана фактическа обстановка, решението на съда се явява необосновано и постановено при неспазване на материалния закон. В случая е от значение дали извършеното от страна на служителя представлява поведение при или по повод изпълнение на служебни задължения, които са определени с длъжностна характеристика, закон, правилник, инструкция, заповед или представлява поведение, което няма връзка с изпълнение на служебни задължения. Наказанието е наложено за деяние, което според наказващия орган е в противоречие на морални норми. От изяснените в административното производство факти става ясно, че инцидентът няма връзка с изпълнение на полицейски служебни задължения. Интервюто, макар и поискано в работното време на жалбоподателя и на местоработата му, не е във връзка с изпълнение на служебни правомощия и задължения на жалбоподателя като полицейския служител, а във връзка със спорове от гражданскоправен характер на негови роднини. Тъй като заповед № МЗ I-125/2005 г. за определяне на реда за предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване от всички структурни звена на МВР не е приложена по делото, не може да направи извод за неизпълнение на тази заповед от страна на жалбоподателя. С ТР № 3/2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите на ВАС бе прието, че е допустимо да се налага дисциплинарно наказание за нарушаване на обществения ред, когато деянието няма връзка с изпълнение на служебни задължения или когато са спазени служебните задължения, но поведението се явява неморално. Тъй като в справката и заповедта е прието, че дисциплинарното нарушение е по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съдът проверява дали има неспазване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР при инцидент от частен характер. Съгласно т. 4 от ЕК държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. Наказващият орган не е направил извод за незаконност на действията, нито е посочил в какво се изразява незаконността на хващането на операторската камера с цел да се преустанови нарушаването на личните права на Йорданов по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ и предизвика намесата на други полицейски служители. Обсъждани са докладни записки на полицейски служители, че жалбоподателят не е ударил никого и не е упражнил насилие. Заключението в справката, че жалбоподателят "предизвикал евентуално повреждане на камерата" не е обоснован с никакви доказателства, каквито трябва да са събрани по чл. 39 от АПК, поради което се налага изводът, че няма нанесени щети. Съгласно т. 7 от ЕК държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Инцидентът пред районното управление е с участието на екип на телевизия, която според обясненията на Йорданов не за пръв път го снима в полицейска униформа и вече е разпространила негова снимка с униформа на служител от МВР, придружена с обидни квалификации по негов адрес. От дадените писмени обяснения е видна личната мотивация на служителя първо да се опита да укрие самоличността си от журналистите и второ да избегне нежелано интервю и заснемане на видеоматериал пред РУ, където той е на работа с униформа. Това не е обсъдено от наказващия орган въобще, каквото задължение има по чл. 35 от АПК, чл. 246 от ППЗМВР и чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са събирани и доказателства за предисторията на конфликта на 13.04.2010 г., каквото задължение административният орган има по чл. 36, ал. 1 от АПК във връзка с изясняване на субективната страна на нарушението на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Обстоятелството обаче, че Йорданов е положил усилия да избегне екипа на ТВ"Скат", за да не бъде злепоставян публично като полицейски служител, не е наранил никого, и е потърсил съдействие от началника на управлението, сочи, по-скоро, че е направил опит да пази името на институцията, която представлява. Ако наказващият орган бе спазил чл. 35 и чл. 36 от АПК и бе изяснил всички факти от значение за случая, и бе обсъдил докладните записки на жалбоподателя, евентуално би стигнал до други правни изводи. Нормата на т. 8 от ЕК задължава държавният служител да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Следователно насърчаването става с личния пример за поведение и подражание. Доказано е натрапено и нежелано нахлуване в личното пространство на Йорданов от страна на телевизионен екип, придружено с обиди засягащи достойнството му и това поведение не е преустановено след изричните му откази за даване на интервю. Затова последвалата реакция в такава ситуация не може да се приеме, че е проява на неуважаване на закона. Именно, защото е налице уважение към закона не се е стигнало до саморазправа, а е потърсено съдействие от страна на други полицейски служители в сградата на полицейското управление. Журналистите също трябва да спазват журналистическа етика и да събират информация с честни и законни средства, без да упражняват принуда, като зачитат личното достойнство на хората. Затова в случая е било важно наказващият орган да обсъди дали реакцията на жалбоподателя в създадената ситуация надхвърля законово определени граници. След като няма изводи и доказателства за реакция извън допустимото от закона, няма основание да се прави извод за неспазване на т. 8 от ЕК. В заповедта и справката има позоваване и на неспазване на т. 9 от ЕК: държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото. Безспорно журналистите са онази част от обществото, която спомагат за формиране на информационна култура на българския зрител и читател и създават потребността от търсене на точна, проверена и балансирана информация, заради което им се дължи уважение. Уважението обаче не означава, че всеки чл. на обществото, включително полицейските служители трябва да са пасивни спрямо поведение на български журналисти, нарушаващо собствените им конституционно гарантирани права. Поради това настоящата съдебна инстанция не споделя правните изводи на първоинстанционнияа съд, че е налице нарушение на етично правило на поведение само с "хващане" на операторска камера, от което действие не са последвали никакви имуществени и неимуществени вреди. В обратен смисъл няма събрани доказателства. Дори да се приеме, че жалбоподателят е бил длъжен да упражни в ситуацията полицейски правомощия и изпълни полицейски задължения, то тогава е приложим чл. 55, ал. 1 от ЗМВР. Полицейският орган може да издава устни разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции, а при невъзможност разпорежданията се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Хващането на камерата с цел преустановяване на нежелано заснимане, с което се нарушава конституционно право по чл. 32 от Конституцията на РБ, следва да се приеме, че представлява именно такова действие, чийто смисъл е разбираем, след като изразеното с думи несъгласие не е било разбрано и съобразено от журналистическия екип. Освен това разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР дава възможност на полицейските органи при изпълнение на служебните си задължения да могат да използват физическа сила и помощни средства, ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане, какъвто отказ е налице от страна на оператора. Разбира се, ако бъдат установени извършени злоупотреби от страна на полицейски служител от компетентните органи по съответния ред, ще е налице основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, но на друго основание и в друго производство. Предвид изложеното, се налагат изводи за незаконосъобразност на издадената заповед поради неспазване на материалния закон и на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, основание за отмяна по чл. 172, ал. 1 от АПК. като е отхвърлил жалбата съдът е постановил неправилно съдебно решение, което подлежи на отмяна на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение