Решение № 13805 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15097/2012 г.

Решение № 13805 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15097/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Досъдебно производство" при 03 Районно управление "Полиция" (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 5451 от 16.10.2012 г. по адм. дело № 3625/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 149/27.03.2012 г. на същия административен орган, с която на София Драганова Димитрова е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Димитрова дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване на установените в закона срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения във формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Цитираният текст изрично предвижда в текста на заповедта освен времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, да се посочат разпоредбите, които са нарушени. В случая това не е направено. Прието е, че на 21.03.2012 г. служителката се явява на работа 2-3 минути след началото на работното време, без да уведоми предварително началника си за закъснението, но не са посочени конкретните правила за служебно поведение, разпоредби, норми или разпореждания (такива не са цитирани и в представеното предложение за налагане на наказание), които служителката не е спазила и на които поведението й противоречи. Квалификацията на нарушението също е направена като са цитирани нормите на чл. 224 и на чл. 226, ал. 1, т. 1 без да е уточнено според първия текст в какво точно се изразява нарушението на служебната дисциплина. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, обосновали издаването й, а с това препятства установяването на нарушението и накърнява правото на служителката за защита. Освен това административният акт не съдържа и мотиви във връзка с определяне на наказанието, тъй като липсват съображения относно цялостното поведение на служителката, както и настъпилите от нарушението последици за службата, респ. отсъствието на такива. По този начин, както първоинстанционният съд законосъобразно приема, е допуснато нарушение и на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание е определено без да е съобразено цялостното поведение на служителката и настъпилите за служебната дейност последици. Ето защо доводите на касатора, че заповедта съответства на изискванията за форма и при постановяването й са спазени административнопроизводствените правила, са неоснователни. Посочените нарушения на формата и на административнопроизводствените правила обосновават постановяване на заповедта и в нарушение на материалния закон, тъй като административният акт е издаден, без да е установено кои свои задължения служителката не е изпълнила или на кои норми и разпореждания служебното й поведение противоречи, т. е., без да е установено, че поведението на служителката представлява нарушение на служебната дисциплина. Всеки от констатираните от първоинстанционния съд и посочени по-горе пороци на административния акт съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отменя обжалваната заповед, съдебният състав постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на Димитрова сумата 400.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,