Решение № 11421 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2018 г.

Решение № 11421 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мак мебел" ООД, представено от управителя Ж. Й., срещу решение № 285/12.01.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 8828/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0324612/12.07.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. Конкретните оплаквания на касатора са за неправилност на решението поради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Сочи пропуски в познавателната дейност на съда по оценка на писмените доказателствени средства. Твърди, че за полученото плащане при извършена продажба на стоки от търговския му обект в гр. Сандански са издадени две касови бележки от друг негов обект в гр. Петрич, като разяснява причините за това. Ревокира довод от първоинстанционната жалба за несъответствие на ПАМ с целите на закона заради отдалеченост във времето на издаването на заповедта за налагането ? от датата на възникването на основанието за мярката. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ, а евентуално отмяна на първоинстанционния съдебен акт изменение на административния акт за постигане на съответствие между срока на наложените мерки и този на наложеното ограничение при предварителното изпълнение. Ответникът по касация директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АССГ заповед по отношение на "Мак мебел" ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – мебелен магазин в гр. Сандански, главен път Е-79 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 04.03.3017 г. покупка на мебели на обща стойност 275 лева. За полученото плащане била издадена стокова разписка. В отпечатаната контролна лента за 04.03.2017 г. от регистрираното за обекта фискално устройство не се съдържало копие на издадена фискална бележка на стойност 275 лева. Според администрацията източник на задължението е разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 05.07.2017 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването на заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Според него жалбоподателя е нарушил реда за документиране на извършена продажба на стоки с издаване на фискален бон. Отрекъл е да е успешно проведено насрещно доказване с представените от жалбоподателя два броя касови бележки, издадени от фискално устройство в друг търговски обект. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко получено плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. С арг. от чл. 118, ал. 3 ЗДДС и чл. 7, ал. 1 от Наредбата касовата бележка следва да бъде издадена от ФУ, регистрирано за обекта, в който е извършена продажбата. Затова и е обоснован изводът на съда, че с бележки, издадени от търговски обект в гр. Петрич, не се установява точното изпълнение от търговеца на задължението му за документиране на продажбата от 04.03.2017 г. в магазина в гр. Сандански. В противоречие с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК в обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт не е включена проверка за съответствието му с целта на закона. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Издаването на утежняващия административен акт повече от четири месеца след извършване на нарушението е несъвместимо с превантивната функция на мерките, проява и на превратно упражняване на властнически правомощия и е порок на заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта мотивира отмяната му. Отхвърлянето на оспорването от съда е в противоречие с материалния закон. Дължима е отмяна на неправилното решение и на утежняващия административен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение