Решение № 12555 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9500/2015 г.

Решение № 12555 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9500/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Г., чрез адв. И. С. срещу Решение № 462 от 9.06.2015 г., постановено по адм. д. № 942 по описа на Административен съд С. - област (АССО) за 2014 г. и по частна жалба на М. В. П. и Х. Д. А., подадена също чрез адв. И. С., срещу протоколно определение от 4.05.2015 г., постановено по същото дело. Касационният жалбоподател Г. релевира довод за неправилност на посоченото съдебно решение поради постановяването му в противоречие със закона и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становище, че мотивите на съда са формални и не кореспондират на фактите по делото. Иска неговата отмяна, отмяната на Заповед № ЛС-01-1093 от 7.07.2014 г., издадена от кмета на О. С. и присъждане на разноските по делото. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Касационната жалба се оспорва от кмета на О. С. в представен по делото писмен отговор и се иска обжалваното решение да остане в сила. Частните жалбоподатели П. и А. искат отмяната на обжалваното от тях определение като неправилно поради неговата необоснованост и връщане на делото за разглеждане на жалбата им срещу Заповед № ЛС-01-1093 от 7.07.2014 г., издадена от кмета на О. С. по същество. Твърдят, че като собственици на имота, имат правен интерес да я оспорят, въпреки че не са нейни адресати. В съдебното заседание пред настоящия съд частните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Частната жалба се оспорва от кмета на О. С. в представен по делото писмен отговор и се иска обжалваното определение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната жалба и на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение и определение на наведените основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Частната жалба също е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които обжалваното определение е неблагоприятно като преграждащо по-нататъшното развитие на производството и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. По касационната жалба: Установено е от първоинстанционния съд, че съгласно Констативен протокол № 86 от 10.06.2014 г. в имота, предмет на заповедта е поставен (монтиран) от Г. метален гараж с размери 4,30/8,40/5,80 м., с височина от 2,20 м., без наличие на разрешение за поставяне. Приел е, че Г. е съсобственик на парцел IV, в кв. 131, образуван от имоти с пл. № 1941 и 1942 по плана от 1964 г., за които със следващ план, одобрен със Заповед № 45 от 12.01.1978 г. се дава идентификатор 2116. Поземлен имот № 2116 съдържа 476 кв. м. и от него се образува парцел IV-216 с площ 422 кв. м. От имота са отчуждени 92 кв. м., които влизат в парцел VII - за обществено жилищно строителство в кв. 131. Прието е от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи самостоятелно основание за нейната отмяна. Като се е позовал на чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), съставът на АССО е обосновал извод, че се касае за имот - публична общинска собственост. Съобразил е приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза и отбелязването в Нотариален акт № 16, т. IА, нот. д. № 16 от 18.02.2002 г., като въз основа на него е намерил за установено, че отчуждените 92 кв. м. попадат в улица, с три поредни плана тази част е предвидена за друго мероприятие - ОЖС и улица. Проведено било отчуждително производство и мероприятието, за което е отчуждена част от имота е изпълнено. Във връзка с възражението, че отчуждителното действие на РП на гр. С., кв. 131 от 1978 г. и 1992 г. автоматично е прекратено с изтичане на сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ и съгласно § 8 от ПР на ЗУТ Г. е собственик на имота, съдът е приел, че от него не е инициирано нарочно административно производство, което да е приключило със заповед на кмета на общината. В тази връзка е отрекъл правото му да се позовава на правните последици от приложението на § 8, каквито не са настъпили. По тези съображения първоинстанционният съд е направил извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, като издадена при наличието на всички предпоставки за изземване на имота и в съответствие с целта на закона. В заключение е отхвърлил жалбата и е осъдил Г. да заплати разноски на О. С. в размер на 300,00 лв. Решението е правилно. Предмет на контрол от АССО, по жалба на В. Г. Г. е била Заповед № ЛС-01-1093 от 7.07.2014 г., издадена от кмета на О. С., с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл. 65 ЗОС, жалба Ж7 000010/2014 г. и Констативен протокол № 86 от 10.06.2014 г. е наредено да бъде иззет общински терен, публична общинска собственост, находящ се в гр. С., улица с о. к. 428ж-о. к., 428з-о. к., 428г, кв. 131 по регулационния план на гр. С., върху който е разположена метална гаражна клетка с размери в план 4,30/8,40/5,80 м., височина от 2,20 до височина 2,40 м. от прилежащ терен, владян без правно основание от Г.. Назначена е комисия за изпълнение на заповедта, като на собственика на металната гаражна клетка - Г. е даден 14-дневен срок от датата на получаване на заповедта за доброволно освобождаване на владения без правно основание имот. