Решение № 9931 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2009 г.

Решение № 9931 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по касационна жалба от "Кастел Експорт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, против решение № 1207/19.11.2008 г. по адм. д. № 674/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за промяна на тарифен номер № 336 от 04.02.2008год. на Началника на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0175 от 11.03.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция-Пловдив, в частта, с която се постановява промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от ЕАД № 07ВG 003007Н0020569/20071210 г., като е определено допълнително доплащане на антидъмпингово мито в размер на 60, 40%, съответния размер на данък добавена стойност и дължимите лихви за просрочие. Изложени са доводи за неправилност на решението, с искане се отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответната страна - директорът на РМД-Пловдив и Началникът на Митница Пловдив не вземат становище. Заинтересованата страна Директорът на ТД на НАП Пловдив не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било Решение за промяна на тарифен номер № 336 от 04.02.2008год. на Началника на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0175 от 11.03.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция-Пловдив, в частта, с която се постановява промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от ЕАД № 07ВG 003007Н0020569/20071210 г., като е определено допълнително доплащане на антидъмпингово мито в размер на 60, 40%, съответния размер на данък добавена стойност и дължимите лихви за просрочие. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя относно неприложимостта на Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 год., с оглед публикуването му на български език в Официален вестник на 04.12.2007 год. и влизането му в сила на 05.12.2007 г., поради което е приложим по отношение на осъществения от дружеството внос на стоки от Китай на 10.12.2007 год. Съдът се е позовал на правилото възведено в чл. 254 от Договора за създаването на Европейската общност, за това, че регламентите приети в съответствие с процедурата по чл. 251 от договора, влизат в сила на датата посочена в тях или при липсата на такава дата, на двадесетия ден, следващ този на тяхното публикуване, както и на предвиденото в чл. 3 на Регламент (ЕО) № 1858/2005 г., че същият влиза в сила от датата следваща датата на публикацията му в Официален вестник. Решението е правилно. Не е спорно по делото, че определянето на въпросното антидъмпингово мито е основано на Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 8.11.2005 год., но се оспорва неговото приложение по отношение на осъществения внос на стока - стоманени въжета (кабели от Китай, която е закупена, платена и отправена към България преди този нормативен акт да е бил влязъл в сила по отношение на частноправните субекти в Република България. Основният довод в тази връзка е, че общностното право, което не е публикувано на езика на държавата - членка не е приложимо по отношение на физически и юридически лица в тази държава. Аргументи в тази насока се черпят от Решението на Съда на европейските общности по дело С-161/06 Skоmа-Lих sго срещу Сеlni reditelstvi Olomouc постановено по подобен казус. Конкретно направеното възражение от жалбоподателя в настоящия спор е, че Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 год. е публикуван на български език в Официален вестник на 04.12.2007 год. Счита се при това положение, че с оглед правилото възведено в чл. 254 от Договора за създаването на Европейската общност, за това, че регламентите приети в съответствие с процедурата по чл. 251 от договора, влизат в сила на датата посочена в тях или при липсата на такава дата, на двадесетия ден следващ този на тяхното публикуване, Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 год. е влязъл в сила по отношение на граждани и лица от Република България на 24.12.2007 год., т. е. 20 дни след публикуването на регламента на български език в ОВ. С оглед на това, жалбоподателят поддържа, че цитирания регламент е неприложим по отношение на осъществения от него внос на стоки от Китай на 10.12.2007 год. Твърди, че към започване на процедура по разследване за дъмпинг във връзка с приемане на Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 год., България не е била държава-членка на ЕС, поради което и не е участвала в процедурата по разследване за дъмпинг и предвиденото в чл. 3 на Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. влизане в сила от датата следваща датата на публикацията му в Официален вестник и разпоредбата на чл. 254 от ДЕО води до нарушаване на фундаментални принципи на общностното право, а именно: принципа на еднакво третиране на икономическите оператори, принципа на еднакви условия на конкуренция, принципа на правна сигурност и принципа на защита на легитимните очаквания. Във връзка с изложените възражения за неприложимост на Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 год., касаторът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕО за тълкуване на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 год. и обвързващата му сила по отношение на икономическите оператори от България и по-точно: следва ли същият да се прилага от датата следваща датата на публикуването му на български език по отношение на стоки, чието закупуване и транспортиране е започнало далеч преди тази дата, с оглед на факта, че икономическите оператори от България не са били уведомявани за започнала процедура по разследване съгласно чл. 5 от Регламент на Съвета № 384/96 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, тъй като към момента на разследването България не е била държава-членка. По направеното искане Върховният административен съд се е произнесъл с определение от 27.05.2009 г. по настоящото дело, с което е отхвърлил искането. Следва да се съобрази фактът, че във Върховния административен съд към момента са образувани по описа за 2009 г. и други дела между същите страни и на същото основание, а именно Адм. д. : № 317, № 481, № 479, № 621, № 911, № 1408, № 1465, № 1563 на Първо отделение и Адм. д. : № 136, № 137, № 288, № 363, № 896, № 1429, № 1456, № 1458, № 1550 на Първо А отделение. По голяма част от делата има постановени решения на Върховния административен съд, които са окончателни и са влезли в сила и установяват единна практика на ВАС по тези дела. В мотивите на тези решения, които са окончателни и не подлежат на обжалване, Върховният административен съд е приел, че съдът (има се предвид първоинстанционния съд - Административен съд-Пловдив) Правилно е приел, че към момента на осъществяване на процесния внос на стоки ЕЕ. Регламент ЕО (№ 1858/2005 на Съвета все още не е бил публикуван на български език в Официалния вестник на ЕО и тъй като това е сторено на 04.12.2007 г., съобразно правилото въведено в чл. 3 от Регламента, същият влиза в сила ден след публикуването му в Официален вестник на ЕС, т. е. на 05.12.2007 г., т. е. с влезлите в сила съдебни решения на Върховния административен съд, Първо и Първо А отделения е прието, че Регламент ЕО) № 1858/2005 на Съвета е влязъл в сила по отношение на българските частно-правни субекти на 05.12.2007 г., който извод е съобразен с обсъдените разпоредби от ДЕО. Съобразно изложеното, касационната жалба срещу постановеното от Пловдивския административен съд съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за промяна на тарифен номер № 336 от 04.02.2008год. на Началника на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0175 от 11.03.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция-Пловдив, в частта, с която се постановява промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от ЕАД № 07ВG 003007Н0020569/20071210 г., като е определено допълнително доплащане на антидъмпингово мито в размер на 60,40%, съответния размер на данък добавена стойност и дължимите лихви за просрочие, е неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение