Решение № 10272 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15416/2008 г.

Решение № 10272 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15416/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Феодора Динкова Иванова от Бургас, против решение № 934/21.10.2008 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 147/2008 г., с което е отхвърлен предявения от нея иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Национален осигурителен институт- София- за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в общ размер на 6 242, 28 лева. Желае се отмяна на решението и уважаване на исковете. Ответната страна Национален осигурителен институт, чрез процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема разглеждания иск за неоснователен, тъй като наложен запор върху сметката на Иванова не е фактическо, а е правно действие и неоснователно е търсене на защита по реда на АПК. Делото е разгледано без участие на прокурор от Окръжна прокуратура-Бургас, доколкото съдът е приел, че спорът е именно по АПК, който изчерпателно сочи в кои производства участва прокурор, а исковете по чл. 203 АПК - не е от тях. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а ал. 2 на чл. 1 ЗОДОВ установява, че разглеждането на исковете по ал. 1 е по реда, установен в АПК. Настоящият касационен състав приема, че тези процесуални норми не дерогират специалните правила, които регулират действията на съда и страните в съдебното производство, уредени в ЗОДОВ - като чл. 7 за правилата за определяне на местната подсъдност по исковете, чл. 9а за дължимите такси и разноски за делата по ЗОДОВ и чл. 10 за производството пред съда. Това е така, защото глава единадесета от АПК и самият кодекс не съдържат правила за съдебното производство, вкл. исковото, като съгласно чл. 144 АПК за неуредените въпроси за производството пред съда се прилага ГПК. ЗОДОВ е специален закон за материалноправните условия, но и за реда за ангажиране на отговорността на държавата и общините. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължителното участие на прокурор. Правилото важи за всички дела по този закон - за обезщетения за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1-6. Няма основания да се приеме, че тази норма е неприложима по исковете за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и че се прилага само за исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г. ОСГК, участието на прокурор по делата по ЗОДОВ е задължително. В тези случаи прокурорът участва като представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на контролираща страна. Това е изрично предвиден в закон случай за участие на прокурор в административни дела - чл. 16, ал. 1, т. 2 АПК. Призоваването на Окръжна прокуратура - Бургас, едва за насроченото открито съдебно заседание и то в което не са извършени никакви процесуални действия - не е достатъчно да се приеме, че делото е разгледано с участието на прокурор. Като е разгледал иска за обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ без участие на прокурор, Административен съд-Бургас е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,