Решение № 460 от 9.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 448/2010 г.

Решение № 460 от 9.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 448/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по протест на прокурор при Апелативна прокуратура - В. Търново против въззивно решение № 147 от 15.VI.2010 г. по внохд № 52/2010 г. на АС-В. Търново с доводи за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК по съображения, че оправдаването на подсъдимия А. А. противоречи на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК - извършеното деяние от него е престъпление по НК и това е пречка за прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Освен това сочи: ..."съдът не е извършил всички възможни действия за установяване произхода на пренасяната от обв. А. парична сума.". Искането е да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП не поддържа протеста - при приетите факти законът е приложен правилно. Подсъдимият не изразява становище. След преценка доводите по протеста и становището на прокурора от ВКП и проверка на решението в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: С обжалваното решение е потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда № 4/18.I.2010 г. по нохд № 386/2009 г. на ОС-Русе, с която подсъдимия А. А. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 253, ал. 2, предл. II-ро и III-то от НК за пране на пари, като на 8.VII.2007 г. в Русе държал имущество - парична сума 250000 евро на стойност 488957,50 лв., за която знаел към момента на получаването й в Румъния, че е придобита чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Решението е постановено при констатацията, че ..."От установената фактическа обстановка следва правния извод, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 251, ал. 1 от НК, тъй като на 08.07.2007г. на Митнически пункт Русе, в нарушение на чл. 10а и чл. 11 от Валутния закон и чл. 2 от Наредба № 10/16.12.03г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон, внесъл чуждестранна валута 250 000 евро на стойност 488 957,50 лв и 37 500 щатски долара на стойност 53845, 88 лв, всичко на обща стойност 542 803,38 лв, без да попълни и представи пред митническите органи валутна митническа декларация, като стойността на валутата е в особено големи размери - с левова равностойност 542 803,38 лв.", а тя (констатацията) изключва възможността да се приложат чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 304 от НПК. В обвинителния акт - обстоятелствена част, са описани факти, които сочат на идеална или привидна идеална съвкупност от престъпления по чл. 253 и чл. 251 от НК. Доколкото няма, според съдилищата, действия на подсъдимия по държане на българска територия на валутата със съзнанието за противоправното й придобиване в РРумъния от другиго (предикатното престъпление), с цел на подсъдимия да я транспортира в РТурция и така да промени местонахождението й и престъпния начин на придобиването й. Съдът не се е съгласил с обвинението по чл. 253 от НК, но не е имал право да потвърди оправдателната присъда, след като е стигнал до извод, че е осъществено друго престъпление - по чл. 251 от НК. Изводите на съда, че има процесуална пречка за осъждането на подсъдимия за това престъпление са неправилни при посоченото за факти, които сочат на престъплението по чл. 251 от НК, осъществено в съвкупност. Необсъждането на тези обстоятелства е довело до нарушенията на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 304 от НПК, както и на основен принцип в наказателния процес - решението се взема по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото - чл. 14 от НПК. Не е аргумент в полза на решението липсата на инициатива от страна на прокурора за изменение на обвинението, защото тези факти (фактическото обвинение) са предявени на подсъдимия. Той е съзнавал противоправността на действията си по внасяне нелегално на валутата в страната (без да я декларира по установения ред) - осъждан е за такова престъпление, поканен е от митнически служител на разбираем за него език да попълни съответната декларация. След като фактическото обвинение сочи на нарушение на Валутния закон (ВЗ), с преквалификация на деянието му по чл. 251, ал. 1 от НК няма да се ограничат негови процесуални права. По тези факти той се е защитавал в съответствие с нормите на НПК. Въпрос на правна квалификация е посочването на конкретния текст от ВЗ - чл. 10а и чл. 11, и от Наредба № 10/16.12.03 г. Потвърждаването на оправдателната присъда преклудира възможността за осъждане на подсъдимия за извършено от него престъпление по очертаната в обвинителния акт фактическа обстановка. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира протеста за основателен - след като въззивният съд не е упражнил правомощията си по чл. 356, ал. 1, т. 2 от НПК, е ограничил правото на обвинението да реализира наказателната отговорност на подс. А. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав