Решение № 278 от 29.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1358/2011 г.

Решение № 278 от 29.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1358/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Н. П. Б. е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делото, по което е осъден от Пловдивския районен съд като първа инстанция, и от Пловдивския окръжен съд - като втора. Първоинстанционната присъда - 472 от 2.11.2010 г. по нохд. 5372/10, е за умишлено противозаконно унищожаване на чужда движима вещ - престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, извършено на 20.05.2010 г., по отношение на входната метална врата на стойност 210 лв. на К. К. Наложеното на Б. наказание е 6 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, но това наказание трябва да бъде изтърпяно освен друго такова в същия размер, наложено му обаче условно (чл. 66 НК) и с изпитателен срок, в което е извършил престъплението по чл. 216 НК. Присъдата има и гражданскоосъдителна част за обезщетението за имуществени вреди в размер на 210 лв. в полза на пострадалия. Второинстанционното (въззивно) решение - № 17 от 7.02.2011 г. по внохд. № 3078/10 г., е постановено по жалба също от подсъдимия. В отправено сега искане (наречено неправилно - също "жалба") осъждането е оспорено без съобразяване с основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, но без съмнение е свързано именно с тях. В съдебното заседание на ВКС е взел участие само прокурорът и според него искането за възобновяване на делото е неоснователно. ВКС намери, че трябва да остави в сила оспореното въззивно решение (което всъщност трябва да се смята предмет на проверката по реда на възобновяването - чл. 426 НПК). Липсват основанията за неговата отмяна по реда на глава тридесет и трета от НПК. Осъденият оставя впечатлението, че не е напълно наясно защо му е потърсена отговорност за станалото на 20.05.2010 г. и защо е наказан за него по този начин. Б. продължава да поддържа и пред ВКС версията, която няма никакво потвърждение в доказателствата по делото освен онова, което твърди, и с което сам е занимал съответните органи (очевидно обаче след 20 май): че извършеното от него не е престъпно, защото е действал в положението на жертва, и то спрямо същия, когото обвинението смята за пострадал. От друга страна, Б. продължава да е в недоумение защо трябва да търпи самостоятелно предишното условно лишаване от свобода, позовавайки се на акт на ПОС, който също така очевидно (с оглед съпоставката му с решението по внохд. 1727/09 г. и отбелязването в свидетелството за съдимост) само временно е повлияло на влизането в сила на условната присъда - става дума за определението на ПОС по внохд. 1473/09 г. Няма никакво основание, накрая, Б. да се смята и за несправедливо наказан с конкретно наложеното му лишаване от свобода - достатъчно да бъде съобразено свидетелството му за съдимост, както и някои белези на последната му престъпна проява, като степента на засягане на чуждата вещ и безцеремонността на посегателството. Ръководен от всичко изложено и приложението на останалите относими към извършената проверка разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.