Решение № 6105 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2423/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния си представител юрк. Стойчева, срещу решение 7643/ от 07.12.2023г., постановено по адм. дело 6333/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден отказът на изпълнителния директор на НАП за изплащане на лихва за забава върху недължимо платена сума на К И К ООД. В касационната жалба се излагат съображения за неприложимост на чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), противно на приетото от административния съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба К И К ООД, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд установява следната фактическа обстановка: С Решение 000030-4573/02.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е уважено искане вх. 26-К472/01.04.2022 г. на К И К ООД за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 100 000 лв. Решението на изпълнителния директор на НАП е издадено в изпълнение на решение 5279 от 18.05.2023 г. по адм. дело 9246/2022 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено решение 4006 от 15.06.2022 г. по адм. дело 4049/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение 000030-4025/21.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП за отказ да се възстанови внесената държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 100 000 лв. по решение за продължаване срока на издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати. К И К ООД подава искане с вх. 26-К-472-2/06.06.2023г. за допълване на решение 000030-4573/02.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, с което да се произнесе по дължимите лихви за забава в размер на законната лихва върху недължимо платената държавна такса в размер на 100 000 лв., дължима от датата на поканата до датата на изплащането й, считано от 01.04.2022г. С оспореното пред административния съд Решение 000030-4981/19.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е оставено без уважение искането с вх. 26-К-472-2/06.06.2023г на К И К ООД, за заплащане на законна лихва върху сумата от 100 000 лв., представляваща недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в полза на НАП, считано от 01.04.2022г. С обжалваното пред настоящия касационен състав на ВАС, пето отделение, решение на Административен съд София-град е отменено решението на изпълнителния директор на НАП, с което е отказано заплащане на законна лихва върху възстановена недължимо платена такса и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалвания резултат съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна, поради което не са налице основанията на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Съдът намира, че актът е засегнат от порока материална незаконосъобразност, представляващ основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Съдът приема, че при липсата на изрична правна регламентация в Закона за хазарта за връщане на недължимо платени суми със законната лихва, тази празнота следва да се преодолее по силата на правилото на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) като се приложи правната уредба на чл. 128 130 ДОПК и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК. Лихвата по своята същност представлява обезщетение за вредата, произтичаща от забавено изпълнение на парично задължение, поради което се дължи при поискване от кредитора. Преценката за дължимостта на лихвата и началния момент от който се дължи, следва да бъде извършена съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК. При тези съображения съдът отменя решението и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неправилно административният съд приема, че при решаване на спора за основателността на претенцията за заплащане на лихви върху възстановената сума по чл. 30, ал. 6 ЗХ следва да намерят приложение чл. 128 и чл. 129, ал. 6 ДОПК. Оплакванията в касационната жалба за неприложимост на разпоредбите на чл. 128 и чл. 129, ал. 6 ДОПК относно заявеното искане за заплащане на лихва за възстановена като недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ са основателни. В изпълнение на влязло в сила съдебно решение административният орган, при упражняване на правомощията си по чл. 16 и чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ, издава на основание чл. 173, ал. 2 АПК решение за възстановяване на недължимо платената по чл. 30, ал. 6 ЗХ такса и тя е възстановена на дружеството. Компетентността на органа по главната претенция имплицитно обусловя компетентността да се произнесе и по акцесорното искане за заплащане на законна лихва върху сумата. При упражняване на правомощията по чл. 17, ал. 1 ЗХ в сферата на хазарта и свързаните с хазарт дейности, изпълнителният директор не действа в качеството на орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Закона за Национална агенция за приходите (ЗНАП) и не е допустима възможността да се произнесе по искането на дружеството по реда на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК предвижда, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Разпоредбата е част от правилата, с които се уреждат основания и ред за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, посочени в чл. 128, ал. 1 ДОПК. Държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ не попада в обхвата на чл. 128, ал. 1 ДОПК и следователно правилото на чл. 129, ал. 6 ДОПК също не намира приложение. Съгласно чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок за лиценз 5 години, респ. 10 години се събира еднократна държавна такса в посочения в разпоредбата размер в зависимост от броя на жителите в съответните населени места. Таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ е държавна такса, установена в специален закон, поради което по отношение на нейното определяне по основание и размер, заплащане и връщане са приложими общите правила на Закона за държавните такси. Съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ) недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, адресирано до органа, който ги е събрал. В разпоредбата не е предвидено заплащане на лихви при връщане на недължимо платената такса. При положение, че административният орган няма законово определено задължение и в Закона за хазарта да възстанови недължимо платената такса ведно със законна лихва, обжалваният отказ не противоречи на материалноправни разпоредби. За дружеството е налице възможност да заяви претенцията си за лихва, която има обезщетителен характер за забава, по съответния исков ред. Предвид изложеното, първоинстанционният съд неправилно приема, че следва да намерят приложение по аналогия процесуалните правила по ДОПК, които уреждат контрол и законосъобразност на данъчното облагане и намират приложение в изрично предвидените в кодекса хипотези. Постановеното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на К И К ООД срещу Решение 000030-4981/19.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, касационният ответник следва да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, разноски в размер на 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред административния съд и за производството пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,