Решение № 74 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2016 г.

Решение № 74 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба "В. -2008" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "К. Р." № ..., подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Ив. Атанасов, срещу решение № 219/05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2366 по описа за 2015 г. на Административен съд П. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно. Сочи, че съдът не е приложил точно материалния закон и не е обсъдил аргументите, наведени от дружеството в жалбата му срещу заповедта. Счита, че дружеството не е осъществило заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата в писмен отговор до съда и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "В. - 2008" ЕООД срещу заповед № 491 от 09.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на осн. чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на КЗП съгласно т. 12 от протокол № 22/27.05.2015 г. е забранено на дружеството при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация на етикетите в търговския обект за цените на стоките/включително вода за уста, прясна мая и др./, тъй като същите се маркират на касата на по-висока цена от обявената, в нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на процесуалните правила при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като касаторът е посочил невярна информация на етикетите в търговския обект за цените на стоките. Решението е неправилно. По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед. С обжалваната пред административния съд заповед е забранено на "В. - 2008" ЕООД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставянето на невярна и подвеждаща информация на етикетите в търговския обект за цените на стоките/включително вода за уста, прясна мая и др./, тъй като същите се маркират на касата на по-висока цена от обявената, в нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща /от Закона за защита на потребителите. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Г. четвърта, раздел IV на ЗЗП, като българският закон възпроизвежда Директива 2005/29/ЕО на Е. П. и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Нормата на чл. 68в ЗЗП, предвижда забрана на нелоялните търговски практики. Според разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи изводът, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Спорният по делото въпрос е дали използваната от дружеството търговска практика може да се квалифицира като нелоялна заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. За да се отговори на този въпрос е необходимо да се установи дали тази практика съдържа невярна информация и ако да дали същата има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. В случая не е спорно, че при извършена проверка от страна на КЗП в търговски обект - супермаркет "Триумф", находящ се в гр. П., ул. "В."..№..., стопанисван от касатора, е установено, че по отношение на две от маркираните на касата стоки/ от общо 19 маркирани продукта/ има разминаване между обявената на етикета цена с тази, която е маркирана на касата. Разминаването е в размер на 1 ст. На касата двете стоки са маркирани с една стотинка повече, отколкото е обявено на етикета на стоките. Вода за уста "Б." с обявена чрез етикет цена 3.99 лв. е маркирана на цена 4.00 лв. и и прясна мая "Виво"42 г. с обявена чрез етикет цена 0,39 лв. е маркирана на цена 0,40 лв. Изложеното до тук води до извод, че по отношение на цитираните по-горе два артикула търговецът е предоставял невярна и подвеждаща информация на етикетите в търговския обект за цените на стоките. Като разликата с действителната цена на тези стоки е 1 ст. Т. е. в случая е налице търговска практика, с която на потребителите се предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на определени артикули. Необходимо е да се отбележи обаче, че извършваната от дружество търговска практика, посредством която се предоставя невярна информация на потребителите, не попада в хипотезата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. По аргумент на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП заблуждаващата търговска практика предполага не само използването на невярна информация, която да въведе в заблуждение релевантния потребител, но и наличието на промяна или на възможност за съществена промяна на неговото икономическо поведение, като вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без конкретната търговска практика. Съгласно разпоредбата на § 13, т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, "търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. В конкретния случай предоставянето на невярната информация не би могло да е свързано с вземането на конкретно търговско решение, във връзка със закупуването на стоки или услуги. Това е така, защото от една страна разликата между обявената и действителната цена на стоките е само 1 ст., а от друга страна тази разлика е констатирана само по отношение на два артикула в търговския обект. Намаляването на цената на стока с една стотинка не е търговска практика, която би могла да мотивира потребителя да купи стоката - или да вземе търговско решение, което не би взел, ако цената на стоката бе обявена с 1 ст. повече. Следователно в случая не е налице последният елемент от състава на заблуждаващата нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, а именно търговската практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Изложените по-горе съображения водят до извод, че в настоящата хипотеза не са били налице материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и следователно използваната търговска практика, макар и съдържаща невярна информация, не е заблуждаваща. Като е приел обратното АС - П. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което заповед № 491 от 09.07.2015 г. на председателя на КЗП - бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените и доказаните по делото разноски за двете инстанции. В производството пред първата инстанция процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение в размер на 720 лв. Предвид направеното възражение и действителната фактическа и правна сложност на делото за първоинстанционното производство на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 450 лева, от които 50 00 лв. за заплатената от него държавна такса за първоинстанционното производство и 400 лева - адвокатско възнаграждение за първата инстанция. В касационното производство са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева и платена държавна такса в размер на 25 лева. Поради липсата на възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за касационното производство на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 745 лева, от които 25 00 лв. за заплатената от него държавна такса за касационното производство и 720 лева - адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. За двете инстанции общо на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 1195 /хиляда, сто деветдесет и пет/ лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение