Решение № 50100 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3082/2022 г.

Решение № 50100 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3082/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба № 4030 от 17.05.2022 г., допълнена с касационна жалба № 4085 от 18.05.2022 г., на Л. П. Д., чрез адвокат К. Г. от АК - Велико Търново, срещу решение № 124 от 30.03.2022 г. по в. гр. д. № 744/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се отменя решение № 240043 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 338/2020 г. на Районен съд Павликени и са уважени искове на М. А. Б., М. Л. З. и М. З. И. против Л. П. Д., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съответно за сумите 9500 лева, 9000 лева и 6500 лева по договори за заем от 29.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 26.09.2019 г., до изплащане на сумите. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на решението поради данните за образувано досъдебно производство преди постановяване на въззивното решение. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че за да е налице преюдициалност между две дела е необходимо да е налице връзка между предмета на делата и когато това се установи, съдът, който следва да се произнесе по основателността на претенциите, е длъжен да спре производството и без да е направено искане от някоя от страните по делото, за да бъде зачетено решението по преюдициалния спор. Наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело (ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС). С мотивите на цитираното тълкувателно решение се приема също, че при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (независимо кога са възникнали предпоставките за това - пред първоинстанционния или пред въззивния съд), въззивното решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. При обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението си във всяко положение на делото да следи за валидността и допустимостта на съдебните актове, ВКС ще е длъжен служебно да селектира жалбата в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК (обн., ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) - поради "вероятна недопустимост" на въззивното решение, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба /В същия смисъл са и указанията по ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. От данните по делото в случая е видно, че предмет на спор по делото са вземания по разписка от 29.05.2018 г., която удостоверява получени от ответника в заем парични суми, съответно 9500 лева, 9000 лева и 6500 лева, които се твърди, че не са били върнати в уговорения срок. Според мотивите на съда, заключенията на съдебно-графическата и технико-документалната експертизи обосновават извод, че оспорването на документа по реда на чл. 193 ГПК е недоказано, поради което предявените искове са основателни. Преди постановяване на решението на въззивния съд на 30.03.2022 г., обаче, по делото е постъпило писмо за образувано досъдебно производство № 3 от 02.12.2022 г. в ОСО на ОП - гр. В. Търново, пр. пр. № ТОП-863/2020 г. на РП - Велико Търново, във връзка със същата разписка от 29.05.2018 г., за която се поддържа, че съдържанието й не съответства на волята на подписалия. Предвид изложените фактически обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в производството пред въззивната инстанция е била налице процесуална пречка за решаване на правния спор по същество, което налага въззивното решение като недопустимо да се обезсили (чл. 293, ал. 4 ГПК), а делото да делото следва да се върне за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, след отпадане на процесуалната пречка за разглеждането му - приключване на обуславящото досъдебно производство № 3/02.12.2022 г. в ОСО на ОП - гр. В. Търново, пр. пр. № ТОП-863/2020 г. на РП - Велико Търново. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 124 от 30.03.2022 г. по в. гр. д. № 744/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.