Решение № 7699 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4683/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите против решение 10793 от 28.03.2025 г., постановено по адм. д. 6741/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът И. М. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед 435/17.06.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 97 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ЗДСл и във вр. с чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) на И. М. Б. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител на длъжност главен секретар. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалния закон. Констатира, че в обжалваната заповед не се съдържа информация в какво се изразява непрофесионалното изпълнение от страна на Б. на негови задължения и функции (като му е вменено неизпълнение на заповед 594/06.06.2023 г., а не непрофесионално изпълнение на заповед) и в какво се изразява неподдържаното на актуални знания и неповишаване на неговите умения, необходими за ефективно изпълнение на служебните му задължения (чл. 5, ал. 2 от Кодекса). Констатира, че в обжалваната заповед, както и в предхождащите я документи, липсва информация, данни и анализ, относно вменените на Б. нарушения на посочените разпоредби от Кодекса, а посочените са неотносими към ангажираната дисциплинарна отговорност. Приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че заповед 594/06.06.2023 г. е изпълнена, но не в указания двудневен срок, тъй като действията на служителите от КЗП, обезпечаващи кибер-сигурността на комисията зависят от външни фактори като ЦЕРТ и Геском ООД, с което комисията е имала договор за извършване на услуга. Сочи, че в подписан протокол от 27.06.2023г. (л.52) за извършена работа между управителя на Геском ООД и представител на КЗП, подробно са описани всички дейности като изрично е посочено, че всички бекъпи са проверени, изчистени и върнати в работна среда с направени тестове, а от докладна записка Ц-01-243 от 10.07.2023 г. изготвена от А. П. и Т. К. - ИТ специалисти в КЗП се установява, че е предоставен пълен опис на съществуващата информационната инфраструктура на КЗП. Приема, с оглед установеното, че посочените от органа неправомерни бездействия по неизпълнение на разпорежданията в заповед 594/06.06.2023 г. в срок от два дни, Б. не нарушава задължения, присъщи на длъжността му, които да осъществяват състава на чл. 89 ал. 2 т. 1 ЗДСл. Констатира, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДСл като в същата не са обсъдени тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител. По тези съображения съдът стига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно като краен резултат, но със съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Неправилни са изводите на съда за липса на допуснато нарушение по отношение изискването за форма на заповедта по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл. В нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. заповедта не съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени. Описаните фактически обстоятелства за издаването й са общи, декларативни и не посочват конкретните действия или бездействия, който допуска служителят и с които са нарушени служебните задължения. Липсва и описание на действията на Б., с които същият нарушава правилата на Етичния кодекс на служителите в държавната администрация, което води до невъзможност да се извърши съдебен контрол за законосъобразност на заповедта в тази й част и е самостоятелно основание за нейната отмяна. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага извод, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не прави в конкретния случай. Това не е направено и от дисциплинарния съвет. Разпоредбата е цитирана формално и без да са преценени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е отчетено и цялостното поведение на държавния служител. В решението на дисциплинарния съвет също липсват съображения в тази насока, като само формално е цитиран чл. 91 ЗДСл. Определен е само вида на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Налице са съществени пороци във формата на административния акт, които са достатъчни основания за неговата отмяна. Освен това, както правилно приема първоинстанционния съд, в заповедта липсват факти, които да обосноват неизпълнение на служебни задължения, които да са присъщи за длъжността, заемана от служителя и съобразно вменените му задължения с длъжностната характеристика. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Единственият довод, че съдът не събира достатъчно доказателства, относно наличието или липса на спазване на изискванията за форма на административния акт е неоснователен, тъй като административният орган има задължение, на основание чл. 152, ал.2 АПК да изпрати в цялост административната преписка по издаване на обжалван акт. В случая съдът многократно дава указания на ответника да представи административната преписка в цялост, като в изпълнение на тези указания са представяни едни и същи доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Комисия за защита на потребителите да заплати на И. М. Б. направените по делото разноски в размер на 1100 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,