Решение № 12519 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Я., гражданин на Украйна, подадена чрез упълномощен адв. Р. Дучева, против решение 16485 от 14.05.2025 г. по адм. д. 832/2025 г., постановено от Административен съд - София град, І отделение, 65 състав. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата му против Отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България рег. 5364р-25693 от 25.10.2024 г., издаден от директора на Дирекция Миграция при Министерството на вътрешните работи, на основание чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нeобоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател релевира искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Заявява искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на дирекция Миграция - МВР, оспорва касационната жалба чрез упълномощен гл. юрисконсулт Терзийска, която в проведеното открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, в какъвто смисъл представя писмено становище. Настоящият касационен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от лице, за което постановеното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България рег. 5364р-25693 от 25.10.2024 г., издаден от директора на Дирекция Миграция при Министерството на вътрешните работи, на основание чл. 26, ал.9 ЗЧРБ. Първостепенният съд е отхвърлил оспорването, като е приел от фактическа страна, че жалбоподателят В. Я., гражданин на Украйна, е подал заявление за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като чужденец от български произход. Заявлението е депозирано в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 ППЗЧРБ. Към него са приложени всички изискуеми документи по чл. 34, ал. 1 и чл. 35 ППЗЧРБ, включително заверено удостоверение за раждане, от което е видно, че майката на жалбоподателя е от българска народност. Представен е и актуален трудов договор, регистриран в НАП, в съответствие с изискването на чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ. В изпълнение на чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ е постъпило писмено становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват данни жалбоподателят да представлява заплаха за националната сигурност, поради което не се възразява относно предоставяне на исканото разрешение. С оглед указания на МВР относно зачестили случаи на представяне на неистински документи за български произход, от жалбоподателя е изискан оригинала на удостоверението за раждане, който е изпратен за експертно изследване в Националния институт по криминалистика МВР. С експертна справка 24/ДОК-477/16.09.2024 г. е установено, че представеният от заявителя документ представлява подправен документ, като са налице следи от химическо третиране, извършено с цел заличаване на първоначално вписаната персонална информация. Позовавайки се на заключението на криминалистичната експертиза и на основание чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ, директорът на Дирекция Миграция постановил оспорения отказ. При така установената фактическа обстановка съдът приел, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 26, ал. 11 ЗЧРБ, и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. За да отхвърли оспорването решаващият съдебен състав е приел от правна страна, че процесната заповед не страда от пороците, визирани в чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, когато предоставеното разрешение или представените документи са получени с измама или са неистински или подправени. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Настоящата съдебна инстанция, в рамките на касационната проверка по реда на чл. 218 АПК, намира, че първостепенният съд се е произнесъл мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на процесния административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Поддържаните касационни твърдения не обосновават касационен порок на процесното съдебно решение. АССГ се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, вкл. чл. 168 АПК, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. От приобщените по делото доказателства е изведено обосновано заключение, че административният орган е изяснил всички относими факти. Правилен е и изводът на съда за неоснователност на доводите в жалбата, че жалбоподателят не е бил информиран коя точно информация в документа е била заличена, както и че не е бил поканен да даде допълнителни обяснения по документа. Настоящата касационна инстанция намира, че оспореният отказ е издаден на ясно посочено правно основание - разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ, която се явява специална по отношение на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. В случая е осъществен юридическият факт, предвиден в хипотезата на визираната разпоредба, а именно установено е, че предоставеният от заявителя документ, представляващ удостоверение за раждане е подправен. Релевантният юридически факт е установен в хода на административното производство и не е опроверган в рамките на съдебното производство. С извършената експертна справка 24/ДОК-477 е установено, че приложеното по преписката удостоверение за раждане е подправено - химически обработено, премахнат е оригиналният текст и са нанесени нови данни, което е довело и до увреждане на защитните елементи. Справката има характер на експертиза по смисъла на чл. 49, ал. 1 5 АПК, която органът има право да възлага в хода на административно производство по издаване на индивидуален административен акт. Безспорно в случая е възникнала необходимост от специални знания в областта на науката по отношение на представено удостоверение за раждане, за което заявителят твърди, че е в оригинал. В хода на съдебното производство изводите на експертната справка не са опровергани, а напротив - разпитаният експерт, извършил техническото изследване на документа и изготвил експертна справка 24/ДОК -477, Д. И. Ч. е свидетелствал, че изследването на документа е извършено с техническо средство видеоспектрален компаратор. Експертът заявява, че цялата бланка е била потопена в химичен реагент, което е довело до отмиване на всички първоначално нанесени с мастило или друго пишещо средство ръкописи, попълнени на бланката и са нанесени други, различни от тези, които са били първоначално нанесени. От това силно е засегната и мрежата на фоновия печат, определени цветове, които е следвало да фигурират в мрежата на фоновия печат са отмити. В случая химическото вещество е било силно реактивно и не може да се разчете какво е било първоначално нанесено на бланката, останали са само отделни щрихи, които се установяват по-добре на уреда и не се виждат с просто око, но от тях не може да се установи какъв е бил първоначалният текст. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, оборващи дадените свидетелски показания. В случая не става въпрос за съмнение или за допускане , че процесният документ е подправен, каквито твърдения се навеждат в касационната жалба. Поради изложеното не се споделят и развитите в касационната жалба доводи, свързани с произхода на жалбоподателя. В конкретната хипотеза фактическите основания за издаване на административния акт са свързани с представянето от страна на заявителя в административното производство на подправен документ. Наличието на български произход на жалбоподателя не би могло да преодолее задължението на административния орган да откаже предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в хипотезата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и за него не съществува възможност да установява по друг начин фактите, установени в подправените документи. В заключение следва да се приеме, че събраните по делото безспорни доказателства са достатъчни, за да обосноват наличие на предпоставките по чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ за постановяване на процесния отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България на В. Я.. Като е достигнал до аналогични правни изводи и е отхвърлил жалбата против Отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България рег. 5364р-25693 от 25.10.2024 г., издаден от директора на Дирекция Миграция при МВР, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 АПК в полза на касатора не се присъждат разноски. Следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 200 (двеста) лева съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК. Разноските са дължими на юридическото лице съобразно чл. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,