Решение № 10114 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Вила Терма В. Керков, гр. Костенец, представляван от В. Керков и процесуален представител адвокат Станков срещу решение 303 от 21.03.2023г., постановено по адм. дело 636 по описа за 2022 година на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение за налагане на финансова корекция 23/312/02633/3/01/04/03, изх. 01-6500/811#28 от 19.05.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и са присъдени разноски. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива много подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение на Административен съд София област и постановяване на решение по същество на спора като се отмени решението за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на направените разноски платената държавна такса. По делото е постъпило становище от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие от 12.10.2023г., в което се поддържа правилност на решението на първата инстанция и неоснователност на касационните оплаквания. Претендира се присъждане на разноски за тази инстанция, юрисконсултско възнаграждение и се прави принципно възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по направените в нея оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение за налагане на финансова корекция 23/312/02633/3/01/04/03, изх. 01-6500/811#28 от 19.05.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Оспорваният административен акт е бил издавен въз основа на постановено решение 879 от 20.08.2020г., постановено по адм. дело 928 по описа за 2019 г. на Административен съд София Област, потвърдено с решение 6902 от 8.6.2021г., постановено по адм. дело 4907 по описа за 2021г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, в които актове окончателно е прието, че е допуснато нарушение от страна на търговеца и решението за финансовата корекция е законосъобразно издадено, но е върнато за определяне на размер от страна на органа, поради прогласяване на нищожност на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г. При новото разглеждане на материалния спор е определен размер 262542,33 лв. и лихва от датата на изтичане на срок за доброволно плащане на сума 72580 лв.,95 лв. Първоинстанционният съд недопустимо е разгледал отново материалния спор за допуснати нарушения от страна на търговеца и дължимостта на финансовата корекция за процесния период. Отново е преценявал установени с влезли в сила съдебни актове факти и е повторил правни изводи. Повторил е изводите при първоначалното разглеждане на спора, занимавал се е със спора относно АУПДВ, предмет на различно производство, вадейки изводи за неговата незаконосъобразност. Независимо от изложените факти от страна на административния орган материалноправни предпоставки за издаване на акта, повтарянето на допуснатите нарушения, съдът е следвало единствено и само да направи преценка дали определения размер на финансовата корекция е в достатъчна степен мотивиран, фактическите и правни основания за неговото определяне. Такива мотиви липсват като анализ на фактите и като приложение на законовите норми. Решението е неясно, с повторение на вече установени факти и приложими норми и съдът не се е занимавал с единственото си задължение да установи размера на финансовата корекция като правен резултат от тези вече установени факти с правно значение. Още повече, че отново правейки отново тази преценка по същество относво извършеното нарушение, би ли могъл настоящият първоинстанционен съд да достигне до друг фактически и правен извод, при влезли в сила съдебни актове?! Липсата на конкретни и ясни мотиви в съдебния акт относно единствения спорен въпрос за размера на финансовата корекция, включително мотивираността на административни акт само по този въпрос, лишава настоящата инстанция от възможността да осъществи касационната проверка. Следва да се установят конкретните фактори, които са повлияли върху така направената преценка за определения размер корекция, както и конкретните приложените норми от страна на административния орган. Само за пълнота следва да се обърне внимание и, че в касационната жалба също се развиват съображения, които касаят по същество фактически и правни въпроси, разрешени с влязъл в сила съдебен акт. По тези съображения решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд, който да разреши посочения единствен спорен въпрос. Всички претенции за разноски следва да се разрешат при повторното разглеждане на делото. Мотивиран така, Върховният административен съд, четвърто отделение на основание чл.221 ал.2 вр. с чл.222 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс