Решение № 11066 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9867/2016 г.

Решение № 11066 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9867/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел I от гл. ХIV на АПК. Образувано е по молба от "И. И." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Р.-К.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез управителя И. А. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 13568 от 14.12.2015 г. постановено по административно дело № 884/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. В титулната част на искането молителят се позовава на разпоредбите на чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 2 от АПК. С решението чиято отмяна се иска е оставено в сила решение № 7526 от 9.12.2014 г. по адм. дело № 6125/2014 г., постановено от Административен съд С.-град, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Национална агенция по приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 187 433,71 лв. и неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно с дължимите лихви Насрещната страна по искането за отмяна - Национална агенция по приходите, чрез юрк. Иванова, изразява становище за недопустимост на молбата, алтернативно неоснователност на същата. Молбата е неоснователна. Молителят не сочи конкретно и не установява отменителни основания измежду тези по чл. 239 от АПК. Позоваването на разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК е без да са индивидуализирани и установени каквато и да било неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Разпоредбата визира няколко основания за отмяна, свързани с извършването на престъпление от посочените лица във връзка с делото, като във всички случаи то трябва да е обусловило съдържанието на съдебния акт, чиято отмяна се иска, както и да е установено по надлежния съдебен ред. Не е достатъчно да се твърди наличието на такова обстоятелство. В настоящото са инвокирани твърдения, че са налице престъпни обстоятелства, но същите не са подкрепени с доказателства, което прави искането и по чл. 239, т. 2 от АПК неоснователно. Предвид изложеното, настоящия петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 2 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 13568 от 14.12.2015 г. постановено по административно дело № 884/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия