Решение № 172 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5167/2007 г.

Решение № 172 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5167/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по к. жалба А. Н. Ч. и М. Г. Ч. срещу въззивно решение № 233 от 17.06.2007 г. по гр.д. № 82/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 1.12.2006 г. по гр.д. № 1864/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено пълното осиновяване на А. Н. Ч. от Н. А. Ч. на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от СК. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по жалбата Н. А. Ч. изразява становище решението, като правилно да се остави в сила. Представителят на В. к. п. изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Н. А. Ч. иск за прекратяване осиновяването на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 СК, тъй като връзката му с жалбоподателя е прекъсната и са налице и други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията помежду им е уважен. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на нанесените два побоя на 26 и 27 април 2006 г. от А. Ч. на бащата Н. Ч. довели до разстройство на здравето на бащата, отношенията помежду им били дълбоко разстроени, в резултат на което се достигнало до пълно отчуждение и раздяла, която не била преодоляна и към момента на постановяване на решението. Решението на въззивния съд е неправилно. От събраните по делото доказателства е установено, че с решение от 26.04.1979 г. по гр.д. № 4164/1979 г. е извършено пълно осиновяване на А. Н.от Н. и М. Ч. Установено е също така, че е налице висящо бракоразводно дело между осиновителите, както и че от края на м. април 2006 г. осиновителят напуснал семейното жилище и след този момент били прекъснати контактите между осиновител и осиновен. Въззивният съд е приел, че осиновител и осиновен прекъснали контактите и не се търсили, след нанесен побой от страна на осиновения на осиновителя, което изплашило последния до степен да напусне жилището си от 28.04.2006 г., позовавайки се на показанията на св. Л, както и че от този момент не са се търсили и нямат никакви контакти. От представеното по делото медицинско удостоверение № 535 от 29.04.2006 г. се установява, че ответника е имал контузия и кръвонасядане по главата, лицето, тялото и крайниците, както и следи от кръвотечение от носа. Представените протоколи за предупреждение на Второ РПУ гр. П. от 3.04.2006, 4.02.2006 г. и 26.04.2006 г. свидетелстват за отправените от органите на МВР предупреждения срещу ответника да не упражнява физически и психически тормоз върху жалбоподателите. От събраните по делото доказателства включително и от показанията на разпитаните пред двете инстанции свидетели не може да се обоснове извод, че в отношенията осиновител осиновен има трайно отчуждение, което да е довело до дълбоко разстройство на осиновителното правоотношение.установено е, че налице разстройство в отношенията между тях, че след края на м. април 2006 г. не поддържат връзка помежду си, но е установено също така, че осиновеният още на следващия ден след напускане на семейното жилище от осиновителя го е потърсил, но не е могъл да установи контакт с него. По делото не е доказано наличието на трайно отчуждение и необратимо разстройство в отношенията между осиновител и осиновен, което да налага прекратяване на осиновяването. Обстоятелството, че нормалните отношения между осиновител и осиновен съществували от осиновяването през 1979 г. са разтроени през 2006 г., поради което осиновителят напуснал семейното жилище в края на м. април, като предявил иска през м. юли 2006 г. не могат да обосноват извод за наличието на дълбоко разстройство. Ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) не е установил по безспорен начин твърдението си, че му е нанесен побой от осиновения, който е довел до разстройство в отношенията им, което е толкова дълбоко, че съществуването на осиновителната връзка за в бъдеще е немислимо. Разпитаните по делото свидетели за това обстоятелство не са преки очевидци, а възпроизвеждат обстоятелства, които са им били съобщени от осиновителя. Не е установено да има такъв срив във взаимоотношенията между осиновителят и осиновения, които да сочат, че отношенията между страните са трайно влошени, че е налице необратимо отчуждение и липса на желание за контакти от страна на осиновения, за да се приеме, че иска за прекратяване на осиновителната връзка е основателен. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Същото, като неправилно ще следва да се отмени и се постанови ново от касационната инстанция, с което предявеният иск на Н. Ч. за прекратяване на допуснатото пълно осиновяване на А. Ч. на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 СК се отхвърли като неоснователен. Предвид изложено ВКС, състав на III г.о.