Решение № 443 от 5.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 450/2010 г.

Решение № 443 от 5.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 450/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Д. Г. М., чрез упълномощения от него защитник - адвокат М. Л. Д. срещу въззивно решение № 15 от 2.06.2010 г., постановено по внохд№ 15/2010 г. на Военно-апелативния съд на РБ, с което е потвърдена присъда № 2 от 20.01.2010 г. по нохд № 190/2009 г. на В. съд гр. С. . Касационните основания са за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения в наказателната и в гражданската му части. С присъдата подсъдимият - редник Д. Г. М. от поделение 26 260 - С., е признат за виновен в това, че на 7.03.2009 г. в гр. С., се съвкупил с Ваня С. К., като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, алт. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 НК е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години, от влизане в сила присъдата . Подс. М. Д. е осъден да заплати на гражданската ищца Ваня С. К. сумата от 8000 лева обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 7.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът, за разликата, в останалата част, е отхвърлен като неоснователен Присъдени са разноски, съответно - на ищцата от 1200 лева, съдебни разноски в полза на държавата от 1133 лева и държавна такса 320 лева. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. Доводите в жалбата са за извършена едностранчива оценка на доказателствата. Кредитирани са само на показанията на свидетелката К., която е заинтересована от изхода на делото. Не е дадена вяра на показанията на свидетелите - роднини и приятели на подсъдимия, и на полицейския служител М. Ж., пред когото К. е заявила, че доброволно сама е съблякла дрехите си преди половия акт с подсъдимия. Показанията на свидетелката, посочена от обвинението като пострадала, са противоречиви и не е трябвало да им се дава вяра. По отношение изясняване на причината за разкъсаното боди, приобщено като веществено доказателство, е заявила първоначално, че било разкъсано в апартамента на подсъдимия, а пред полицейската служителка А. Тодорова е заявила, че няма разкъсани дрехи. Не са обсъдени противоречивите й показания за отпразнуването на Нова година с подсъдимия. В жалбата се твърди за обвинителен подход при събирането на доказателствата, довел до необективно и непълно съдебно следствие и неправилно приложение и на материалния закон. Иска се оправдаване по обвинението на подсъдимия М. като недоказано относно деянието и авторството. В гражданско-осъдителната част се изтъква нарушение на закона и се иска отхвърлянето му като неоснователен. В съдебно заседание жалбоподателят - подсъдим не се явява, редовно призован. За него се явява адвокат М. Д., който поддържа доводите и искането в жалбата. Заявява че съдилищата незаконосъобразно са кредитирали заключението на СПЕ, използвала като способ за изводите си полиграф. Частната обвинителка и гражданска ищца Ваня К. се явява лично и с повереника си - адвокат П. и моли да се потвърди решението на въззивния съд като правилно. Прокурорът от ВКП намира, че делото следва да се върне за ново разглеждане, за да се проверят още веднъж достоверността на доказателствените източници, позовава се на заключението на вещото лице д-р Ч., което е изказало предположение, че половият акт между подсъдимия и свидетелката не би могъл да се осъществи при категоричното нежелание на свидетелката. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, прие следното: Жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС не констатира твърдяните в касационната жалба съществени процесуални нарушения в дейността на съдилищата по фактите, при проверката и оценката на доказателствените източници. По същество сочи, че такова нарушение е налице, защото съдилищата са кредитирали само показанията на свид. К., която единствена разкрива деянието и извършването му от подсъдимия. Съдилищата са подложили на прецизна проверка за достоверност както показанията на свид. К., така и на обясненията на подсъдимия М.. Тези доказателствени средства са оценени наред с всички останали източници на доказателствени факти, приобщени на съдебното следствие. Първостепенният съд не е констатирал противоречия в показанията й, отличаващи се с последователност, логичност и непротиворечивост. Те са подкрепени и от данните от заключенията на СМЕ за механизма на причиняване уврежданията й от вътрешната страна на бедрата, шията и китката. От своя страна, данните които тя е заявила пред свидетелите - полицаи, пред които се е оплакала непосредствено след събитието, са за деянието за което е разказала подробно, за упражненото срещу нея насилие от подсъдимия и за последиците от упражнената спрямо нея принуда. Нейното изложение на фактите се различава от обясненията на подсъдимия единствено по отношение на недоброволността на половия акт от страна на свидетелката и относно упражнената от подсъдимия сила за осъществяването му. Изложила е факти, които се покриват напълно и с други обективни данни, установени по делото от писмените доказателства - медицинското удостоверение за освидетелстването й непосредствено след деянието и със заключението на СМЕ относно механизма на получаване уврежданията. Обстоятелството, че пострадалата е