Решение № 5300 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 303/2009 г.

Решение № 5300 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 303/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Лана Иса Ахмед против решение № 13632 от 11.12.2008 година по адм. дело № 7845/2008 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 200 от 7.05.2008 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че лицето е напуснало страната си по произход по причини от личен характер и на второ място не е установило персонално влияние на вътрешния въоръжен конфликт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 87 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. Образувано е по жалба от Лана Иса Ахмед против решение № 200 от 7.05.2008 година на председателя на ДАБ при МС. С него е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Възраженията са насочени основно към незаконосъобразност на административния акт в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Жалбоподателката се е позовал на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО във връзка с наличието на въоръжен конфликт в Ирак. Твърдял е и допуснати нарушения на процесуалните правила. От писмените доказателства по приложената административна преписка, в това число и протоколите от проведените интервюта е установено, че Лана Иса Ахмед е заявила, като причина за напускането на Ирак обстоятелството, че не е можела официално да се ожени за момчето, което искала. Не се е позовал на преследване и опасение за сигурността си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Поради това компетентният орган е счел, че не са налице законовите основание по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. В оспореното решение председателят на държавната агенция е обсъдил и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За целта е анализирал приложеното становище на Министерство на външните работи, установяващо обстановката в страната. Тя е определена, като ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици, съпътствана с тежко икономическо и социално положение и значително чуждестранно военно присъствие. Въз основа на това счел за установено наличието на предпоставките в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. На тази обща ситуация за страната обаче е направил вътрешно разграничение на обстановката в района, който е напуснат от жалбоподателя. От данните при интервютата е изяснено, че това е Северен Ирак - Автономен район Кюрдистан, където се намира и провинция Сюлеймания. Крайният извод, който е направен е, че там положението е коренно различно, поради което на лицето е отказано предоставяне по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на хуманитарен статут. При така установените данни, съдът е анализирал само обстоятелствата във връзка с предоставянето на статут на бежанец и е счел, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По отношение предоставянето на хуманитарен статут обаче е приел, че причини за напускане на страната са влошени лични взаимоотношения между жалбоподателката и трети лица, които не попадат в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. На следващо място се е позовал и на факта, че жалбоподателката не е заявил да се чувства застрашена или засегнат от обстановката в Ирак. Поради това е счел за неотносими към конкретния спор възраженията в жалбата за наличие на основанията по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и въобще не ги е обсъдил. Позовала се е на липса и на условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореният административен акт съдържа две групи съображения: първата е за липса на законовите изисквания за предоставяне на бежански статут. Втората и по-съществената е относно предоставянето на хуманитарен статут. Именно в тази връзка са приложени по преписката писмени доказателства, касаещи обстановката в страната: становище на МВнР относно Международноправната дефиниция на понятието вътрешен и международен въоръжен конфликт, приложено към Ирак. Особено важна част от него с оглед съществуващата алтернатива за вътрешно разселване е информацията в точка трета за степента и диференциацията на риска в селските райони, по-големите градове на страната и отделните провинции. Приложена е и справка от ДАБ, отдел "Специализирана информация" от 19.12.2007 година. Съдът обаче в решението си изобщо не ги е обсъждал и е правил изводите си само и единствено на базата на личната бежанска история, изложена от жалбоподателя при интервютата. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В настоящото производство е представено решение от 17.02.2009 година на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване. В него е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Както се сочи принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия