Решение № 8851 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2009 г.

Решение № 8851 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Будиг Абдел Феттах, гражданин на Мароко, срещу решение № 225 от 06.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт предмет на това съдебно производство, вследствие допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби на закона - отменителни основания по чл. 146 АПК. Твърди се, че използваната справка за състоянието в страната е формална и не дава ясна представа за животът в Мароко, който е подчинен на законите на Шериата. Това би поставило живота му в опасност, ако бъде върнат в страната си. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на председателя на ДАБ отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Върховният административен съд, III отделение, след като обсъди данните по делото и възраженията на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Будиг Абдел Феттах, като е приел, че липсват предпоставите по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на исканата от жалбоподателя закрила по този закон. Издаденият административен акт е законосъобразен. Направеното с жалбата възражение за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. Оспорения акт е издаден от оторизиран по закон административен орган - председателя на ДАБ, и в рамките на неговата компетентност. Решението е мотивирано, като изложените в него фактически обстоятелства напълно обосновават правните изводи, до които е достигнал административният орган. От страна на административния орган са изследвани всички факти и обстоятелства, относими към бежанската история на кандидата за претендираните статут и хуманитарна закрила. В тази връзка са обсъдени заявените обстоятелства от чуждия гражданин при проведените интервюта, данните за криминалните му прояви в България и осъждането му за престъпление по чл. 354а от НК с ефективно изтърпяно наказание, както и материалите относно обществено-политическото положение в Мароко и сигурността на страната. С оглед извършения анализ на релевантните факти, обосновано административния орган е приел, че посочените от жалбоподателя причини не попадат в приложното поле на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на поисканите статут и закрила. Същият е пристигнал легално в България през 1998 г. и след 10 годишен престой е заявил желание за закрила по ЗУБ, предвид възможността в страната му на произход да му бъде потърсена наказателна отговорност за извършено криминално деяние. В този смисъл правилно е становището на административния орган, че мотивите на чужденеца са с криминален характер и не отговарят на законовите изисквания, както и на Конвенцията за статута на бежанците. В случая не са налице данни, от които да се заключи, че жалбоподателят е изложен на риск от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, поради насилие, в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. А според съдържащата се по преписката официална информация, Мароко е сигурна страна по произход и се определя като демократична държава, която се стреми да гарантира правата и свободите на гражданите си. Неоснователен е доводът в жалбата, че при издаване на обжалвания административен акт е допуснато нарушение на материалноправни норми - чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Статут на бежанец се дава на чужденци, по отношение на които е налице някоя от предвидените в чл. 8 ЗУБ предпоставки. От събраните в хода на административното производство доказателства не се установява по отношение на кандидата да е налице някое от посочените в чл. 8 ЗУБ основания за предоставяне статут на бежанец. Спрямо него не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежки посегателства като посочените в този законов текст не се твърдят от жалбоподателя като освен това ноторно известен факт е, че в Мароко няма въоръжен конфликт (вътрешен или международен). В хода на съдебното производство не се представиха доказателства, които да променят установената бежанска история на жалбоподателя. Като е постановил изводи в този смисъл, административният орган е издал законосъобразно решение и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,