заинтересована от изхода на делото, основателно не е прието от съдилищата по фактите като причина да не се кредитират показанията й като достоверни . Фактите които тя е съобщила не са изолирани. Анализирани са не само доказателствата в подкрепа на обвинителната теза, а и тези, подкрепящи тезата на подсъдимия. Последователно и логично тя е изложила фактите за осъществения от подсъдимия еднократен полов акт с нея, въпреки несъгласието й и обективираните й действия за противопоставяне на същия. Използваната сила за сломяване на съпротивата й, с цел осъществяване на съвкупление, е установена не само от показанията на К., но и от изводите в съдебномедицинското освидетелствуване на К., непосредствено след деянието. Обективно установените телесни увреждания не само, че са съвпаднали по давност с времето на причиняването им, но от медицинското удостоверение (съдебномедицинска експертна справка № 11/09 г., л. 29 от досъд. произв.) и от заключението на СМЕ е изяснено, че свидетелката е получила две повърхностни червеникави кръвонасядания в областта на дясната половина на шията с диаметър около 1-2 см., повърхностни умерено изразени кръвонасядания в областта на вътрешните повърхности на горните половини на двете бедра с диаметър около 1-2 см., повърхностно охлузване под формата на одраскване по вътрешната повърхност на дясното бедро с дължина около 1 см и две охлузвания по предната повърхност на дясната китка с дължина около 5 мм. Установеното им разположение по тялото на пострадалата, техният брой и характер са в кореспонденция с данните от пострадалата за мястото, механизма и интензитета на упражнената от подсъдимия сила. Локализацията им основателно е възприета като обективираща умисъла на дееца за принудителното съвкупление с пострадалата. Неоснователно се твърди от защитата, че са игнорирани показанията на свидетелите, присъствали по същото време в дома на подсъдимия. Тези свидетели, както е изяснено от съдилищата по фактите, нямат възприятия от деянието и показанията им с нищо не допринасят за установяване предмета на доказване. Ето защо, правилно показанията на свидетеля Г. М. - брат на подсъдимия и на неговата приятелка - свидетелката З. Д. не са послужили като източник на фактически данни за деянието и участието на подсъдимия в извършването му. Свидетелите Д. Д., Е. Д., П. М., Д. Узунов и Ст. Минчева, също нямат преки възприятия за случилото се, а преразказват версията на подсъдимия, която е в противоречие с обективните данни за принудителния полов акт от писмените доказателства и доказателствени средства. Свидетелят Г. е заявил, че е чул пострадалата К. да казва, че сама е съблякла дрехите си, но е заявил в показанията си, че това действие е било предприето от нея поради изпитвания страх от подсъдимия, а не поради свободно изразена воля за интимно полово общуване с него. Неоснователно се твърди от защитата и за противоречие в показанията на К. по отношение на "разкъсаното боди". Заявеното пред свид. Тодорова, че има скъсано боди не противоречи на данните от огледа на тази дреха, приобщена като веществено доказателство по делото. Показанията й са съпоставени както с данните за вида и състоянието на посоченото веществено доказателство, така и с останалите обективни данни - установените наранявания и локализацията им от вътрешната страна на бедрата й, което е в логическа връзка с мястото на разкъсването на процесното боди. Оценката по фактите, дадена от експерта д-р Ч., че "пострадалата не е била лишена от възможността да окаже съпротива" и "че причинените й травми не изисквали прилагане на значителна сила, не опровергават извода за принудителен полов акт. В тази му част заключението съдържа оценка на доказателствата по делото, която е недопустима, поради което игнорирането, в тази му част от съдилищата по фактите, е правилно. Всички доказателствени източници на които съдилищата са основали констатациите си по фактите от предмета на делото са събрани по реда и чрез способите по НПК. Посоченият от защитата полиграф не е използван за събиране на доказателствени източници, послужили за формиране на констатациите на съдилищата относно деянието, дееца и вината. Предходните близки отношения между свидетелката и подсъдимия за съществувалата между тях, прекратена интимна връзка, за прекарани заедно празници, неоснователно се сочат от защитата като данни, изключващи насилствен полов акт. Тези данни са ирелевантни за обстоятелствата на деянието. Съдилищата законосъобразно са ценили тези данни при определяне степента на вината на подсъдимия, при индивидуализация на наказанието. Не е нарушен материалният закон. Правилно установените факти от предмета на доказване за деянието и авторството му от подсъдимия са подведени законосъобразно под признаците на състава чл. 152, ал. 1, т. 2, алт. 1 НК. Няма нарушение на материалния закон по чл. 52 и вр. с чл. 45 ЗЗД. Изводите за деликтната отговорност на подсъдимия са правилни. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадалата, е съобразен с вида, характера и продължителността на претърпяните от нея душевни болки и страдания от деянието. Те са установени и от изводите в заключението на СПЕ, според което, след деянието пострадалата е изпаднала за продължителен период от време в депресия. На основание тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС