Решение № 373 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2012 г.

Решение № 373 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕЛИСТА " ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния представител надлежно упълномощен адвокат Иво Кемалов, против решение № 254/08.02.2012 г., постановено по адм. д. № 889/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив, IX състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ЕЛИСТА " ООД, гр. Пловдив, срещу Ревизионен акт № 160901592/02.02.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 229/07.04.2010 г. на директора Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която за периоди м. юли и м. август 2006 г. е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) общо в размер на 21 320 лв., по фактури, издадени от "СТРОЙКАМ " ООД и са начислени лихви за забава в размер на 10 066,05 лв. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени процесния ревизионен акт в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор от процесуалния представител главен юрисконсулт Йонка Бъчварова, оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА в частта, с която за периоди юли и август 2006 г. е отказан право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) общо в размер на 21 320 лв., по общо 26 броя фактури, издадени от "СТРОЙКАМ " ООД, с предмет на доставка "телекомуникационни шелтъри", и са начислени лихви за забава в размер на 10 066,05 лв. За да отхвърли жалбата съдът е направил анализ на всички събрани доказателства и въз основа на установените данни, при потвърждение на фактическите констатации на ревизията - непредставяне на относими за спора доказателства, е извел извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Решението е правилно. При извършена ревизия на дружеството-касатор е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07 и м. 08 2006 г. по фактури, издадени от "СТРОЙКАМ " ООД, които са с предмет изработка и монтаж на телекомуникационни шелтъри. Основанието за отказ е по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), поради това, че при извършени насрещни проверки на "СТРОЙКАМ " ООД, не са представени изискани документи, свързани с доставките по процесните фактури. При насрещните проверки не е намирано ревизираното лице на адреса за кореспонденция. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) данъчният орган отказва данъчен кредит, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните задължения при условие, че е бил уведомен за това по реда на ДОПК. Това искане за представяне на документи от доставчика при извършване на ревизии на конкретен данъчен субект не се прави самоцелно, а е предназначено да установи наличието на предпоставки за признаване на претендираното право - в случая правото на данъчен кредит по процесните фактури. Такива доказателства по делото не са представени, както в дадения от данъчните органи срок, така и в хода на оспорване на ревизионния акт. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) изключва възникването на право на данъчен кредит при наличие на определени обстоятелства. Едно от тези обстоятелства е това по т. 4 - когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок. Такова обстоятелство действително е налице в процесния случай. Правилно първоинстанционния съд е приел, че са неоснователни възраженията за допуснати нарушения на ДОПК в процедурата по насрещните проверки и уведомяването, за негодни доказателствени средства и събраните с тях доказателства, въз основа на които са изградени констатации в РА. Констатациите в РА за наличие на хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) не са оборени от оспорващия, като и от негова страна не са ангажирани изисканите в хода на ревизията документи, изходящи от счетоводството на доставчика. От страна на дружеството-доставчик не са постъпили доказателства, а от дружеството-жалбоподател "ЕЛИСТА " ООД са представени: 2 броя договори със "СТРОЙКАМ " ООД, с дати 15.06.2006 г. и 15.07.2006 г. за изработка общо на 26 броя телекомуникационни шелтъри, фискални бонове за плащане в брой, както и приемо-предавателни протоколи за приемане на поръчката. По твърдения на дружеството-жалбоподател, извършените услуги от "СТРОЙКАМ " ООД са за обекти на трето дружество - "ТС Сървисес " ЕАД, а вложените материали са за сметка на "ЕЛИСТА " ООД. В хода на съдебното оспорване е допусната и приета, без възражения от страните, съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице не е установило действителното местонахождение на телекомуникационните шелтъри, а и в представените по делото документи липсва информация относно мястото, където следва да се изградят договорените шелтъри, така че съществуването на предмета на доставката - процесните шелтъри, не е реално установено. В приетото заключение на ССЕ е посочено, че проверка при доставчика не е правена, поради невъзможност да се открие актуален адрес или телефон на офис на дружеството. Това е осуетило извършване проверка за установяване на редовно водено счетоводство от доставчика, по специално за спора - установяване извършено ли е осчетоводяване на съпътстващи доставката разходи - заплащане на труд. Плащане по "ДДС- сметка" на доставчика не е установено. С приетото заключение на ССчЕ се потвърждават фактическите констатации на ревизията, че документи във връзка с осъществяване на доставките, не са представени от доставчика и че същият не може да бъде открит на данъчния адрес. В хода на оспорването не са ангажирани доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика, а поради спецификата на сключените сделки, свързани с телекомуникационна дейност, следва да се установят наличието на трудови или граждански договори на фирмата-доставчик със съответните специалисти, съобразно предметът на доставките - изработка и монтаж на телекомуникационни шелтъри. Единствено представените от жалбоподателя два броя разчетно-платежни ведомости за м. 07.2006 г. и м. 08.2006 г. и справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ на "СТРОЙКАМ " ООД, установяват, че в дружеството-доставчик са назначени две лица, но със специалност, неотговаряща на необходимата за осъществяване на процесните доставки, като едното лице е на длъжност зидаро-мазач, а другото - на длъжност бояджия. И с приетата експертиза не се установява кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяване предмета на доставката по процесните фактури. Характерът на предметът на сделките е несъвместим с длъжностите, на които са назначени двете лица при доставчика, поради което не е доказано, че доставчика е могъл да извърши договорените изработка и монтаж на телекомуникационни шелтъри. Правилно съдът не е кредитирал заключението на експерта в частта с извода, че доставката е изпълнена реално, поради това, че въпросът за реалността на доставката е правен и е от компетентността единствено на съда. Още повече, че този извод на експерта не е документално обоснован. Неоснователно е поддържаното възражение, че след като на доставчика е издаден РА, включващ и процесния период, без да са извършени корекции в начисляването на ДДС, следва да се признае и данъчния кредит на получателя на доставката, като в противен случай се прилага двоен стандарт по отношение на доставчик-получател на доставка и се стига до двойно данъчно облагане на една и съща доставка. Видно от приложения по делото на л. 604 РА № 1200/1579/30.05.2007 г. на "Стройкам " ООД ревизията е неприсъствена, извършена при особени случаи по чл. 122 ДОПК. От страна на ревизирания субект не е представена счетоводна отчетност на фирмата. Актът е връчен по реда на чл. 32 ДОПК, поради ненамиране представител на фирмата на данъчния адрес. Констатациите на ревизията са по документи в данъчното досие в съответната ТД на НАП по данъчната регистрация на фирмата-доставчик и при тази ревизия също не са установени като налични изисканите с процесната ревизия документи от доставчика. Така издадения РА на доставчика потвърждава извода за липса на редовна счетоводна отчетност, т. е. наличие на предпоставките по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) за отказ за признаване на данъчен кредит на получателя на доставката. След анализ на данните, съдържащи се в приложените по преписката и събрани в хода на оспорването доказателства в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е стигнал до фактически и правно обоснования извод за липса на доказана кадрова обезпеченост на доставчика, поради спецификата на сключените сделки, свързани с телекомуникационна дейност, водещи до извод за липса на доказани реални доставки, във връзка с обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "СТРОЙКАМ " ООД. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 1 077,72 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд, I отделение