Решение № 7000 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2472/2010 г.

Решение № 7000 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2472/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Деница Петрова, против решение № 933 от 25.01.2010 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 6971/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не е преценил правилно и в съвкупност доказателствения материал и неправилно е приел, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Касаторът оспорва извода, че липсват мотиви при определяне срока на дисциплинарното наказание, както и относно установения период на нарушението. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или да реши спора по същество с отхвърляне на жалбата на Динко Шаламанов. Ответникът - Динко Петков Шаламанов от гр. София оспорва касационната жалба лично и чрез упълномощен адв. Михайлов, който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Определянето на наказанието към максималния му срок не е въпрос на оперативна самостоятелност /целесъобразност/ и обосноваването на размера на наказанието е изискване за форма на акта, а липсата - основание за отмяната му. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна във визирания срок в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 933 от 25.01.2010 г. е отменена заповед № К-1625/25.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Динко Петков Шаламанов в качеството му на инспектор, разследващ полицай към Столична дирекция на вътрешните работи, категория "Г" III степен, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР е наложено наказание "порицание" за срок от една година, като МВР е осъдено за заплащане на разноски - 10 лв. За да достигне до този резултат Върховният административен съд, трето отделение, е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е установил несъответствие с изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, липса на мотиви относно преценката за разпоредения максимален срок на наказанието, както и по отношение периода на нарушението. Освен това в обжалваното решение е установено, че не е доказана съставомерността на твърдяното нарушение, доказателствената тежест за която носи дисциплинарно-наказващият орган. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е констатирал, че процесната заповед е издадена без да са надлежно изискани обяснения от наказаното лице и без същото да е изслушан от наказващия орган, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Касаторът в настоящото производство се позовава на Сведение от 12.01.2009 г., относно което съдът е изложил обосновани мотиви, които се споделят от петчленния съдебен състав. Правилно е преценено, че сведението е представено от нарушителя след образуване на дисциплинарното производство и преди издаване на заповедта, но то не представлява писмени обяснения по смисъла на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР. Върху посоченото сведение има положен нечетлив подпис, без име и длъжност и без дата, от което не може да се направи извод, че това са писмени обяснения съобразно изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и те са достигнали до дисциплинарно-наказващия орган. Следва да се има предвид и факта, че в административната преписка не се съдържат никакви данни да е спазена процедурата по чл. 243, ал. 3-5 от ППЗМВР. Тази процедура е предвидена като гаранция за осигуряване на правото на защита на нарушителя и правото му на обективно и пълно установяване на фактите от дисциплинарно разследващия орган. Смисълът на изслушването на нарушителя или приемането на писмените му обяснения от дисциплинарно наказващия орган е в това последният да вземе решение след запознаване със становищата на всички страни в производството след приключване на действията по разследването. Затова не следва да се приемат за писмени обяснения по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР сведенията, събрани от дисциплинарно-разследващия орган. Относно възражението на касационния жалбоподател против изводите на тричленния съдебен състав за липса на мотиви при определяне срока на наказанието, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 227, ал. 2 от ППЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" да се налага за срок от 6 месеца до една година. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Това означава, че оспорената заповед следва да съдържа мотиви не само за вида, но и относно размера на наложеното наказание - порицание. В конкретния случай изискуемите мотиви не се съдържат нито в текста на процесната заповед, нито в приложените към преписката документи, такива липсват и в Справката от 9.02.2009 г., въз основа на която е постановена заповедта за налагане на наказание. Излагане на фактически и правни съображения при определяне размера на наказанието е съществен реквизит на процесната заповед, поради което липсата на мотиви в това отношение е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че в атакуваната заповед не са изложени мотиви и относно периода на нарушението. В конкретната хипотеза те са необходими, защото е налице несъответствие между периода, описан в Справката от 9.02.2009 г. и посочения период на нарушението в процесната заповед. В горепосочената справка е вписано, че проверката е установила, че за периода 8.01.2008 г. до 17.07.2008 г. в продължение на повече от шест месеца разследващият полицай Динко шаламанов е проявил бездействие. В заповедта за налагане на наказанието "порицание" обаче е вписан срок на нарушението от м. февруари 2008 г. до 17.07.2008 г., като така посочения срок е по-кратък от шест месеца. С оглед на изложеното в случая е било необходимо излагане на мотиви относно обстоятелствата, наложили издателят на заповедта да възприеме по-кратък срок от описания във визираната справка, с която назначената комисия му е предложила налагане на процесното дисциплинарно наказание. С касационната жалба се релевират възражения против изводите на първоинстанционния съд за неустановена съставомерност на деянието на наказаното лице. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е прието, че съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина, а нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от Закона за МВР или правилника за неговото прилагане. В настоящата хипотеза липсват доказателства за субективна съставомерност на нарушението, а дисциплинарно-наказващият орган носи доказателствената тежест за установяване горепосоченото правнорелевантно обстоятелство, като тези правни изводи не се опровергават от касатора в настоящото производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия