Решение № 3211 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13965/2008 г.

Решение № 3211 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13965/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Разград, против решение № 73 от 1.10.2008 г. по адм. дело № 103 по описа за 2008 г. на Разградския административен съд, с което е отменено решение № 54/27.06.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на т. 66и от ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране - отм.) и необоснованост. Ответницата Марийка Лазарова Дечева от гр. Кубрат е оспорила касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Разградския административен съд е решение № 54 от 27.06.2008 г. на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Разград и потвърденото с него разпореждане № МП 4299 от 26.03.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Марийка Лазарова Дечева от гр. Кубрат е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. Решението на Разградския административен съд, с което жалбата е уважена и административната преписка е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съгласно дадените задължителни указания, е постановено при неправилно прилагане на т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и на чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съдът необосновано е приел, че изпълняваната от лицето длъжност "лаборант в строителна лаборатория" през времето от 12.02.1980 г. до 3.08.1982 г. в СЕП "Водно стопанство" (сега "Водстрой" АД) - Разград следва да бъде зачетена от втора категория на основание т. 66и във вр. с т. 67 от ПКТП (отм.). Изводите на съда неправилно се основават на новосъздадени документи за целта на пенсионното производство - длъжностна характеристика, утвърдена на 8.11.2007 г. от изп. директор на "Водстрой" АД, служебна бележка с длъжностна характеристика от 8.11.2007 г., служебна бележка от 2008 г. с характер на писмени свидетелски показания и др. Представеният диплом за професионална квалификация незаконосъобразно е квалифициран като доказателство по чл. 40, ал. 1 от НПОС (преди чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) за категорията на спорния труд. Съгласно правилото на т. 67 от ПКТП (отм.) при определяне категорията на труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се съобразяват вредността и тежестта на труда независимо от производствения отрасъл. При категоризиране труда на лицата, обхванати от хипотезите на т. 66и на раздел IV на ПКТП (отм.), правилото на т. 67 е неприложимо. Разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС причислява към втора категория труда на инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително. В разглеждания случай не е неизяснен въпросът във връзка с възможността за квалифициране на длъжността "лаборант в строителна лаборатория" като длъжност на "инженерно-технически работник" по смисъла на т. 66и от ПКТП (отм.). Щатното разписание за периода 12.02.1980 г. - 03.08.1982 г. не е запазено, но от запазените разплащателни ведомости може да се установи структурата на предприятието и категорията на персонала, към който се отнася длъжността. Съдът е длъжен да подложи на самостоятелна преценка стойността на представените доказателства, дори и когато те не са оспорени от другата страна. При положение, че за изясняването на някои твърдени от страните обстоятелства от значение за изхода на делото са необходими допълнителни доказателства, съдът е длъжен служебно да предприеме процесуални действия за събирането им в съответствие с чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 12 и чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, при което да се изяснят въпросите във връзка с принадлежността на длъжността "лаборант в строителна лаборатория" към категорията "Инженерно-технически работници" по смисъла на т. 66и от ПКТП (отм.), както и позицията на длъжността по изплащателните ведомости. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,