Решение № 9958 от 8.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрк. Иванова, против Решение 1764/04.10.2021 г. постановено по адм. дело 114/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 16/04/1/0/02104/3/01/04/01 с изх. 01-6500/1212#2/23.11.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", и са присъдени разноски в полза на Н. Тепеджийски. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че първоначално съдът е приел, че актът е издаден в изисканата от закона форма, но след това е посочил, че административният акт е издаден при неспазване на предвидените в чл.59. ал.2 от AПК изисквания за форма. Счита, че решението не му дава възможност да разбере действителната воля на съда. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е стигнал до извод, че в АУПДВ не се коментира изпълнение на показателите от бизнес плана по Таблица 3 Производствена програма. Посочва, че в цитираната таблица са посочени естествени ливади, сено и люцерна, но лицето изрично е изявило, че от тях няма да реализира приходи, а са само за собствено производство. Твърди, че процесният бизнес план е определил параметри на жизнеспособност, които следва да бъдат стриктно изпълнени. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Н. Тепеджийски, чрез процесуалния си представител адв. Гунчева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски, съгласно доказателства за понасянето им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 16/04/1/0/02104/3/01/04/01 с изх. 01-65001212#2/23.11.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр.София, с който на основание чл.57, ал.1 от Наредба 9/21.03.2015 г., чл. 23 от Договор 16/04/1/0/02104 от 20.06.2016 г.,вр. с неизпълнение на чл.6, ал.5, т.1 и чл.15, ал.1 от Договор 16/04/1/0/02104 от 20.06.2016., както и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на Н. Тепеджийски е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 91 963,22 лева. От фактическа страна съдът е приел, че: между ДФ "Земеделие" и физическото лице Н. Тепеджийски, като ползвател, е сключен Договор 16/04/1/0/02104 от 26.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с предмет на инвестицията Закупуване на машини за кравеферма. Със заявка за окончателно плащане 16/04/1/0/02104/3/01 от 30.01.2017 г., Н. Тепеджийски е поискал окончателно плащане на одобрената субсидия, като на 24.03.2017 г. същата е изплатена в пълен размер от 91 963.22 лв. Във връзка с изплащането на субсидията е издадена Заповед 396432/22.10.2019 г. на началник отдел на Регионален технически инспекторат на фонда , с която е разпоредено извършването на проверка на място. Същата е извършена в периода 22.10.2019 г. 30.10.2019 г., като резултатите са обективирани в доклад от проверката на място, връчен на Н. Тепеджийски, който е написал забележка, че ще даде обяснения във връзка с бизнес плана. Във връзка с констатациите при проверка, лицето е уведомено с писмо изх. 01-162-6500921 от 31.10.2019 г. (л.19) относно констатирани несъответствия, подробно описани в доклада и е дадена възможност ползвателят да отправи забележки, да представи възражение и доказателства. В тази връзка ползвателят е представил възражение вх. 01-162-6500-/921#1 от 14.11.2019, ведно с доказателства, подробно описани в него. Със Заповед З97601 от 03.02.2020 г. относно кандидат с УРН 367384, е разпоредено извършването на проверка на място. Същата е осъществена, като резултатите са обективирани в контролен лист от проверка на място от 05.02.2020 г., за който няма данни да е надлежно връчен ползвателя или упълномощено от него лице. В контролния лист, като неизпълнение на задължение са посочени тези по т.7 от доклада (брой животни, поддържани от ползвателя в съответствие с таблица 5.1. от одобрения проект), като е констатирано, че за третата година общият им брой следва да бъде 235, а при проверката са установени 123 бр. животни, както и задължението за производство на жива маса за първите три години, установено в по-нисък процент на изпълнение, а не този, заложен в бизнес плана. С писмо изх. 01-6500/1212 от 06.04.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Тепеджийски е уведомен, че е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с общ размер на задължението 91 963.22 лв. за неизпълнение на заложените количества в производствената програма от бизнес плана до 50% за три последователни години, представляваща цялата получена по договор 16/04/1/0/02104 от 20.06.2016 г. за безвъзмездна финансова помощ. При тази фактическа обстановка е издаден процесния АУПДВ. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил по жалба на Н. Тепеджийски процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Впоследствие в решението си АС-Пловдив е посочил, че процесният АУПДВ е издаден при неспазване на предвидените в чл.59 ал.2 от АПК изисквания за форма, тъй като в същия е налице противоречие при описанието на фактически основания за издаването му и на посочените правни такива. На първо място според съда в оспорения АУПДВ е налице противоречие, както в цитираните нарушени текстове на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1., така и противоречие между посочените данни таблица 3 и таблица 5.1. посочено е нарушение на чл.15 ал.1 от договора, а всъщност се излагат доводи по чл.16 т.2 от същия. Стигнал е до извод, че горното, от своя страна, налага различни санкции в акта е посочено приложение на чл.23 от договора, а всъщност, според договора, за нарушение по чл.16 следва да намери приложение разпоредбата на чл.26 от договора, т.е. не следва да се установява задължение в пълен размер, както е в случая, а следва да се съобрази процентът на неотстраняване на нередностите. АС е приел, че случая липсват каквито и да било данни, органът да е указал на страната в какво точно се състоят нередностите и какво следва да стори ползвателя в тази насока. Като такова не можело да се възприеме и приложеното по делото уведомително писмо изх. 01-162-6500/921 от 31.10.2019 г., с което Тепеджийски е уведомен за несъответствията, констатирани при проверките на място. На второ място АС-Пловдив е стигнал до извод, че са основателни твърденията на жалбоподателя, изложени във възражението от 22.04.2020 г. относно заложените завишени параметри в бизнес плана, че се дължат на действия на консултанта, изготвил последния, а органът би следвало да констатира, че е налице неоправдано завишение. На трето място кредитирайки заключението по изготвената СВЕ съдът е приел, че фермата в Старосел се развива, а не е преустановила дейност, поради което наложената санкция е неправомерна. При тези мотиви съдът е отменил процесния АУПДВ. Постановеното решение е правилно като краен резултат, но при различни мотиви. Необосновано съдът е приел, че е налице противоречие между посочените данни таблица 3 и таблица 5.1, както и че е посочено нарушение на чл.15 ал.1 от договора, а всъщност се излагат доводи по чл.16 т.2 от същия. Никъде в оспорения АУПДВ не са посочени доводи, които да констатират нарушение по чл. 16, т.2 от договора. Не само в описаната фактическа обстановка, но и в правната такава е посочено неизпълнение на чл.15, ал.1 от договора. Необоснован е и изводът на съда, че заложените завишени параметри в бизнес плана, се дължат на действия на консултанта, изготвил последния, а органът би следвало да констатира, че е налице неоправдано завишение. Процесният бизнес план, приложен от самото лице към договора за отпускане на финансова помощ, е предвидил определени параметри на жизнеспособност, които е следвало да бъдат стриктно изпълнени. С оглед на горното необосновано съдът е приел, че инвестицията е налична и работи по предназначение, като наложената мярка е неправомерна. Въпреки тези изводи на първоинстанционния съд решението като краен резултат е правилно. Според настоящия съдебен състав неправилно връщането на изплатените суми е поискано чрез издаването на АУПДВ по реда на ДОПК и неправилно е посочено от административния орган материалноправното основание за дължимостта на сумите. Това е така, защото процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 23.11.2020г., и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕФСУ. Самото производство по издаването му аналогично е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, вече ЗУСЕФСУ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 1945/2018 г.; решение 4933/3.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4912/2018 г. и др. Във всички тях категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Безспорно показателите на бизнес-плана са индикатори. В този смисъл са и мотивите на решение 13796/6.11.2020 г. по адм. д. 12488/2019 г. на седмо отделение, според които индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност, в специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. За яснота на изложеното следва да се посочи, че в случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, тъй като това е действаща норма в специалния закон ЗПЗП, вкл. по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./. Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В този смисъл е и непротиворечивата практика на съставите на ВАС, Първо и Осмо отделение, изразена например в Решение 707 от 27.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6374/2021 г., I о., Решение 11826 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 5175/2021 г., I о., Решение 226 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 5176/2021 г., I о., Решение 665 от 26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6163/2021 г., VIII о., Решение 13 от 4.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 4302/2021 г., VIII о. и др. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 800 лева разноски за уговорен и изплатен адвокатски хонорар. На основание § 1 т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат изплатени от ДФ"Земеделие". Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Същото напълно отговаря на материалния интерес по делото и на сложността на правния спор. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение