Решение № 9952 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6924/2016 г.

Решение № 9952 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6924/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. С. О. от гр. К., чрез пълномощника адвокат С. М., против решение № 96/04.05.2016 г., постановено по адм. дело № 37/2016 г. по описа на Административен съд гр. К., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-09-1/14.01.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. К. за потвърждаване на разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. К., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечния срок от датата на придобиване на правото и по силата на чл. 94, ал. 1, предложение първо КСО, пенсията е следвало да бъде отпусната от 28.10.2014 г, когато лицето е придобило това право. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. К. е отхвърлил жалбата на Й. С. О. против решение № 2153-09-1/14.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. К., с което е потвърдено разпореждане № 5511212903/28.10.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда, правилно личната пенсия за ОСВ е била отпусната от 27.07.2015 г. и осигурителният стаж на жалбоподателя правилно е бил зачетен до тази дата, с оглед непрекратеното трудово правоотношение към 28.10.2014 г. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на 28.10.2014 г. жалбоподателят е подал заявление с вх. № ПП-51-18853 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно § 4, ал. 1 ПЗР КСО. С разпореждане № 5511212903/28.10.2014 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Огнянски, поради липсата на изискуемия 15 години трудов стаж от втора категория по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Същото е обжалвано и с решение № РД-12-132/23.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. К., разпореждането е потвърдено. Това решение е обжалвано пред Административния съд гр. К., който с решение № 57/02.06.2015 г. по адм. дело № 13/2015 г. е отменил административния акт и преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт. С разпореждане № 5511212903/24.07.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. К. по заявлението на жалбоподателя от 28.10.2014 г. отново е отказана личната пенсия за ОСВ, като в мотивите на разпореждането е посочено, че лицето има общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд - 44 г. 10 м. 21 дни, сбор от осигурителен стаж и възраст 103 г. 09 м. и 28 дни, но липсва прекратяване на осигуряването. Това разпореждане не е било обжалвано от касатора, но в срока за обжалване същият на 27.07.2015 г. е подал ново заявление с № 2113-09-84 за отпускане на лична пенсия за ОСВ. С разпореждане № 5511212903/05.08.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. К. на Й. О. е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 27.07.2015 г., пожизнено по § 4, ал. 1 ПЗР КСО. В мотивите на разпореждането се съдържат констатации, че лицето има осигурителен стаж, както следва: от I категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО - 03 г. 11 м. 20 дни; от II категория труд - 11 г. 02 м. 24 дни и III категория труд - 24 г. 09 м. 26 дни. На основание чл. 104 от КСО - общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд - 45 г. 05 м. 24 дни. Срещу разпореждането е подадена жалба от 25.08.2015 г. с искане да се признае за трудов стаж и този, положен от касатора, за времето от 28.10.2014 г. до 05.08.2015 г. като пощальон в "Български пощи" ЕАД с осигурителен труд от II категория. С решение № 2153-09-10/25.09.2015 г. директорът на ТП на НОИ - гр. К. е отхвърлил жалбата, като в мотивите си е обсъждал и началния момент на отпускане на пенсията, без за това да е имало обжалване. Решението не е обжалвано и същото е влязло в сила. С разпореждане № 5511212903/28.10.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, е изменен действителния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за начална датата е посочена датата 27.07.2015 г. При последвалото обжалване по административен ред с искане датата на отпускане на пенсията да се счита от 28.10.2014 г., а не от 27.07.2015 г., ръководителят на ТП на НОИ - К. е издал оспореното в първоинстанционното производство решение № 2153-09-1/14.01.2016 г. За да отхвърли жалбата на Огнянски, директорът е посочил, че с обжалваното разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменен само размерът на пенсията на жяалбоподателя, считано от датата на отпускането й. От доказателствата по делото се установява, че кандидатстващият за пенсия е упражнил придобитото право, подавайки заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 28.10.2014 г. Следователно заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечния срок от датата на придобиване на правото и съгласно чл. 94, ал. 1, предложение първо от КСО, пенсията е следвало да бъде отпусната от 28.10.2014 г., когато лицето е придобило цитираното право. Развитите от първоинстанционния съд съображения, които съвпадат с тези на административния орган, са неправилни, тъй като са в противоречие с цитираната нормативна уредба, предвиждаща условието за прекратяване на осигуряването. Спорът по делото е правен и е само относно началната дата на отпускането на пенсията при конкретните фактически обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата; ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В алинея трета на чл. 94 КСО е предвидено специално правило за датата на отпускане на пенсия за инвалидност, но тази разпоредба е неотносима, тъй като в случая е поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. са приети изменения и допълнения на Кодекса за обществено осигуряване, обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., като с т. 26 е отменена алинея втора на чл. 94 КСО, която в последната си редакция /съгласно ДВ, бр. 99/2012 г./ предвижда, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването; ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно - прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Според императивното правило на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В конкретния случай, към моментна на издаването на разпореждане № 5511212903/28.10.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. К., както и на решението на по-горестоящия административен орган, с което е потвърдено при обжалваното по административен ред, разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО не е била част от действащото право, тъй като е била отменена, считано от 01.01.2015 г. Единствените правила за определяне на началната дата на отпускане на пенсиите са тези по чл. 94, ал. 1 КСО /освен за пенсиите за инвалидност, за които са приложими правила по ал. 3 на същия чл. и които, както вече се отбеляза, са неотносими за случая/. Според правилата на чл. 94, ал. 1 КСО, пенсията се отпуска от датата на възникване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а ако е подадено след изтичане на този срок - от датата на заявлението. За личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не са предвидени специални правила относно датата на отпускане на пенсията. След 01.01.2015 г. прекратяването на осигуряването не е правнорелевантен факт за упражняване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а датата на прекратяване на осигуряването не е от значение при определяне на датата на отпускане на пенсията. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват. В конкретния случай приложимата правна норма е тази на чл. 94, ал. 1 КСО, която е действала към датата на постановяване на административния акт и нейния смисъл е ясен и точен. След като нормата на алинея втора на чл. 94 КСО е отменена, тя не е била част от позитивното право към момента на произнасяне на административния орган. Като е приел, че в случая началната дата на отпускане на пенсията следва да бъде определена съгласно правилото на отменената ал. 2 на чл. 94 КСО, първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Съдът е приложил отменен закон, без на същия да е придадено действие след отмяната му с преходни законови разпоредби. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон. Налице е касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" в частта относно определяне на началната дата на отпускане на пенсията, която следва да е 28.10.2014 г., а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени с настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение