Решение № 3563 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2017 г.

Решение № 3563 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. С. Г. от с. С., обл. П. против Решение № 1456 от 11.08.2017 г. постановено по адм. д. № 739 от 2016 г. по описа на Пловдивски административен съд, II отд., VII състав. С това решение е отхвърлената жалбата на В. С. Г. срещу Решение № 2153-15-67 от 12.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение негова жалба против Разпореждане № 5101144509 по Протокол № 2140-15-25 от 15.01.2016 г. на ръководителя на "ПО" при същото поделение. С разпореждането му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по негово заявление № 2113-15-1632 от 18.09.2015 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението на административния съд. Според касатора незаконосъобразно не е зачетена доказателствената сила на представените от страните писмени доказателства, за установяване осигурителния му стаж през спорните периоди от време. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на чл. 209, ал. 3 от АПК и на това основание следва да бъде отменено. С касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - П. е подал писмен отговор на депозираната касационна жалба на В. С. Г.. Моли съдът да остави в сила решението на Административен съд П. и да се присъди в полза на ТП на НОИ -П. възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното първоинстанционно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, която има правен интерес да оспори по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, и за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. От фактическа страна се установява, че В. С. Г. е подал заявление № 2113-15-1632 от 18.09.2015 г. до директора до ТП на НОИ - П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. § 4 от ПЗР на КСО. Според удостоверение обр. УП-2 № 11-2 от 06.01.1996 г. издадено от Д. Ф. "Строймашинженеринг", (СМИ "Строймашремонт"), за периода от 01.01.1992 г. - до 31.12.1994 г., В. С. Г. е работил като "леяр формовчик". Видно от записа върху удостоверението, върху сумата на брутното трудово възнаграждение са начислявани и включени осигурителни вноски за първа категория труд. На стр. 3 от удостоверението изрично е записано, че то е издадено въз основа на разплащателните ведомости. По делото пред първата инстанция е приложена осигурителна книжка № 23200-0 издадена на 10.02.1995 г. В нея е посочено, че касаторът е работил в "Гива" ООД гр. П. и "Гива - 95" ООД гр. П.. Съгласно същата лицето е полагало последователно труд в тези две фирми за периода 10.02.1995 г. - 01.04.1999 г. По справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени разплащателни ведомости, жалбоподателят е бил осигуряван в "Рейлком" ЕАД в ликвидация, "Главна железопътна работилница" гр. С., "Л. - вагонен завод Г. Д." гр. С., "Ж. завод Г. Д." гр. С., "Ж. завод" С. - БРТРС, "Железопътен завод С." ЕООД, "Железопътен завод С." ЕАД, "Железопътен завод С." ЕАД в ликвидация. От "Вазовски машиностроителни заводи"АД е издадено УПИ-3 от 30.03.2015 г., видно от което касаторът по - рано е работил като "у-к шлайфист, машинен монтьор" за периода от 27.07.1970 г. до 23.03.1971 г. - 7месеца и 27 дни, като "машинен шлосер" от 10.05.1973 г. - 01.08.1976 г. - 3 години, 2 месеца и 22 дни. Данните в УП -3 са извлечени от разплащателните документи, намиращи се в предприятието. С друго УПИ - 3 изх. № 4 от 26.02.2015 г. издадено от РПК "Наркооп" гр. С., за лицето е посочено, че е работил като "леяр" за периода от 04.05.1983 г. до 31.06.1984 г. - 1 г., 1 месец, 26 дни (периода след спорния такъв до 03.05.1983 г.). Съгласно това УПИ, същото заличава записа на стр. 15 от трудовата книжка на лицето № 