Решение № 4746 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2483/2019 г.

Решение № 4746 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2483/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Д. Фенерова, чрез адв. Р. Овчарова, обжалва Решение № 7/04.01.2019 г. по адм. дело № 505/2018 г. на Административен съд – Бургас, отхвърлящо оспорването срещу изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Бургас, с което по отношение на сграда с идентификатор 07079.614.218. 1 е вписана като собственик и М. Николова съгласно уведомление с изх. № 24-26378 от 28.12.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас. Претендира разноски. Ответниците началникът на СГКК – гр. Бургас и Б. Ангелов като настойник на Д. Тачева не вземат участие в процеса. Ответникът М. Николова е на становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима и основателна. Атакуваната пред административния съд промяна в КР е извършена на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР по повод на заявление на Б. Ангелов като настойник на Д. Тачева. Тя се изразява в записването на Тачева като собственик на сграда с идентификатор 07079.614.218. 2 и заличаването като вписан собственик на М. Николова. Предвид на Нотариален акт № 165, том 8, дело № 2709/30.03.1994 г. на нотариус при Районен съд – гр. Бургас, последната по преценка на органа е вписана като собственик на сграда с идентификатор 07079.614.218. 1, без да е извършено заличаване на вписаната собственост на касаторката върху имота. Основателни са доводите в касационната жалба за съществено нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се в неучастието на Фенерова в административното производство. До момента на извършеното изменение Фенерова е вписана в кадастралните регистри като единствен собственик на сграда с идентификатор 07079.614.218. 1, поради което има качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗКИР. Съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, за започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Разпоредбата дава възможност на заинтересованите страни да бъдат информирани за образуваното производство и с оглед на това да проявят необходимата активност в защита на правата си. В ЗКИР не се съдържат разпоредби, които да изключват приложението на чл. 26 АПК и административният орган – началникът на СГКК – гр. Бургас, е имал задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от акта. Няма спор между страните, че такова уведомяване не е извършено. Съгласно чл. 168, ал. 4 АПК (в сила от 01.01.2019 г.), съществено нарушение на административнопроизводствените правила има при всички случаи, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване граждани или организации са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Към датата на постановяване на съдебното решение разпоредбата е била в сила и е следвало да бъде приложена от административния съд. Следователно липсата на уведомяване на Фенерова по реда на чл. 26 АПК за започналото административно производство е нарушение, което с новата ал. 4 на чл. 168 АПК е определено като винаги съществено. Неотносими към тази квалификация са аргументите, изложени в отговора на касационната жалба, за материалната законосъобразност на оспорения пред първата инстанция акт. Според чл. 168, ал. 5 АПК (в сила от 01.01.2019 г.), когато съдът установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на административния орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 (противоречие с материалноправните разпоредби) и т. 5 (несъответствие с целта на закона) АПК (в този смисъл Решение № 1813/04.02.2020 г. по адм. дело № 9587/2019 г. на Върховния административен съд). Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и на потвърденото с него изменение в КР – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, и изпращането на преписката на органа по кадастъра в съответствие с чл. 168, ал. 5 от кодекса. При основателността на касационната жалба, в полза на Д. Фенерова следва да бъдат присъдени заявените в срок и платени разноски за двете инстанции по представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение