Решение № 10659 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13479/2012 г.

Решение № 10659 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13479/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Георги Чавдаров Дюлгеров против решение № 4916 от 31.08.2012 г., постановено по адм. д. № 2303/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Георги Чавдаров Дюлгеров против заповед № 797/03.02.2012 г., издадена от директора на Агенция "Митници", с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган (чл. 5, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници") и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган и е образувано дисциплинарно дело. Дисциплинарният съвет е взел решение, с което е приел, че държавния служител е допуснал нарушение на чл. 21 и чл. 24, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), т. 5 и 7 от длъжностната му характеристика, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация вр. чл. 28 от ЗДСл., както и на чл. 17, ал. 1, т. 5 вр. т. 9 и 21 от Кодекса за поведение на митническия служител и е предложил на Дюлгеров да бъде наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до една година" или "уволнение". Георги Дюлгеров е дал писмени обяснения и е изслушан от директора на Агенция "Митници". Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарното нарушение е открито с изготвянето на доклада от директора на инспектората на 06.12.2011 г., в който са констатирани извършени нарушения от митнически служители, а наказанието е наложено на 03.02.2012 г., т. е. в преклузивния двумесечен срок. Ето защо доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. са неоснователни. Независимо от законосъобразността на горните изводи на първоинстанционния съд заключението на същия, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните норми на закона е незаконосъобразно и необосновано. В заповедта като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание е посочено: 1. в периода от 03.01.2011 г. до 22.03.2011 г. Георги Дюлгеров не е съставил в срок пет акта за установяване на административни нарушения, с което не е изпълнил разпореждането на прекия си началник Караславов, поставено на писмо от 27.12.2010 г.; 2. В периода от 26.04.2011 г. до 08.07.2011 г. не е предприел своевременно необходимите действия за изпълнение на възложеното му образуване на административно наказателно производство на 26.04.2011 г. и на 10.05.2011 г. с резолюции на Димитър Аврамов. Така описаните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 21 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл., т. 5 и 7 от длъжностната характеристика, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация вр. чл. 28 от ЗДСл., както и на чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците вр. т. 9 и 21 от Кодекса за поведение на митническия служител. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят не е съставил в срок пет акта за установяване на административно нарушение. Възражението на същия, че срокът за съставяне на актовете е започнал да тече от момента, в който материалите са постъпили в митница Пловдив, е неоснователно. С постъпване на документите в Централно митническо управление нарушителят е открит и от този момент е започнал да тече срока за съставяне на актовете за установяване на административно нарушение. В този смисъл е и тълкувателно решение № 48 от 28.XII. 1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК на ВС на РБ. Следователно държавният служител е извършил посоченото нарушение. Обстоятелството дали са изготвени наказателни постановления и дали същите са обжалвани и са отменени, но не поради постановяването им извън законоустановения срок не води до извод, че Дюлгеров е изпълнил служебните си задължения. Тези обстоятелства обаче са релевантни към тежестта на извършеното нарушение и съответното на това по тежест дисциплинарно наказание. По отношение на второто нарушение, описано в оспорената заповед, е установено, че преди изтичане на срока за изготвяне на акт за установяване на административно нарушение Дюлгеров е сезирал началника на митницата с докладна записка от 08.07.2011 г., в която е изложил съображения, че съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение срещу "Садат" ООД следва да бъде извършено от служители на отдел "Тарифна политика" на митницата. Началникът на митницата с изрично разпореждане е дал съгласието си за изготвяне на акта от служители на посочения отдел. При наличие на изрично разпореждане административно наказателното производство да се образува от други служители, макар направено няколко дни преди изтичане на срока за това, то не може да се вмени във вина на Дюлгеров непредприемането на действия за изпълнение на възложеното му образуване на административно наказателно производство. Следователно жалбоподателят не е осъществил второто нарушение, описано в оспорената заповед. С оглед на изложеното следва, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и на предписаната от закона форма. Оспореният административен акт не отговаря на изискването на чл. 97, ал. 1 ЗДСл., съгласно което, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Задължителни елементи на тази заповед са: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават (т. 4 на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл) и посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени (т. 5 на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл). Видно от оспорената заповед, с която директорът на Агенция "Митници" е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя Георги Дюлгеров и е прекратил служебното му правоотношение, е че посочените в същата изпълнителни деяния не са индивидуализирани по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. Посоченото правно основание на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. регламентиращ, че държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители не обосновава извършване на второто нарушение, посочено в заповедта при наличие на изрично изразено съгласие от по-горестоящия орган административно наказателното производство да се образува от служители в друг отдел. Относно цитираните в заповедта текстове на т. 5 и 7 от длъжностната характеристика, съгласно които служителят участва в изследването на степента на влияние на отделните фактори, процеси и явления и формирането на насоките за усъвършенстване на митническата оперативна дейност (т. 5) и познава и спазва утвърдения от министъра на финансите Кодекс за поведение на митническия служител (т. 7) в административния акт липсва описание на действията, респективно бездействията на Дюлгеров, които могат да бъдат квалифицирани като нарушения, както на задълженията му по длъжностната характеристика, така и на нарушения на Кодекс за поведение на митническия служител и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. В заповедта не са индивидуализирани конкретните преки задължения на служителя, произтичащи от длъжностната му характеристика, Устройствения правилник на Агенция "Митници", Закона за митниците, които да са виновно нарушени. Така посочените фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание не отговарят на императивните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. Отделно от това, предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. След като държавният служител е осъществил само едно от вменените му нарушения, то наличието на същото не може да обоснове налагането на този вид дисциплинарно наказание. В заповедта не е обсъдена тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба или за гражданите. Не е посочено дали въз основа на съставените пет акта за установяване на административно нарушение са издадени наказателни постановления. Обжалвани ли са същите и отменени ли са поради неспазване на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. Респективно ако са отменени на посоченото правно основание какъв е размера на вредата, претърпяна от държавата. Посочените обстоятелства не са обсъдени и по отношение на второто нарушение, описано в оспорената заповед. По този начин не е обоснован вида на наложеното дисциплинарно наказание. Ето защо изводът на първоинстанционният съд за законосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните норми е незаконосъобразен и необоснован. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото следва да се осъди Агенция "Митници" да заплати на Георги Чавдаров Дюлгеров направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1100 лв. представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Фактът, че възнаграждението не е в минималния размер - 900 лв. за двете съдебни инстанции, не обосновава неговата прекомерност предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,