Решение № 15015 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2588/2018 г.

Решение № 15015 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2588/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 72, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по касационната жалба на С. А., [гражданство] със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. Велев, с пълномощно на л. 11 от дело № 9454/2017 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, против решение № 7639/12.12.2017 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 9632/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-4332-004899/31.07.2017 г., издадена от Д. К., полицейски инспектор към СДВР, отдел "Пътна полиция". С доводи за неправилност на решението поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Ответникът по касационната жалба – Д. К., полицейски инспектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал верен извод за това, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП – длъжностно лице, оправомощено от ръководител на службите за контрол по този закон. По делото е представена заповед № 8121 з-746/01.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която СДВР е определено като служба за контрол по ЗДвП, а с издадената от директора на СДВР заповед № 513 з-347/20.01.2017 г. е възложено но държавните служители от отдел "Пътна полиция" при СДВР – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Заеманата длъжност към датата на издаване на оспорената заповед от нейния издател се установява от наличната в административната преписка заповед № 513 з – 5128/22.05.2015 г. С оглед изложеното неоснователни са наведените от касатора доводи за нищожност на оспорения административен акт. Последният има изискуемото съгласно чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Правилно в съответствие с установените по делото факти първостепенният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 2а ЗДвП в приложимата редакция /ДВ, бр. 54 от 2017 г./. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е адресат на административния акт, както и че е собственик на автомобил марка "Мерцедес" S 350 с рег. номер [рег. номер на МПС], установено и чрез представеното от него свидетелство за регистрация част ІІ /талон на автомобила/. С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 124050/30.07.2017 г. е установено, че на 30.07.2017 г. в 17. 55 ч. O. Orkan е управлявал МПС "Мерцедес" S 350 с рег. номер [рег. номер на МПС], собственост на S. Acik, по АМ "Тракия" в посока от [населено място] към Околовръстен път, КПП "Врана" без свидетелство за управление на моторно превозно средства /СУМПС/. АУАН има доказателствена сила до доказване на противното според чл. 189, ал. 2 ЗДвП, но същата не е оборена от жалбоподателя. Неоснователен е доводът на касатора, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административното производство, тъй като не му е назначен преводач при връчването на заповедта. Не всяко нарушение на процедурата е съществено, а само онова, недопускането на което би могло да доведе до различно от взетото от административния орган решение. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. Анализът на тази разпоредба води до извод, че преводач се назначава не на всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато той не владее български език. Видно от обжалваната заповед, същата е подписани от адресата без отбелязване в нея, че той не разбира написаното, че не владее български и че желае да му се назначи преводач. Следователно не може да се приеме, че подписалото се лице не е разбрало съдържанието на административния акт. Факт е, че то е успяло своевременно да организира защитата си чрез обжалването му по съдебен ред, упълномощавайки адвокат, който да го представлява. Неоснователен е и наваденият в касационната жалба довод за това, че не е осъществен съставът на чл. 171, т. 2а ЗДвП, тъй като собственикът е предоставил автомобила си на своя син F. Acik с представеното по делото пълномощно, който притежава свидетелство за правоуправление на МПС, и по никакъв начин с това не е допринесъл за извършването на административното нарушение от трето лице, доколкото нарушителят е шофирал автомобила с позволението на сина, а не с неговото позволение. Според чл. 171, т. 2 а ЗДвП ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се прилага спрямо собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. Законовият текст не изисква наличие на съпричиняване от страна на собственика на МПС при извършването на административното нарушение от друго лице -неправоспособен водач, като елемент от фактическия състав. Неоснователен е и доводът на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви и необоснована констатация за това, че собственикът на автомобила е бил в него при установяване на нарушението. Както вече беше посочено, съществено е само това нарушение, недопускането на което би могло да доведе до различно от взетото от съда решение. Твърдяното в касационната жалба процесуално нарушение не е съществено. С оглед минимално определения срок на ПАМ, за жалбоподателя не е налице основание за оспорване на срока. По изложените съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение