Решение № 79 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2016 г.

Решение № 79 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. Т., подадена чрез процесуалния му представител - адв. Шиварова, срещу решение № 331 от 26.02.2016 г. по административно дело № 1594/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължение по декларация № АУ 002305/22.05.2015 г., издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" /МПДТР/ при община Б., потвърден с решение № 94-01-19714/26.06.2015 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б. По делото е постъпила и частна жалба срещу определение № 635/07.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1594/2015 г. описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлено искането на директора на дирекция "МПДТР" при община Б. за изменение на решение № 331/26.02.2016 г. по адм. дело № 1594/2015 г. на АС - Б., в частта за разноските. В касационната жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се излагат съображения, че постановеното определение е неправилно. Иска се неговата отмяна и присъждане на съдебни разноски за първата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност както на касационната, така и на частната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че с оспореният акт за установяване на задължения (АУЗД) са установени задължения за ДНИ ( данък недвижими имоти) и ТБО (такса битови отпадъци) за 2010-2014 г. на Т. С. Т., като собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Б., ул. "С."..№... Според АС - Б. оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган в законоустановената форма в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е съобразен с целта на закона. Съдът е приел, че строежът, в който се намират имотите на касатора е завършен преди 31.03.2001 г., както и че се е ползвал в периода 2010-2014 г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 15 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), която гласи, че за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца през който са завършени или е започнало използването им. С оглед наличието на предпоставките на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, съдът е счел, че издаденият АУЗД е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите, до които е достигнал, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Правилни са изводите на съда по отношение на спорния въпрос по делото, а именно - от кой момент се дължи ДНИ и съответно ТБО. Според чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. По делото е установено безспорно, че процесният строеж/в който са разположени и имотите на жалбоподателя/ не е въвеждан в експлоатация по реда на ЗУТ. По делото е представено удостоверение, издадено от община Б., съгласно което строежът е заварен - законен строеж по смисъла на ЗУТ. От удостоверението се установява още, че строежът е завършен преди 31.03.2001 г. Именно поради това обстоятелство същият не подлежи на въвеждане в експлоатация на осн. § 6 от ПЗР на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. При положение, че строежът е завършен преди 31.03.2001 г., то в случая е налице първата алтернативна предпоставка на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ - в периода 2010-2014 г. строежът, в който се намират имотите, собственост на касатора, е бил завършен строеж. Както правилно е приел и Административния съд в случая е била налице и втората алтернативна предпоставка - имотите са се ползвали в периода 2010-2014 г. Без значение е обстоятелството, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти е подадена на 16.04.2015 г. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. Съгласно ал. 1 на чл. 15 ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Анализът на така цитираната разпоредба показва, че дължимостта на ДНИ не е поставена в зависимост от подаването на декларация от страна на задълженото лице. Дали ще е подадена декларация за конкретен имот или не, както и кога ще бъде подадена същата, са обстоятелства ирелевантни за дължимостта на ДНИ. Подаването на декларация само по себе си, без да са налице посочените по-горе предпоставки, не може да породи за декларатора задължение за ДНИ, както и задължение за ТБО. Тълкуването на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ налага извод, че за да се дължи данък за сградата или за част от нея, е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т. е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данък за сградата или за част от нея. В конкретния случай е доказано наличието и на двете условия. Предвид изложеното по-горе, в случая правилно е начислен данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за процесния период. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил жалбата на Т. С. Т. срещу акт за установяване на задължение по декларация № АУ 002305/22.05.2015 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама"/МПДТР/ при община Б., потвърден с решение № 94-01-19714/26.06.2015 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Както правилно е приел и първоинстанционният съд присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение е поискано за първи път едва с молба за изменение на решението в частта за разноските след приключването на устните състезания. Срокът по чл. 80 е преклузивен, като с изтичането му се прекратява възможността да бъде поискано присъждането на разноските. Обстоятелството, че юрисконсултът е бил възпрепятстван да са яви в последното по делото съдебно заседание /представен е болничен лист за придружаване и за гледане на дете до 18 годишна възраст/, не е основание за присъждане на разноски, когато същите са поискани извън срока по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на ответника е могъл да поиска отлагане на делото на осн. чл. 139, ал. 1 АПК или отмяна на хода по същество и връщане на делото в съдебно заседание. С оглед гореизложеното обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,