Решение № 1804 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2020 г.

Решение № 1804 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Тошков чрез процесуален представител срещу решение № 177 от 29.07.2020 г. по административно дело № 72/2020 г. на Административен съд- Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №РД-05-542/07.11.2018 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)- гр. Кюстендил, с която е обезсилено Позволително за сеч с № 0413160/17.01.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и немотивирано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила се иска отмяната му, претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директора на РДГ- гр. Кюстендил чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. За да постанови обжалваното решение и изпълнявайки указанията по отменителното решение на ВАС, Пето отделение, АС - Кюстендил е приел за установено, че са налице предпоставките по чл. 57, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (НСГ) и са налице основания за обезсилване на Позволително за сеч (ПС) с рег. № 0413160/17.01.2018 г., издадено на С. Тошков за горски имот с № 094005, подотдел 11 "щ", землище с. Дивотино, община Перник - частна собственост. Съдът е приел за установено, че в имот № 094006, съседен на имота по позволителното за сеч, е извършена сеч на немаркирани с КГМ дървета в основата на стъблото - 2 броя габър, описано в съставен констативен протокол от 01.11.2018 г., който е неразделна част от заповедта. С оглед преценка на законосъобразността на оспорената заповед АС е извършил проверка дали двата имота № 094005 и 094006 попадат в рамките на едно насаждение по смисъла на § 1, т. 15 Допълнителните разпоредби (ДР) на НСГ, за което свидетелства експертното заключение на вещото лице Цегриловски. Съгласно констатациите на съдебния експерт съдът е приел, че процесните имоти № 094005 и 094006 попадат изцяло в отдел 11, подотдел "щ" в териториалния обхват на ДГС Р., а съгласно таксационната характеристика - част от действащия ЛУП, гората, инвентаризирана като отдел 11, подотдел "щ" представлява своевременно двуетажно насаждение от стопански клас широколистен, с обща площ от 5, 2 ха. Съобразявайки се с горното и относимите разпоредби на Наредба № 18/2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, вещото лице е дало заключение, че гората, в която попадат процесните имоти е инвентаризирана в една горскостопанска териториална единица- насаждение по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на НСГ. За да постанови оспореното решение, АС - Кюстендил е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че обжалваният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е изяснил спора - установени са релевантни за спора-факти, като въз основа на приетите по делото доказателства, които са обсъдени подробно и задълбочено, правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваният пред него административен акт е законосъобразен, издаден при спазване на материалния закон. Съгласно чл. 57, т. 6 от НСГ позволително за сеч, издадено по реда на наредбата, се обезсилва когато в насаждението се провежда сеч, която не съответства на разрешената с позволителното. Легално определение на понятието "насаждение" се съдържа в § 1, т. 15 от ДР на НСГ – "Насаждение" - основна пространствена единица при разделянето на гората, основаваща се на топографските особености на релефа и с обща цел на стопанисване. В случая с ПС № 0413160 е разрешено извършването на сеч в отдел № 11, подотдел "щ", имот № 094005. Доказателствата по делото сочат, че е извършена сеч в съседен имот - в имот № 094006, съседен на имот № 094005 по ПС № 0413160/17.01.2018 г. Изяснен по делото въпросът дали имот № 094005, в който е разрешена сеч и имот № 094006 са в рамките на едно насаждение по смисъла на § 1, т. 15 ДР на НСГ, като за целта е изготвена съдебно техническа експертиза. Съгласно изготвеното експертно заключение безспорно е изяснено, че имоти № 094005 и 094006 са част от едно насаждение по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на Наредбата. Този извод води до законосъобразност на направеното заключение за съставомерност на действията по чл. 57, т. 6 от Наредбата за провеждане на сеч, която не съответства на позволената. Съгласно чл. 47, ал. 1 НСГ при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. В чл. 12 б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. С оглед чл. 108, ал. 3 ЗГ отговорността за законосъобразното извършване на разрешената с позволителното сеч се носи от лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Това лице следи за спазване на условията на позволителното за сеч, вкл. за извършване на сечта, само в границите на насаждението. Доводите, сочени в касационната жалба се повтарят с тези, направени при разглеждане на спора по същество и следва да се отбележи, че са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на Регионална дирекция по горите - гр. Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение