Решение № 15408 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8151/2019 г.

Решение № 15408 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8151/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Л. Поповски, чрез адв. Е. Стоева, срещу Решение № 2529 от 11.04.2019 г., постановено по адм. д. № 8124 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от Поповски иск за сумата от 153028, 50 лв., предявен като частичен иск за сумата от 612114, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на бездействие на Областна администрация София – град. Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Без да оспорва установената по делото фактическа обстановка, касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът не е съобразил, че непроизнасянето на администрацията на областния управител на Област София – град по преписката му, с която е следвало да се извърши обезщетяването с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ), съставлява бездействие по смисъла на закона, което е установено с влязъл в сила съдебен акт. Необосновано в конкретния случай, макар правилно по принцип, съдът е направил извод, че съществува друга възможност за реализиране на правата на Поповски. Въпреки че съдът се позовава на друг ред, по който настоящият касационен жалбоподател да защити интересите си, той не сочи кой е този ред. Неправилно също така съдът е приел, че Поповски претендира извършването на определено действие, тъй като претенцията му всъщност е за обезщетяване по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), доколкото липсва друг механизъм за това. Оспорва се и становището на съда, че евентуалното обезщетяване на Поповски по иска е възможно да доведе до двойното му обезщетяване в случай на издаване на компенсаторните записи, доколкото последните все още се дължат. Обосновава се и неправилност на препращането, което прави съдът към разпоредбата на чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде уважена исковата претенция на Поповски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира разноски. Ответникът – Областна администрация София – град не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд направил извод за допустимост на предявените, при условията на евентуалност, искове за обезщетение при предварително установено по съдебен ред незаконосъобразно бездействие от страна на Областна администрация София - град. С обжалваното решение отхвърлил главния иск, а по евентуално предявеният не се произнесъл. Молба с правно основание чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК за допълване на така постановеното съдебно решение не е постъпила от страна на Поповски, поради което с този въпрос настоящият съд няма да се занимава. Същото се отнася и по отношение на заявената с исковата молба претенция за присъждане на лихва върху претендираната сума на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба. Предмет на спора сега е правилността на решението, постановено по предявения от настоящия касационен жалбоподател главен иск за присъждане на обезщетение в размер на 153028, 50 лв. като частичен иск от такъв за сумата от 612114, 00 лв., формирана на основа номиналната стойност на компенсаторните записи. Съдът приел, че Поповски претендира присъждането на търсеното обезщетение (частично предявено) за претърпените от него имуществени вреди (пропуснати ползи) от виновно и противоправно бездействие на административния орган изразяващо се в това, че след като на 23.06.2011 г. преписката на лицето е върната от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АСПК) в Областна администрация София – град за предприемане на действия по редуциране на определения от съда размер с оглед направено дублиране по гр. д. № 3032/2002 г. и гр. д. № 467/2001 г. по отношение на обезщетението за движимите вещи, областният управител на Област София – град нито е предприел такива действия, нито е върнал обратно преписката на АПСК за процедиране по чл. 6, ал. 1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти (ЗСКИ). Съдът посочил, че като начална дата на коментираното бездействие приема 14.07.2011 г., на която изпълнителният директор на АПСК е върнал преписката на областния управител за съответно процедиране, предвид което приел, че от тази дата последният дължал съответните законосъобразни действия. Изложил съображения, че до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд по същество продължава твърдяното незаконосъобразно бездействие, считано от 14.07.2011 г. Така съдът обосновал наличието на първата предпоставка за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На следващо място съставът на АССГ направил извод, че следствие на това незаконосъобразно бездействие Поповски е претърпял имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността той да придобие компенсаторните записи и да се разпорежда с тях, в частност да ги продаде на Фондовата борса. За определяне на обезщетението съдът приел, че е релевантна средната пазарна стойност на записите за периода 16.09.2011 г. – 03.01.2019 г. – 0, 32 лв., установена от приетата по делото експертизата. Въпреки това изложил съображения, че не може да приеме, че именно средната пазарна стойност, на която би могла да се реализира сделката с компенсаторните инструменти, които не са били издадени своевременно, е критерий, който определя размера на претърпените от Поповски имуществени вреди с характер на пропуснати ползи. Обосновал се с това, че макар безспорно той да търпи имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с признатото му право на собственост върху процесните компенсаторни инструменти или с признатото му право на обезщетение, тези вреди не биха могли да бъдат компенсирани във висящото съдебно производство. Мотивирал се, че по реда на ЗОДОВ подлежат на обезщетяване единствено вреди, които не могат да бъдат компенсирани по друг ред. Посочил, че правото на обезщетение на Поповски било признато и следва да бъде осъществено от административния орган, като по реда на ЗОДОВ административните органи не било възможно да бъдат задължавани да извършат едно или друго действие. На следващо място, съдът счел за относимо, че в случая компенсаторните инструменти все още се дължат, а задължението на Областната администрация да издаде, съответно да изпрати преписка № 94-ЛЛ/104 на АПСК, не е погасено. Затова, според съда, Поповски можел да търси само обезщетение за забава, но не и пълно обезщетяване, тъй като самото производство по ЗОСОИ е обезщетително, а определеното обезщетение е все още дължимо. По тези причини и като приел, че не е сезиран с иск за обезщетяване на претърпените вреди от забава, съдът отхвърлил предявения главен иск. Както се посочи, по евентуалния иск и по този за присъждането на лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба не се произнесъл. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяването му в нарушение на материалния закон и неговата необоснованост. При безспорната фактическа обстановка, установена от АССГ, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обосновано на приобщените по делото доказателства първоинстанционния съд е приел, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване и реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – установено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение бездействие на областния управител да изпрати на АПСК по компетентност, на основание чл. 5, ал. 1 ЗСКИ, образуваната по молба на Поповски преписка № 94 ЛЛ/104 от 10.11.2006 г. Основателно се възразява от касационния жалбоподател срещу възприетото от съда обаче, че доколкото съществува друга възможност (друг начин/ред, непосочен в решението), по който Поповски да се защити бездействието, било недопустимо да се ползва специалния ред, предвиден в ЗОДОВ. Оправдани са и оплакванията му срещу съображенията на съда, с които приема, че той претендира извършването на определено действие. В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е приел, че претендираните имуществени вреди не е възможно да бъдат компенсирани в производството по ЗОДОВ поради възможността това да стане по друг ред. Вярно е посоченото от съда, че компенсаторните инструменти все още се дължат. Споделя се от настоящия състав и приетото в решението, че Поповски може да търси обезщетение за забавата. Неправилно обаче съдът не е съобразил, че като е посочил, че претендира обезщетяване на настъпилите за него имуществени вреди от продължилото дълго време бездействие на областния управител да изпълни задълженията си, регламентирани в ЗСКИ (вж. молба на л. 94 от първоинстанционното дело), в частност да процедира преписката към АПСК, всъщност Поповски е релевирал именно твърдения за забава на областния управител да изпълни задълженията си, произтичащи от закона. Забавата предполага бездействие за изпълнение и именно тя е източник на претендираната вреда за лицето. Последната не е съизмерима нито с номиналната, нито с пазарната стойност на компенсаторните записи. В производството по ЗОДОВ не може под формата на обезщетение да се реализира признатото със съдебно решение право на обезщетение с тези компенсаторни записи, а единствено да се компенсират настъпилите вреди от закъснение на изпълнението. Това е така, тъй като правото на лицето да ги получи е реализируемо и в бъдеще. Присъденото за това закъснение обезщетение не заменя нереализираното право на обезщетение. В този смисъл съдът е възприел неправилно обстоятелствената част на исковата молба. Поради забавата на ответника да изпълни, Поповски е възпрепятстван да се ползва от притежанието си. При това фактическо положение за реализиране на отговорността на държавата за вреди следва да се обезщетят настъпилите за настоящия касационен жалбоподател такива от невъзможността той да се ползва от притежанието си (компенсаторните записи на съответната пазарна стойност) през процесния период. Като не е отчел всичко това, съставът на АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал. 4 АПК и чл. 171, ал. 5 (предишна ал. 4) АПК, приложими и в производството за обезщетение, съдът следва да укаже на Поповски да уточни търпяната от него вреда чрез точното й конкретизиране, доколкото в резултат на бездействието на ответника, последният го е лишил от възможността да се ползва от компенсаторните записи. В това число той следва да уточни размера на вредата от забавата за изпълнение на задължението на областния управител и периода (с начален и краен момент), за който търси обезщетяване на претърпените вреди. При това съдът следва да разпредели доказателствената тежест и предвид посочените разпоредби, и чл. 9, ал. 3 АПК да даде съответни указания до страните, вкл. за изслушване на заключение на вещо лице с цел установяване действителния размер на вредата от забавата. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящото решение. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение