Решение № 3833 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11860/2016 г.

Решение № 3833 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11860/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от чл. на Комисията за финансов надзор /КФН/, изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез пълномощника юрисконсулт А. Г., против решение № 9565/18.08.2016 г., постановено по адм. дело № 6470/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г. на члена на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" за налагане на принудителна административна мярка на прокуриста на "Б. Р. П." - акционерно дружество със специална инвестиционна цел /АДСИЦ/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Д. М. Б. от гр. С., оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмен отговор от пълномощника адв. В. А., както и лично в писмени бележки и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменено по жалба на Д. М. Б. - прокурист на "Б. Р. П." Акционерно дружество със специална инвестиционна цел, решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г. на чл. на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ, на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, е наложена принудителна административна мярка в седемдневен срок да представи тримесечен финансов отчет за дейността на дружеството през третото тримесечие на 2014 г. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбата е допустима, поради това че жалбоподателят Д. Б. е адресат на оспореното пред съда решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г., тъй като е бил прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ към посочения в акта период. Въпреки че към момента на приключване на устните състезания същият е бил заличен като прокурист на дружеството, за него е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като към датата на издаване на решението той е бил вписан като прокурист. По силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспорения административен акт и в случая поради неизпълнение на предписаното задължение от прокуриста, на същия е издадено наказателно постановление и му е наложено административно наказание. Изложеното обосновава личния интерес на прокуриста от обжалване на решението, интересът е и пряк, защото отмяната на решението би била предпоставка за отпадане на административно-наказателната отговорност. Наличието на засегнат от оспорения акт законен интерес прави интереса от оспорването правен, защото става въпрос за настъпили последици по закон - административно-наказателна санкция. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, тъй като е издадено от чл. на КФН, който е определен с акт на КФН по чл. 10, ал. 5 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/ да изпълнява правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" до встъпването в длъжност на новия заместник-председател. Решението е издадено при наличие на материална компетентност на органа, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, да прилага принудителните административни мерки по глава деветнадесета на ЗППЦК, както и чл. 212, ал. 1 и чл. 213, ал. 1 ЗППЦК. По отношение на "Б. Р. П." АДСИЦ компетентността на органа произтича от препращането от чл. 30, ал. 1 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /ЗДСИЦ/ към чл. 212 - 220 ЗППЦК. На следващо място съдът е приел, че оспореното решение е издадено в предвидената писмена форма и от формална страна съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на акта са спазени административнопроизводствените правила, като жалбоподателят е уведомен за образуваното производство, съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, дадена му е възможност да изрази становище и да ангажира доказателства, съгласно чл. 34, ал. 3 АПК, актът е постановен след като са изяснени всички относими факти и обстоятелствата, съгласно чл. 35 АПК. Съдът е приел, че актът е издаден в несъответствие с материалноправните разпоредби. Според съда, прокуристът на търговското дружество е предвиден като възможен адресат на принудителната мярка по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК, тъй като прокуристът е лице, което сключва сделки за сметка на поднадзорното лице. Според съдържанието на сключения договор за прокура, прокуристът има право да се разпорежда с имуществото на търговеца до посочената стойност - 2 000 лв., както и да извършва каквито е необходимо правни и фактически действия с цел осигуряване на нормалното функциониране на търговското предприятие и постигането на добри финансови резултати, което означава и да сключва сделки до уговорената стойност. Изложил е, че в нормата на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК са предвидени множество хипотези, при наличието на които е допустимо прилагането на принудителна административна мярка, но в оспореното решение за налагане на ПАМ административният орган не се е позовал конкретно на нито една от тях. Според съда, въпреки че в мотивите на решението е описано неизпълнение на визирано в подзаконов нормативен акт задължение - постъпилият по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2 тримесечен финансов отчет за дейността на дружеството през третото тримесечие на 2014 г. не е подписан от съставителя на отчета, както и не е със съдържанието, предвидено в чл. 41, ал. 2 от същата наредба, административният орган не е посочил коя от хипотезите по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК е осъществена с описаното деяние - дейност в нарушение на закона, на актовете по прилагането му или възпрепятстване упражняването на контролната дейност на КФН или на заместник председателя или застрашаване на интересите на инвеститорите. Съдът е посочил, че не може вместо органа да прави избор на правно основание като подвежда по своя преценка фактите по делото към възможните правни основания. Заключил е, че това нарушение е достатъчно основание за отмяна на акта, тъй като не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност. Независимо от последното, съдът е изложил съображения относно съответствието на оспореното решение с материалния закон, като е обсъдил описаното в него нарушение. Приел е, че от доказателствата по делото е безспорно, че "Б. Р. П." АДСИЦ е представило в КФН финансов отчет за третото тримесечие на 2014 г., който не е подписан от съставителя на отчета. Въпреки че върху финансовия отчет има печат на "К. К. И." ЕООД, липсва подпис на лицето, което представлява това дружество, а съгласно чл. 34, ал. 3, т. 2 от Закона за счетоводството (отм.) финансовият отчет трябва да бъде подписан от физическото лице, което е съставило финансовия отчет или което управлява и представлява предприятието, което е съставител на финансовия отчет. Затова правилен е изводът на органа, че представения от прокуриста тримесечен финансов отчет не съответства на изискванията на закона. Съгласно чл. 100м, ал. 3 ЗППЦК членовете на управителния орган на емитента, както и неговият прокурист, са солидарно отговорни за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите. Солидарно отговорни с тях са и лицата по чл. 34, ал. 2 ЗСч (отм.). Именно поради това приложимо и за тях е изискването по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2. Безспорно е по делото, че декларация по посочения текст е представена само от прокуриста, но не и от лицето, съставило финансовия отчет. По съображения в този смисъл съдът е заключил, че "Б. Р. П." АДСИЦ действително не е изпълнило задължението си по чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2. Във връзка с довода на жалбоподателя, че той не би могъл да изпълни задължението, тъй като КФН не е одобрила обслужващото дружество, което е следвало да изготви и да завери отчета, съдът е посочил, че с решение на КФН от 12.12.2014 г. действително е отказано образуване на административно производство по издаване на одобрение на ново обслужващо дружество по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗДСИЦ, но този отказ е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Отказът обаче не е обжалван от дружеството, което означава, че то е приело правните последици от него. За неоснователен съдът е приел и довода на жалбоподателя, че няма правомощието да организира изготвянето и да подписва финансовите отчети на дружеството. В тази връзка е изложил, че прокуристът, с оглед на договора за прокура и съгласно чл. 22 ТЗ има правомощието да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняването на търговското занятие, както и да представлява търговеца. Вярно е, че той не е орган на търговското дружество, но чл. 100м, ал. 3 ЗППЦК изрично му възлага отговорност за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите, а с оглед на това чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 изисква от него представянето на декларация. Наред с това в случая не става въпрос прокуристът да замести органа на дружеството - съвета на директорите; органът е бил взел решение за обслужващо дружество преди датата на заличаването му. Става въпрос за организиране на предоставянето на финансовия отчет с исканото съдържание, което е в правомощията на прокуриста. Поради това, че дружеството не е обжалвало отказа на КФН да одобри ново обслужващо дружество, то обективно се е поставило в състояние да не може да изпълни задължението си по чл. 41, ал. 2 във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2. Съдът е заключил, че независимо от изложените съображения за наличие на визираното в решението нарушение, оспореният пред него акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради това, че административният орган не е определил коя от предвидените в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК правни форми реализира процесното деяние, а в хипотезата на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК правните последици на неправомерното деяние са елемент от фактическия състав на мярката, тъй като мярката се налага, за да се преустановят или за да се възстановят правните последици от поведение с точно определени в закона правни последици. Относно вида на принудителната мярка съдът е приел, че в чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК е предоставена широка дискреция на органа и с оглед на конкретно приложената мярка в случая са изпълнени изискванията за законосъобразност приложената мярка да е конкретна и да е обективно изпълнима, посочен е и срок за изпълнение. Поради това, че органът не е посочил вида на нарушението, съдът не може да извърши проверка каква е целта на мярка и постига ли приложената мярка тази цел, т. е. не може да се прецени и нейната пропорционалност. Обжалваното първоинстанционно решение е подписано с особено мнение от чл. на съдебния състав относно допустимостта на съдебното производство. В особеното мнение е обоснована тезата, че за оспорващия не е налице правен интерес от оспорването, предвид вписаното в търговския регистър на 16.06.2015 г. заличаване на прокурата, което е последващо подаването на жалбата до съда на 04.05.2015 г. Считано от датата на вписване на прекратяването на прокурата в търговския регистър, жалбоподателят няма качеството на прокурист, а щом няма качеството на прокурист жалбоподателят не би могъл да бъде адресат на принудителната мярка. Адресат на принудителната мярка не е физическото лице Д. Б., а прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ. Дружеството няма прокурист и жалбоподателят дори и да иска не би могъл обективно да изпълни принудителната мярка, защото няма качеството на прокурист. Наред с това самото дружество от 15.02.2016 г. е с прекратена дейност и му е назначен ликвидатор, което означава, че мярката, дори и да бъде оставена в сила, няма как да бъде изпълнена, не само от жалбоподателя, но от когото и да било. Посочено е още, че след като правният субект, към когото е приложена мярката, е загубил правното си качество, което му позволява да премахне правните последици от твърдяното правонарушение, мярката е лишена от смисъл, тя няма цел. Мярката се превръща от законово установено средство за възстановяване на правните последици в своеволно упражняване на държавна власт под формата на административна принуда. Ако, в резултат на допуснатото предварително изпълнение на принудителната мярка, прокуристът е осъществил и административно нарушение, то този факт е релевантен в производството по обжалване на наказателното постановление. Но наличието на издадено наказателно постановление не може да бъде правно основание за пораждане на право на оспорване на принудителната мярка. Настоящият касационен състав на съда приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна не съществува спор по делото, като релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение. Търговското дружество "Б. Р. П." е акционерно дружество със специална инвестиционна цел, вписано под № РГ-05-1424 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията за финансов надзор; същото притежава статут на публично дружество; на 11.06.2014 г. между това дружество и Д. М. Б. е сключен договор за прокура, съгласно който прокуристът се задължава да осъществява управлението на търговската дейност с грижата на добрия професионалист и в интерес на дружеството; да представлява дружеството пред съдебните, данъчните и другите държавни органи, пред банковите и финансовите институции и пред други физически и юридически лица; да не се разпорежда с имущество на дружеството, освен за суми до 2 000 лв.; да извършва каквито е необходимо правни и фактически действия с цел осигуряване на нормалното функциониране на търговското предприятие и постигането на добри финансови резултати; прокурата е вписана в търговския регистър на 18.06.2014 г. На 25.07.2014 г. в търговския регистър е вписано заличаване на съвета на директорите, а на 16.06.2015 г. е вписано заличаване на прокурата; на 15.02.2016 г. в търговския регистър е вписано прекратяване на дейността на "Б. Р. П." АДСИЦ; на същата дата е вписан ликвидатор, който е и представляващ дружеството. С писмо от 09.03.2015 г. на заместник председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" до "Б. Р. П." АДСИЦ, чрез прокуриста Д. Б., с копие до прокуриста Д. Б., е открито производство по прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК за неизпълнение на чл. 40, предложение второ, т. 2 във вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация /изм. заглавие, ДВ, бр. 63/2016 г., означавана по-долу като "Наредба № 2/17.09.2003 г."/. В писмото е посочен проект на принудителната мярка, а в мотивите е отбелязан факта на заличаване в търговския регистър на съвета на директорите и оставането на прокуриста като единствен представляващ дружеството. На прокуриста на дружеството е даден тридневен срок за обяснения и възражения, в определения срок прокуристът не е представил обяснения или възражения. На 26.03.2015 г. е издадено оспореното пред съда решение № 223-ДСИЦ от чл. на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 213, ал. 4, вр. чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 ЗППЦК е задължен прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ, в 7-дневен срок от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка, да представи в Комисията за финансов надзор тримесечен финансов отчет за дейността на дружеството за трето тримесечие на 2014 г., подписан и от съставителя на финансовия отчет, като представи липсващите документи по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2, а именно - чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН - е-Register, както следва: декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2. Безспорно е установено също, че от страна на "Б. Р. П." АДСИЦ е подадено искане с вх. № АГ-05-1424-9 от 27.11.2012 г. на КФН за одобряване на обслужващо дружество - "К. К. И." ЕООД; с решение на КФН от 13.12.2014 г. е отказано провеждане на административно производство по издаване на одобрение на ново обслужващо дружество до заплащане на наложените имуществени санкции; няма данни или твърдения това решение на КФН да е обжалвано. Представеният от дружеството тримесечен финансов отчет за третото тримесечие на 2014 г. е подписан само от прокуриста, липсва подпис на съставител; към отчета не е приложена декларация на съставителя на отчета относно обстоятелствата по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/17.09.2003 г. С наказателно постановление № Р-10-575/28.08.2015 г., издадено от чл. на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност, за неизпълнение на решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г. на Д. М. Б. - прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5 000 лв. По делото не е установено дали това наказателно постановление е влязло в сила. При установените релевантни фактически обстоятелства правните изводи, до които е достигнал съдът са обосновани и съответстват на материалния закон. Правилен е изводът в обжалваното решение, че подадената жалба от Д. Б. против решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г. е допустима поради това, че за жалбоподателя съществува правен интерес от оспорването. Като адресат на принудителната административна мярка в диспозитива на оспореното пред съда решение е посочен "прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ". Безспорно е, че към момента на осъществяване на описаните в решението факти, посочени като фактическо основание за издаването му, както и към момента на постановяване на решението, прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ е бил Д. М. Б. Жалбата до съда е подадена на 04.05.2015 г., а заличаването на прокурата е вписано в търговския регистър на 16.06.2015 г. При подаване на жалбата безспорно за него е съществувал правен интерес от оспорването, тъй като актът засяга пряко и непосредствено неговата правна сфера. Това засягане не е отпаднало въпреки последвалото заличаване на прокурата, тъй като същността на правния интерес от съдебно оспорване на административен акт се изразява в интереса от заличаване на правните последици от незаконосъобразния административен акт. Именно това заличаване се цели да бъде постигнато с търсената съдебна защита. В конкретния случай от мотивите на оспореното пред съда решение за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ се налага извода, че адресат на мярката е не който и да е прокурист на дружеството, а именно Д. Б., като същият и поименно е посочен в мотивите на решението. Заличаването на правните последици от издадения административен акт за налагане на ПАМ, за който оспорващият го твърди, че е незаконосъобразен, не би могло да бъде постигнато без отмяната на този акт, тъй като в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, неблагоприятните правни последици за Д. Б. вече са настъпили - за неизпълнение на ПАМ същият е адресат като физическо лице на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. При преценката дали за Д. Б. е налице правен интерес от оспорването след заличаване на прокурата съществено значение има и обстоятелството, че законосъобразността на акта за налагане на ПАМ - решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г., не може да бъде преценявана в производството по обжалването на наказателното постановление, с което е наложено административно наказание за неговото неизпълнение. Влязлото в сила решение за налагане на ПАМ /каквото то ще стане при евентуално прекратяване на производството по неговото обжалване, ако се приеме, че за Д. Б. не е налице правен интерес от оспорването след заличаването на прокурата/ представлява стабилен административен акт, чиято законосъобразност не може да бъде контролирана инцидентно в производство по обжалване на наказателно постановление за налагане на административно наказание за неговото неизпълнение. Предвид изложеното настоящият състав приема, че съдебното производство по оспорването от Д. Б. на решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г. е допустимо, както е прието в обжалваното съдебно решение. В разпоредбата на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК, посочена като правно основание за издаване на оспореното пред съда решение за налагане на принудителни административни мерки е предвидено, че когато установи, че поднадзорни лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на поднадзорни лица, както и лица, притежаващи 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание на поднадзорни лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник-председателят, може да наложи принудителни административни мерки, посочени в т. т. 1-9. Правилна е преценка на първоинстанционния състав на съда, че прокуристът на дружеството може да бъде адресат на принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК, тъй като прокуристът е лице, което по договор сключва сделки за сметка на поднадзорно лице. "Б. Р. П." АДСИЦ е поднадзорно лице, а Д. Б. като негов прокурист по силата на договора за прокура от 11.06.2014 г. и вписването му в търговския регистър е лице, което по занятие сключва сделки от името на поднадзорното лице. Предвиденото в договора за прокура ограничение относно стойността на разпоредителните сделки, които може да сключва прокуриста е без значение, тъй като в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК не е предвидено изискване лицето да има правомощието по силата на договор да извършва всички възможни сделки. На следващо място, правилно първоинстанционният състав е посочил, че в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК са предвидени няколко хипотези, при които е възможно прилагането на принудителни административни мерки и тези хипотези, разграничени, са следните: 1/ лицата са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, 2/ когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя, 3/ когато са застрашени интересите на инвеститорите. Правилен е също изводът на съда, че в оспореното решение не е посочено коя от възможните хипотези административният орган е приел, че е налице в случая. Когато правната норма предвижда няколко различни хипотези, за да е законосъобразно приложението на предвидената в същата норма санкция, следва в административния акт да се посочи коя от няколкото възможни хипотези е осъществена в конкретния случай. Това е необходимо от една страна, за да се гарантира правото на защита на засегнатото от приложената мярка лице, а от друга страна - за да се осигури възможност за осъществяване на проверка при евентуално обжалване пред съда дали е осъществен фактическия състав по посочената от административния орган хипотеза на правната норма. Както правилно е заключил първоинстанционният съд, липсата на конкретно посочване на приложената хипотеза на правната норма препятства осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност, по-конкретно - проверката относно съответствието на акта с материалния закон и с целта на закона, а съдът не може и не следва да замества органа в преценката относно приложимата хипотеза и на тази база да изгражда изводите си относно законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Общото позоваване на правната норма на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК в случая не удовлетворява изискването за правна квалификация на основанието, тъй като нормата съдържа няколко отделни хипотези. Обективно установените факти следва да осъществяват конкретен фактически състав на правната норма, а за да бъде направена преценка за наличие или липса на съответствие, следва да бъде посочена конкретната хипотеза, когато в посочената за приложима правна норма са регламентирани няколко различни хипотези. По тези съображения, решаващият извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение е правилен. Настоящият касационен състав споделя също извода, че допуснатото нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт. Поради това крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт поради несъответствие с материалния закон и целта на закона е правилен, а обжалваното съдебно решение, с което този акт е отменен, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Наред с това, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи /както за пълнота на изложението, така и предвид изложените допълнителни съображения в първоинстанционното решение и основната теза, поддържана в касационната жалба/, че оспореното пред първоинстанционния съд решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г. не съответства на материалния закон, дори и да се приеме, че административният орган е приел за осъществена първата от предвидените в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. В тази връзка следва да се повтори, че в оспорения акт административният орган не е посочил изрично коя от регламентираните в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК хипотези е приел за осъществена, нито е обосновано наличието на някоя от посочените хипотези, за да може да се изведе действителната му воля относно приетата за осъществена хипотеза. Доколкото в мотивната част на оспорения административен акт е описано нарушение във връзка със съдържанието и приложенията към финансовия отчет за третото тримесечие на 2014 г. на "Б. Р. П." АДСИЦ, единствената хипотеза, за която може обосновано да се предположи, че е приета за осъществена е първата от предвидените в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК - лицето, по отношение на което е приложена ПАМ е извършило или извършва дейност в нарушение на този закон /ЗППЦК/, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя чието подписването. Като е тълкувал съдържанието на мотивите на оспорения административен акт първоинстанционният съд също е обсъдил като вероятно приета от органа за осъществена първата от хипотезите по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. Освен това, основната теза, която се поддържа и обосновава в касационната жалба е, че принудителната административна мярка е наложена при наличието на първата от хипотезите по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК - извършване на дейност в нарушение на подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗППЦК. Предвид безспорно установеното от фактическа страна, тримесечният финансов отчет за третото тримесечие на 2014 г. на "Б. Р. П." АДСИЦ е подписан само от прокуриста Д. Б., не е подписан от лицето, което е съставило финансовия отчет или от лицето, което управлява и представлява съставителя на финансовия отчет, ако той е съставен от специализирано счетоводно предприятие. Освен това към финансовия отчет не е приложена декларация на съставителя на отчета със съдържанието по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/17.09.2003 г. Правните изводи на първоинстанционния съд за това, че посочените обстоятелства са в нарушение на действащи правни норми, се споделят от настоящия съдебен състав. В чл. 40, ал. 1 от Наредба № 2/17.09.2003 г. /в приложимата редакция, съгласно ДВ, бр. 37/2008 г./ е предвидено, че дружествата със специална инвестиционна цел представят на комисията, както и на обществеността годишен финансов отчет за дейността по чл. 41, ал. 1 в срок 90 дни от завършването на финансовата година /т. 1/, както и тримесечни финансови отчети за дейността по чл. 41, ал. 2 в срок 30 дни от края на всяко тримесечие /т. 2/. Според чл. 41, ал. 2 /същата редакция/, тримесечният финансов отчет за дейността на дружеството със специална инвестиционна цел съдържа документите и информацията по чл. 33, ал. 1, както и относимите документи от изброените в следващите точки. Съгласно чл. 34, ал. 3, т. 2 от Закона за счетоводството (отм.) финансовият отчет на предприятие се подписва от физическото лице, което: а/ е съставило финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен пряко от физическо лице, или б/ управлява и представлява предприятието, което е съставител на финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен от специализирано счетоводно предприятие. Безспорно е от фактическа страна, че тримесечният финансов отчет за третото тримесечие на 2014 г. на "Б. Р. П." АДСИЦ не е бил подписан от съставителя. В чл. 33, ал. 1 от Наредба № 2/17.09.2003 г. /в приложимата редакция, съгласно ДВ, бр. 82/2007 г./ е регламентирано задължителното минимално съдържание на тримесечния финансов отчет, който емитентът представя на КФН и на обществеността, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/17.09.2003 г. /посочената редакция/, като в т. 3 на чл. 33, ал. 1, е предвидено изискването към тримесечния финансов отчет да се представят декларации от отговорните в рамките на емитента лица с посочване на техните имена и функции удостоверяващи посочените в б. "а" и "б" обстоятелства /че, доколкото им е известно, комплектът финансови отчети, съставени съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразяват вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента или на дружествата, както и че междинният доклад за дейността съдържа достоверен преглед на информацията по т. 2/. Кръгът на отговорните в рамките на емитента лица правилно е изведен от съдържанието на чл. 100м, ал. 3 ЗППЦК, който предвижда /в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 103/2012 г./, че членовете на управителния орган на емитента, както и неговият прокурист са солидарно отговорни за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите, уведомленията и другата информация, която се разкрива по тази глава /изр. първо/; лицата по чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството са солидарно отговорни с лицата по изречение първо за вредите, причинени от неверни, подвеждащи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, а регистрираният одитор - за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети /изр. второ/. В чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството (отм.) е предвидено, че съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на този закон. Следователно, правилна е преценката, че декларация по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/17.09.2003 г. следва да бъде приложена и от съставителя на финансовия отчет. Такава декларация безспорно не е била приложена. Въпреки обективно установеното несъответствие на представения по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2/17.09.2003 г. тримесечен финансов отчет по чл. 40, т. 2, вр. чл. 41, ал. 2 от същата наредба на "Б. Р. П." АДСИЦ с нормативните изисквания за неговото съдържание и приложения, отговорността за това несъответствие, представляващо по своето естество нарушение на нормативни изисквания на подзаконов нормативен акт по приложението на ЗППЦК, не е на прокуриста Д. Б. За да е съответно на материалния закон налагането на ПАМ по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК е необходимо лицето, спрямо което се прилага ПАМ да е осъществило фактическия състав, предвиден в хипотезиса на правната норма. Прилагането на ПАМ по отношение на конкретен правен субект следва да е обусловено от неговото действие или поведение или от съществуващо за него правно задължение за извършване на действие /съответно - поведение или за въздържане от действие/. В случая на прилагане на ПАМ при първата от законово регламентираните хипотези по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК /чието наличие се поддържа в касационната жалба от административния орган/ е необходимо лицето, по отношение на което се прилага ПАМ да е извършило или да извършва дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя или за него да съществува нормативно установено задължение за извършване на определено действие или поведение. Нормативното регламентиране в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК на правните субекти, чиито действия или поведение могат да доведат до налагане на ПАМ, предвидени в същата норма, представлява и законово регламентиране на правните субекти, които могат да бъдат адресати на конкретната ПАМ. Това означава, че адресатът на ПАМ по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК следва да бъде субектът, чиито действия или поведение са квалифицирани като основание за налагане на ПАМ и/или субектът, който носи отговорността за правомерното действие или поведение, чието неизпълнение /нарушение/ е прието като основание за налагане на ПАМ. По общо правило принудителните административни мерки се налагат за преустановяване на нарушението, за предотвратяване продължаване на нарушението или извършване на последващо или друго нарушение, или за отстраняване на вредните последици от нарушението. Поради това прилагането на ПАМ по отношение на правния субект, който има правомощието правомерно да осъществи предписаните мерки /действие, поведение или бездействие и т. н./ е имплицитно включено в самата същност на ПАМ. Същият извод се налага и от съдържанието на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. В конкретния случай, дори и да се приеме, че оспореното решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г. е наложено при първата от предвидените в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК хипотези, ПАМ е наложена спрямо лице, което нито е допуснало нарушението, послужило като основание за налагане на тази ПАМ, нито е отговорно за правомерното извършване на указаното в мярката действие, поради което същата е наложена в нарушение на материалния закон. Както се посочи по-горе, според чл. 40, ал. 1 от Наредба № 2/17.09.2003 г. задължено за представяне на тримесечните финансови отчети пред комисията и обществеността е дружеството със специална инвестиционна цел. В чл. 100м, ал. 2 ЗППЦК /редакция съгласно ДВ, бр. 103/2012 г./ е предвидено, че управителният орган на емитента отговаря за съставянето и публичното оповестяване на финансовите отчети. Съгласно чл. 24 от Закона за счетоводството (отм.), органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях. Прокуристът на акционерно дружество не е негов орган на управление, поради което съгласно посочената норма на Закона за счетоводството той не носи отговорност за съставянето, своевременното изготвяне и публикуването на финансовите отчети на "Б. Р. П." АДСИЦ. Въпреки че съгласно чл. 22 ТЗ и съдържанието на договора за прокура, сключен между Д. Б. и "Б. Р. П." АДСИЦ, прокуристът представлява дружеството, той е договорен представител на дружеството, а не негов законен представител. Прокуристът не замества органите на управление на дружеството, включително и когато такива изобщо не съществуват, както е в конкретния случай, предвид вписването на заличаване на съвета на директорите в търговския регистър. Прокуристът не може да бъде идентифициран нито със самото търговско дружество, нито с неговите органи на управление. В рамките на договора за прокура и регламентираните в Търговския закон правомощия на прокуриста, същият може да подписва и да подава от името на дружеството финансови отчети, но не носи административното задължение да осъществява тези действия. Отговорността на прокуриста, която е предвидена в чл. 100м, ал. 3 от Наредба № 2/17.03.2003 г. е относно съдържанието на финансовите отчети /в разпоредбата е предвидено, че членовете на управителния орган на емитента, както и неговият прокурист са солидарно отговорни за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите, уведомленията и другата информация, която се разкрива/. Тази отговорност не е предвидена за съставянето и публичното оповестяване на финансовите отчети. Както се посочи по-горе, в чл. 100м, ал. 2 от наредбата е предвидено, че за съставянето и публичното представяне на финансовите отчети отговаря управителният орган на емитента. Поради това, от съдържанието на чл. 100м, ал. 3 от Наредба № 2/17.09.2003 г. не може да бъде изведено задължение за прокуриста да съставя и оповестява финансовите отчети. На следващо място, предвид конкретните фактически обстоятелства по делото, прокуристът е бил в обективна невъзможност да представи финансов отчет съгласно специалните изисквания на Наредба № 2/17.09.2003 г. и в частност относно изискванията за подписване на тримесечния финансов отчет от съставителя и за представяне на декларация от съставителя, тъй като няма одобрен от Комисията за финансов надзор съставител по чл. 15, ал. 2 ЗДСИЦ /обстоятелство, което е служебно известно на издателя на оспорения акт за налагане на ПАМ/, а дружеството е било без органи на управление след заличаването на съвета на директорите на 25.07.2014 г. /също известно на административния орган, тъй като е изрично посочено в издаденото решение за налагане на ПАМ/. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /ЗДСИЦ/ воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност на дружествата със специална инвестиционна цел се възлага на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация и ресурси /обслужващо дружество/, а съгласно ал. 3, обслужващите дружества осигуряват извършването на дейностите по ал. 2 в съответствие със закона и с устава на дружеството със специална инвестиционна цел; според ал. 5, Комисията за финансов надзор извършва проверки на обслужващите дружества при условията и по реда на чл. 18 и 19 ЗКФН. Обслужващото дружество се вписва в регистъра по чл. 17, ал. 6 от Наредба № 15/05.05.2004 г. за воденето и съхраняването на регистрите от Комисията за финансов надзор и за подлежащите на вписване обстоятелства. Обстоятелството, че решението на КФН от 12.12.2014 г., с което е отказано по искането на "Б. Р. П." АДСИЦ образуване на производство за одобряване на ново обслужващо дружество, не е било обжалвано от дружеството, не може да послужи като основание за възникване на задължение за прокуриста да представи финансов отчет, който да е подписан от съставител и да е придружен от декларация от съставителя, след като такъв съставител /обслужващо дружество/ изобщо не е одобрен от КФН. Според данните по делото, от Д. Б. като прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ е подадено искане с вх. № РГ-05-1424/100 от 22.10.2014 г. до заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", за спешно одобрение на обслужващо дружество, за да може дружеството да осъществява дейност като дружество със специална инвестиционна цел. Молба с подобно съдържание и вх. № АД-05-1424-9/27.11.2012 г. е подадена от изпълнителния директор на "Б. Р. П." АДСИЦ, за която няма данни дали има друго произнасяне от КФН /преди това от 12.12.2014 г./. Следователно, задължението за извършване на действия, което е предписано на прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ с оспорения пред съда акт за налагане на ПАМ е било обективно неосъществимо. Вярно е, че дружеството не е обжалвало решението от 12.12.2014 г. на КФН, но това не променя обективния факт, че предписаното поведение на прокуриста е било неосъществимо, за което издателят на административния акт е имал или би следвало да е имал знание и ясно разбиране. В този смисъл, целта на налагането на ПАМ не може да бъде определена като съответна на закона, тъй като както се посочи, целта на всяка ПАМ, в това число и на мярката, наложена при първата от хипотезите по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК е свързана с преустановяване на нарушението, предотвратяване на последващо нарушение или отстраняване на вредните последици от нарушението /една или няколко от тези цели/. След като предписаната мярка не може обективно да бъде изпълнена и това е известно на административния орган, то с налагането й не може да се преустанови нарушението. По изложените съображения, настоящият касационен състав на ВАС приема, че наложената на Д. Б. като прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ принудителна административна мярка с решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г. е в противоречие с материалния закон и целта на закона и поради това правилно е отменена от първоинстанционния съд. Обжалваното съдебно решение е правилно. При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на решението, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, както и предвид изложените по-горе съображения за наличието на правен интерес от оспорването, не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,