Решение № 17330 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2013 г.

Решение № 17330 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София срещу Решение № 2728 от 23.04.2013 г. постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 9091 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт № 2101109985/30.12.2011 г., издаден от И. Н. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", София при ЦУ на НАП, с Решение № 1650/10.07.2012 г., в частта, с която е уважена жалбата на дружеството. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Марси Консулт" ЕООД, редовно призована, я е оспорила чрез процесуалния си представител адв. Александрова в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил Ревизионен акт № 2101109985/30.12.2011 г., издаден от И. Н. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", София при ЦУ на НАП, с Решение № 1650/10.07.2012 г., в частта, с която е отказано правото на приспадане данъчен кредит, както следва: в размер на 39 458,34 лв. по ф/ри № 234/01.06.2010 г., № 178/14.04.2010 г., № 242/07.06.2010 г., № 180/16.04.2010 г., № 181/19.04.2010 г., № 185/21.04.2010 г., № 247/09.06.2010, т., № 209/15.05.2010 г., № 210/17.05.2010 г., № 188/23.04.2010 г., № 251/10.06.2010 г., № 190/26.04.2010 г., № 215/19.05.2010 г., № 192/28.04.2010 г., № 256/14.06.2010 г., № 219/20.05.2010 г., № 258/15.06.2010 г., № 223/25.05.2010 г., № 302/17.06.2010 г., № 227/26.05.2010 г., № 305/18.06.2010 г. и № 231/28.05.2010 г., издадени от "Юликра" ООД; в размер на 25 502,47 лв., по фактури № 2/04.06.2010 г., № 4/08.06.2010 г., № 8/16.06.2010 г., № 10/18.06.2010 г., № 11/21.06.2010 г., № 12/23.06.2010 г., № 20/02.07.2010 г., № 23.05.07.2010 г., № 25/06.07.2010 г., № 30/07.07.2010 г., № 31/13.07.2010 г., № 34/14.07.2010 г., № 39/16.07.2010 г. и № 42/19.07.2010 г. издадени от "Раптор Транс" ЕООД; в размер на 4 000 лв., по фактури № 333/17.05.2010 г., № 347/28.05.2010 г. и № 349/28.05.2010 г., издадени от "Теди 2009" ЕООД; в размер на 42 982, 25 лв., по фактури № 69/04.08.2010 г., № 72/09.08.2010 г., № 84/04.11.2010 г., № 85/05.11.2010 г., № 86/08.11.2010 г., № 87/09.11.2010 г., № 89/13.11.2010 г., № 90/15.11.2010 г., № 91/17.11.2010 г., № 92/19.11.2010 г., № 93/22.11.2010 г., № 95/23.11.2010 г., № 119/06.12.2010 г., № 121/08.12.2010 г., № 131/20.12.2010 г. и 132/21.12.2010 г., издадени от "Билд Прогрес 2010" ЕООД; в размер на 26 750 лв., по фактури № 166/05.04.2011 г., № 167/06.04.2011 г. и № 168/07.04.2011 г., издадени от "Джи Ем Интернешънъл" ЕООД; в размер на 58 236,60 лв. по фактури № 232/17.09.2010 г., № 2ЗЗ/18.09.2010 г., № 234/20.09.2010 г., № 2369/16.10.2010 г., № 270/18.10.2010 г., № 273/19.10.2010 г., № 274/20.10.2010 г., № 275/21.10.2010 г., № 276/22.10.2010 г., № 277/23.101.2010 г., № 278/25.10.2010 г., № 279/26.10.2010 г., № 280/27.10.2010 г., № 450/27.02.2011 г., № 502/25.03.2011 г., № 503/28.03.2011 г. и № 504/29.03.2011 г., издадени от "Дани ИИ 2008" ЕООД; в размер на 28 797,55 лв., по фактури № 18/07.12.2010 г., № 19/07.12.2010 г., № 20/09.12.2010 г., № 21/14.12.2010 г., № 22/17.12.2010 г., № 23/20.12.2010 г., № 24/23.12.2010 г. и № 25/27.12.2010 г., издадени от Дик Груп" ДЗЗД и на 28 797, 55 лв. по фактура № 148/27.02.2010 г., издадена от "ЕРКИ" ООД, както и съответното задължение за довнасяне на лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е посочил, че от анализа на доказателствата, вкл. и тези приети в съдебното производство - процесните фактури са включени в дневниците за продажби на дружеството - доставчик за съответните периоди и съдържат необходимите реквизити съгласно изискванията на ЗСч и ЗДДС. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че относно доставчиците "Юликра" ООД, " Раптор Транс" ЕООД, "Теди 2009" ЕООД, "Билд Прогрес 2010" ЕООД, "Джи Ем Интернешънъл" ЕООД, "Дани ИИ 2008" ЕООД, "Дик Груп" ДЗЗД, "ЕРКИ" ООД ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал правото на данъчен кредит по фактури, издадени от горецитираните доставчици на "Марси Консулт" ЕООД. Съдебните мотиви се подкрепят от констатациите на вещото лице. В останалата част решението на Административен съд - София град е влязло в сила като необжалвано. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че неправилно органите по приходите са отказали да зачетат претендираното от дружеството - жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. В допълнителното си заключение вещото лице, също е установило, че процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя. Следователно жалбоподателят е притежавал данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, ЗСч. Правилно е приел съдът, че е налице реална доставка и изводите на ревизиращия орган са неправилни. Относно доставчика "Юликра" ООД, изводите на съда, подробно изложени в решението, напълно отговарят на събрания по делото доказателствен материал. В хода на производството са представени и приети без възражение, доказателства, установяващи без съмнение реалността на доставките - договори и приемо-предавателни протоколи към тях за извършените дейности и услуги, граждански договори за наетия от "Юликра" ЕООД персонал и други. Правилно ревизионният акт, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 39 458,34 лв., по фактури, издадени от "Юликра" ООД, е отменен. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 25 502,47 лв. по фактури, издадени от "Раптор Транс" ЕООД. В хода на съдебното производство е представен договор за реклама от 21.05.2010 г. и 17 бр. приемо-предавателни протоколи, доказващи реалността на доставката. Относно фактурите, издадени от "Теди 2009" ЕООД в хода на съдебното производство "Марси Консулт" ЕООД е представило папка, съдържаща изготвената на 25 страници консултация съгласно договора от 26.04.2010 г., отразяващи същността на извършената услуга. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 982,25 лв. по фактури, издадени от "Билд Прогрес 2010" ЕООД, са представени: договор за маркетингова услуга от 01.11.2011 г.; поръчка за изготвяне маркетингово проучване върху специфични проблеми и възможности на пазара; отчет за извършено маркетингово проучване и приемо-предавателен протокол от 13.11.2010 г., в които е конкретизиран предмета на изследването. Извършеното плащане се доказва от извлечението от сметка 501-каса. За доказване на реалността на извършените услуги от доставчика "Джи Ем Интернешънъл" ЕООД, в съдебно заседание "Марси Консулт" ЕООД са представени: "Анализ, насоки и модели на малкия бизнес в условията на единен пазар, развитие на предприемачеството в рамките на ЕО; парични постъпления и плащания на малките предприятия - ключов източник и основа на европейската икономика" - 7 страници; приложение № 1 към договор от 28.02011 г. - заявка за маркетингова услуга - "проучване на пазара в Южна България с инвестиционна цел". В хода на съдебното производство, относно доставчика "Дани ИИ 2008" ЕООД са представени от "Марси Консулт" ЕООД и приети като доказателства - "Анализ относно нивата на цените на недвижимите имоти в България, ценообразуване на пазара на недвижимите имоти" - 81 страници; 16 бр. фактури с фискални касови бонове към тях; Консултация "Интернет технологии използвани в маркетинга" - 14 страници; Консултация "Изследване на пазара на недвижими имоти в България" - 10 страници. Въз основа на гореизложеното съдът правилно е намерил, че изводите на ревизиращия орган за липса на реална доставка са необосновани и неправилни, поради което РА в частта, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 797,55 лв. по фактури, издадени от Дик Груп" ДЗЗД, е отменен. За издадените от "ЕРКИ" ООД фактури в съдебното производство са представени като доказателства - договор за покупко-продажба на офис-техника, с Приложение № 1, в което е конкретизирана доставката; ф/ра № 203 и списък на активите на "Сити ЛП" ЕООД, които установяват произхода на стоката. На първо място касационната инстанция следва да подчертае, че споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. Относимостта на доказателствата към релевантните за правото на данъчен кредит обстоятелства касаят само и единствено доставките на прекия доставчик към данъчно задълженото лице. От заключението по ССчЕ е видно, че доставките и фактурите са отразени вярно в счетоводството на доставчиците и на жалбоподателя. Относимостта на доказателствата към релевантните за правото на данъчен кредит обстоятелства касаят само и единствено доставките на прекия доставчик към данъчно задълженото лице. От заключението по ССчЕ е видно, че доставките и фактурите са отразени вярно в счетоводството на доставчиците и на жалбоподателя. При условията на пълно доказване е установено, че при документалното отчитане на фактурираните дейности не са допуснати нарушения, спазени са счетоводните изисквания и условия за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, при всички доставчици, и при получателя. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурите. Неотносимо е обстоятелството, че от страна на дружествата - доставчици не са спазени изискванията на осигурителното законодателство и трудовото законодателство. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения на наети на трудов договор физически лица, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие - облагаема доставка, не е относима към правото на данъчен кредит за получателя. Добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. Тук следва да се има предвид и решението на Съда на ЕС, постановено по дело С-324/11. Съгласно това решение "не се допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на делото на ответника по касация не се следват разноски поради липса на представени доказателства за направени такива. Водим от горното и в същия съд Върховният административен съд, Осмо отделение