Решение № 9636 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2012 г.

Решение № 9636 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационната жалба на Агенция за социално подпомагане гр. София, ул. "Триадица" № 2, чрез изпълнителния директор Ивайло Иванов против решение № 4175 от 19.07.2012 г. постановено по адм. дело № 1877/2012 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба не са посочени съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, точно и мотивирано конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. Сочи се "решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3, предложения първо и трето от АПК". Твърди се, че съдът неправилно е определил присъденото обезщетение за незаконно уволнение. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпили са писмени бележки на 07.06.2013 г. от адв. Ивана Колева от САК, процесуален представител на Агенция за социално подпомагане /АСП/, с което се поддържа касационната жалба по посочените в нея основания. Ответната страна Юлияна Борисова Ангелова от гр. Пазарджик, ул. "Иванчо Пенов" № 11, се представлява от адв. Юлиян Димитров от АК Монтана. Оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение, като законосъобразно, правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. В писмен отговор на касационната жалба се навеждат съображения относно законосъобразността, правилността и обосноваността на съдебното решение. Иска се присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната е неоснователна и наведените в нея доводи не сочат на касационни основания. Съдебното решение като постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок, посочен в чл. 211, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е осъдил АСП да заплати на ответника по настоящото производство сумата от 5053,66 лв. на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща обезщетение, за времето през което не е била на служба, поради прекратяването на служебното й правоотношение за периода от 31.03.2011 г. до 14.12.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2012 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 1005,10 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото, като е отхвърлил искането за заплащане на разноски до пълния претендиран размер на сумата от 1305,10 лв. Недоволен от размера на присъденото обезщетение, касаторът е обжалвал решението пред настоящата инстанция. За да постанови този резултат, решаващият съд, в производство по реда на чл. 203 - 207 от АПК, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е приел за установено: Със заповед № ЧР-228 от 31.03.2011 г. на изпълнителния директор на АСП, на ответницата в настоящото производство, било прекратено служебното правоотношение за длъжността "директор" на дирекция "Социално подпомагане", общ. Пазарджик, считано от 31.03.2011 г. С решение № 3343 от 05.07.2011 год., постановено по адм. дело № 3634/2011 год. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 16574 от 14.12.2011 г. постановено по адм. дело № 11287/21011 г. на Върховния административен съд, посочената заповед е била отменена като незаконосъобразна. В резултат на това за ответницата, след като спазила срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, възникнало право на обезщетение по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за целия период, през който не е заемала държавна служба. При така установената фактическа обстановка, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, съдът е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. След като е установил, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, съдът правилно е установил, че ответницата в настоящото производство в продължение на 8 месеца и 10 дни е останала незаета в служебно или трудово правоотношение. Установено е, че през целия този период не е получавала трудово възнаграждение. Правилно административният съд е приложил действащата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, към момента на издаването на отменения административен акт, с който е прекратено служебното правоотношение. Съгласно тази разпоредба държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Съобразявайки приложените по делото доказателства, съдът правилно е определил обезщетението по определената брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно. Въпреки направеното в отговора на касационната жалба искане, пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разходи по делото, поради което съдът няма възможност да се произнесе по него. По изложените съображения, съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,