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани на доказателствата изводи, които се споделят от настоящия състав. Неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост на решението. Правилна е преценката на съда, че спорната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразността й. Спорът по делото всъщност е концентриран около преценката, дали с оглед разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ и приетите по делото доказателства, е налице реално проведено отчуждаване на 92 кв. м. от имот пл. № 2116 или не. Отговорът на този въпрос определя наличието или липсата на две от задължителните материалноправни предпоставки за законосъобразност на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС - дали имотът, който се изземва е общинска собственост или не и дали адресатът на същата заповед държи този имот на правно основание или без наличието на такова. В тази насока обосновани са изводите на съда, че е проведено отчуждаване на спорните 92 кв. м. от имот пл. № 2116, за които страните не спорят, че са предмет на изземване със спорната заповед. В съответствие със съдопроизводствените правила съдът се е позовал на приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, която дава отговор относно това, че съгласно регулационния план на гр. С. от 1978 г. е проведено отчуждаването и мероприятието по него е изпълнено - построена е ЖСК. В съответствие с чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс съдът е обсъдил заключението ведно с останалите доказателства по делото, като за да обоснове извод за наличието на реално проведено отчуждаване на спорните 92 кв. м. се е позовал и на съдържанието на Нотариален акт № 16, т. IА, нот. д. № 16 от 18.02.2002 г., от което е видно, че парцел IV, отреден за имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана на гр. С. с площ от 422 кв. м. е с уредени сметки по регулация, както за придаваемите, така и за отчуждаемите части от процесния имот. Неоправдани са касационните оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. Тези разпоредби биха имали приложение само в случай, че регулационния план на гр. С. от 1978 г. не е бил приложен преди влизане в сила на ЗУТ, каквото не е действителното фактическо и правно положение по делото, видно както от заключението на изслушаната и приета по делото експертиза, така и от приетия споменат по-горе нотариален акт. По тези съображения, обоснована на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон е преценката на първоинстанционния съд, че са налице кумулативните изисквания за приложение на чл. 65, ал. 1 ЗОС - имотът, върху който Г. е поставил металната си постройка съставлява публична общинска собственост по смисъла на чл. 56, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС и същият към датата на издаване на заповедта се държи от него без правно основание. Ето защо, като е приел законосъобразност на спорната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. По частната жалба: С обжалваното протоколно определение от 4.05.2015 г. жалбата на М. В. П. и Х. Д. А. срещу Заповед № 01-1093 от 7.07.2014 г., издадена от кмета на О. С. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част. За да направи извод за недопустимост на жалбата на посочените лица, съставът на АССО е приел, че адресат на заповедта е само В. Г. Г. и единствено за него съществува пряк, непосредствен и личен интерес от оспорване на акта. Доколкото изземването не е насочено срещу П. и А., за тях не е налице правен интерес от неговото оспорване. Определението е правилно. Направената от първоинстанционния съд преценка за недопустимост на оспорването на П. и А. е съобразена с факта, че властническото волеизявление, което се съдържа в спорната заповед е насочено и засяга единствено Г., от когото е наредено изземването на имота. Частните жалбоподатели не са активно легитимирани да оспорят заповедта, те не са нейни адресати, не са страни в развилото се административно производство и правната им сфера не се засяга от нея. По тези причини обжалваното определение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение