Решение № 4914 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2015 г.

Решение № 4914 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Лазаров 2013" ЕООД със седалище в гр. Карлово, представлявано от собственика Васил Лазаров, против решение № 2010 от 25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 4220/2014 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 8003/0116/15.02.2013 г. на главния директор на ГД "Европейски фондове и международни проекти" и ръководител на Договарящия орган при Агенцията по заетостта, в частта по т. 4, позиция 114 от приложената таблица към решението. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни съображения за неправилност на изводите на назначената по делото съдебна експертиза, на която се е позовал съда, и компетентността на вещото лице. Твърди, че съдът не е изложил подробни правни мотиви за постановения резултат, не е посочил точната правна квалификация на спора. Иска отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главен директор на ГД "Европейски фондове и международни проекти" и ръководител на Договарящия орган при Агенцията по заетостта, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото не е спорно, че "Лазаров 2013" ЕООД е кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Развитие на човешките ресурси", Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-1.2.03. "Насърчаване стартирането на проекти за развитието на самостоятелна стопанска дейност", с проектно предложение № ESF-1203-06-11002 "Създаване на кафе-сладкарница от летен тип в центъра на курортно селище". С решение № 8003/0116/15.02.2013 г. на главния директор на ГД "Европейски фондове и международни проекти" и ръководител на Договарящия орган при Агенцията по заетостта, в частта по т. 4, позиция 114 от приложената таблица, неразделна част от акта, административният орган е отхвърлил проектното предложение на етап "Техническа и финансова оценка" по изложени съображения. "Лазаров 2013" ЕООД е оспорил решението в тази част пред първоинстанционния съд, като е развил съображения за липсата на мотиви от страна на органа, неясните критерии, по които са разграничавани успешните от неуспешните проекти, липсата на обективност и прозрачност при оценяването на проектните предложения. Първоинстанционният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е обосновал този извод със заключението на приетата по делото съдебна експертиза, като вещото лице е отговорило на допуснати от съда въпроси във връзка с действителното местонахождение и състояние на обекта; прогнозите за търговската му дейност - евентуални печалби и необходими разходи, и т. н. След като подробно е изложил заключението на експерта, съдът е заключил, че са останали недоказани твърденията на жалбоподателя за неправилната оценка на проекта, че не се констатира несъответствие между датата, на която е назначена оценителната комисия и датата, на която е проведено оценяването. По тези съображения е отхвърлил подадената от "Лазаров 2013" ЕООД жалба. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Крайният си извод първоинстанционният съд е постановил, без да извърши анализ на доказателствения материал по спора, да установи релевантната фактическа обстановка, като формира изводите си от правна страна съобразно фактическите установявания въз основа на доказателствата. Съдът е обосновал правните си съображения приоритетно с констатациите на вещото лице по приетата съдебна експертиза, което не е обсъдено при условията на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и не е съобразено с пределите на оперативната самостоятелност на административния орган при постановяване на оспорения акт. Доколкото в Насоките за кандидатстване по ОП "Развитие на човешките ресурси", Приоритетна ос 1 на Агенцията по заетостта, както и в утвърдената Методология за техническа и финансова оценка на проектното предложение по Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001 - 1.2.03. "Насърчаване стартирането на проекти за развитието на самостоятелна стопанска дейност" се създават условия и ред за провеждане на регламентираната процедура, задължение на съда е въз основа на събраните по спора доказателства да установи фактическата обстановка, представляваща отразяване на процедурата, компетентността на участниците в различните й фази, спазване на критериите за оценяване на предложенията. Първоинстанционният съд не е провел задълбочен анализ на релевантните за спора факти и обстоятелства. Не е подвел релевантните факти под приложимите правни норми, не е обосновал формирания в решението извод за неоснователност на жалбата. Предмет на делото по оспорване на административния акт е съществуването или не на материални субективни права и правни задължения. За да отговори на въпроса възникнали ли са разпоредените с акта правни последици и ако да - подлежат ли те на отмяна, съдът е длъжен да провери наличието на всички материалноправни и административнопроизводствени изисквания за законосъобразност на административния акт. Нормата е процесуална, а нарушението й е съществено и представлява основание за отмяна на съдебния акт. Оценяването на офертите е предоставено в оперативната самостоятелност на оценителната комисия и е елемент на свободната преценка на административния орган. Дейността не е изцяло извън обхвата на съдебния контрол. Видно от разпоредбата на чл. 169 АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност, както и дали са спазени изискванията за законосъобразност на акта. Съдът не е проверил и не е изложил съображения за това, дали оценяването на конкретното проектно предложение е извършено в съответствие с критериите, заложени в Методологията за техническа и финансова оценка на проектни предложения и Насоките за кандидатстване, утвърдени от Ръководителя на Управляващия орган по ОП "Развитие на човешките ресурси"; дали са спазени разделите и подразделите и скалата за оценяване; дали по време на провеждане на процедурата не е допуснато въвеждане на допълнителни критерии за оценка или изменение на обявените критерии; дали експертите притежават необходимата експертност и квалификация в изпълнение изискванията на чл. 24, ал. 1, на чл. 24, ал. 17 - 20, чл. 25 от ПМС № 121/2007 г. Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до заключението си и е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на съдебния акт. Въз основа на мотивите се преценява правилността на констатациите и изводите на съда по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд само е отбелязал, че жалбоподателят не сочи доказателства за твърденията си в една част, а в друга - че доводите му са неотносими към спора. Съдът е изложил само бланкетни мотиви в тази насока. Не е посочил въз основа на кои факти е достигнал до този извод. Липсата на мотиви в конкретния случай съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което настоящата инстанция не може да отстрани и което е основание за отмяна на решението по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Не само пълната липса на мотиви, но и частичната такава, когато се отнася до основните въпроси, на които трябва да отговори съдебният акт, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на мотиви води до невъзможност за съдебна проверка на правилността на обжалваното решение и затова представлява съществено процесуално нарушение. В съдебния акт няма правни съждения. Допуснатото процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК е съществено и препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава проверяващата инстанция от възможността да прецени правилността на обжалвания съдебен акт, а решаването на спора по същество би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции и да се защитят срещу фактите по спора, защото същите не са установени от съда при надлежен анализ на доказателствата. Поради това обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на спора съдът, след анализ на относимите и допустими доказателства, следва да установи фактите по спора във връзка с процедурата по провеждане на конкурса. Едва при установена фактическа обстановка, отнесена към приложимите правни норми, може да се направи извод за законосъобразност или съответно пороци на обжалвания акт. Воден от горното, Върховният административен съд