909 от 1970 г. Трудът е от трета категория. Данните са извлечени от изплащателните ведомости, които се намират в архива на РПК "Наркооп". С последващо УПИ-3 изх. № 55 от 26.03.2015 г. издадено от РПК "Наркооп" гр. С. на касатора за периода 01.08.1984 г. - 31.12.1990 г. е признато, че е работил 6 години и пет месеца като "леяр - формовчик", цветно леене. Отново е посочено, че данните от удостоверението са изведени от изплащателните документи в РПК "Наркооп" гр. С.. От ТП на НОИ - П. се представя справка към дата 18.09.2015 г. на лист 41 от делото пред Административен съд П., видно от която лицето е заемало различни длъжности за периода от 01.06.1986 г. до 01.05.1999 г., както и съответната категория труд. С писмо от 09.10.2015 г. на ТП на НОИ С. - град до ТП на НОИ гр. П. се съобщава, че за периодите 01.06.1968 г. - 21.07.1970 г., 01.08.1976 г. - 01.11.1978 г., 19.09.1979 г. -14.11.1981 г., 02.01.1983 г. - 03.05.1983 г. от осигурителя "Железопътен завод" гр. С., ново наименование - "Рейлком" ЕАД, не могат да издават удостоверение за осигурителен стаж на касатора В. С. Г., тъй като в Архивохранилището на ТП на НОИ гр. С., се съхраняват само за периода от 01.01.1992 г. - 30.06.2009 г. с изкл. на м. 06.1992 г. Правоприемник на разплащателните ведомости за заплати на Железопътен завод "Г. Д." гр. С. е "Рейлком" ЕАД. Съгласно писмо № УП - 505/1 от 16.03.2015 г. на директора на ТП С. - град, дирекция "Краткосрочни плащане и контрол" в архива на "Рейлком" ЕАД липсва съхранен такъв на разплащателните ведомости на цех "Леярен" за периода от 1953 г. до 1999 г. Също така от писмото се установява, че разплащателните ведомости на Д. Ф. "Строймашинженеринг" гр. С. за периода от 01.01.1982 г. - 31.12.1999 г. са предадени за съхранение в Обединен осигурителен архив в с. Н.. Посочват се и номерата на протоколите. До ТП на НОИ с. Н. е изпратено писмо изх. № 2113-15-1632-2 от 29.09.2015 г. да се изготви справка дали В. Г. фигурира във ведомостите на "Стоймшинженеринг" (СМИ "Строймашремонт") гр. С. съгласно УП-30 № 11-3 от 06.01.1996 г., за периода от 01.05.1991 г. - 09.02.1995 г. - 3 г., 9м., 8 дни като заемащ длъжност "леяр формовчик" в леярен цех, УП - 2 № 11-2 от 06.01.1996 г. с осигурителен доход за времето 01.01.1992 г. - 31.12.1995 г. както и в трудова книжка № 844 от 01.06.1968 г. Направено е предложение в УП-30 стажът да се зачете като първа категория труд по т. 4а, буква "н" от ПКТП. Съгласно извършената проверка от ТП на НОИ гр. К., обективирана в писмо от 16.10.2015 г. за посочените периоди в приемо -предавателните протоколи липсва информация за лицето В. Г.. За лицето е заверен трудов стаж за м. 04.1999 г. в "Гива - 95 " ООД. По делото пред първата инстанция се представя УП - 30 № XIV - 196 от 05.11.1991 г. издадено от "Железопътен завод" гр. С., според него лицето е работило от 01.06.1968 до 21.07.1970 г. на длъжност "пълнач на вагрянка" леярен цех, "леяр форморовчик в леярен цех" от 01.08.1976 г. до 01.11.1978 г., от 19.09.1979 г. до 14.11.1981 г. от 02.01.1983 г. до 03.05.1983 г. или всичко шест години, десет месеца и шестнадесет дни, като в удостоверението положеният труд е посочен, че е от първа категория съгласно т. 4 "н" от ПКТП, (отм.). С Разпореждане № 5101144509/протокол № 2140-15-25/15.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - П. на В. Г. е отказано отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване. Съгласно съображенията на ръководителя на "ПО" да откаже отпускане на поисканата пенсия, същият е изразил в разпореждането съмнения относно неистинност на представения документ образец УП - 30 № XIV - 196/05.11.1991 г. поради липса на разплащателни ведомости и не е зачел изчисления на лицето по - рано стаж при полагане на първа категория труд. По същия начин ръководителят на "ПО" гр. П. е подходил и към представения образец УП - 2 № 11-2 от 06.01.1996 г. относно положения труд на касатора в Д. Ф. " Строймашинженеринг" гр. С., като е приел, че поради липса на ведомости, не се установява за процесния период от време Гюров да е работил при този работодател. Спорът по делото е свързан с незачитане на осигурителния стаж на В. С. Г. за периодите, посочени в Решение № 2153-15-67 от 12.03.2016 г. на директора на ТР на НОИ - П., през които той е работил в Д. Ф. " Строймашинженеринг" гр. С. и в "Железопътен завод" гр. С.. В хода на административното производство по издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд Решение № 2153-15-67 от 12.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П. от административния орган, са предприети действия по проверка на достоверността на данните по цитираните в разпореждането удостоверения. Съгласно общото правило на чл. 35 АПК органът е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. На основание чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи. Според ал. 3 на същия член, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган, а на осн. чл. 36, ал. 4 административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Събирането на информация относно наличието на осигурителен стаж при конкретните двама осигурители е обусловено и от обстоятелството, че в архива на Железопътен завод "Г. Д. " гр. С. е възникнал пожар на 09.12.1999 г. В списъка на напълно унищожените документи са и тези на цех "Леярен", където е работил касатора, а в архива на правоприемника "Рейлком" ЕАД липсва съхранен архив на разплащателни ведомости на цех "Леярен" за периода от 1953 г. до 1999 г. В приемо - предавателните протоколи на документацията на Д. Ф. "Строймашинженеринг" гр. С. липсват данни за В. С. Г. за периода от 01.05.1991 г. до 09.02.1995 г. Поради това е изпратена и молба на ТП на НОИ - П. на 08.02.2016 г. до РП гр. П. да се провери истинността на УП - 30 № XIV - 196/05.11.1991 г. и УП - 2 № 11-2 от 06.01.1996 г. Като писмено доказателство по делото първоинстанционният съд приема и трудова книжка № 844 издадена на 01.06.1968 г. от Железопътен завод "Г. Д." на В. С. Г.. В нея е записана длъжността, мястото и времето, през което лицето е работило за процесните периоди в Железопътен завод "Г. Д. " гр. С. и в Д. Ф. "Строймашинженеринг". Към доказателствата по делото е приобщена и втора трудова книжка на В. С. Г. № 909 от 30.07.1970 г. издадена от ВМЗ С.. С Решение № 2153-15-67 от 12.03.2016 г. на директора на ТР на НОИ - П. е прието, че искането на В. С. Г. да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е неоснователно. Поради това ответникът по касация е оставил без уважение жалбата на лицето с вх. № 1012 - 15-45 от 16.02.2016 г. против Разпореждане № 5101144509 /протокол № 2140-15-25 от 15.01.2016 г. В. С. Г. е представил с молба по делото пред първоинстанционния съд от дата 08.09.2016 г. копие от разплащателни ведомости на Д. Ф. "Строймашинженеринг". Видно е от същите, че под № 4, респ. № 5 през различните години последователно фигурира името на В. С. Г.. Ведомостите за спорния период носят подпис на директора на държавната фирма, както и печат и се отнасят за времето от 1991 г. до декември 1995 г. В открито съдебно заседание на 16.09.2016 г. пред Административен съд П., представените по - рано от процесуалния представител на жалбоподателя ведомости са оспорени от директора на ТП на НОИ - П. досежно съдържанието им, както и, че нямат достоверна дата. Със заповед № 02 от 08.01.1997 г. временният синдик на "Строймашинженеринг" е упълномощил лицето Щ. Щ. в качеството му на директор на предприятието, в срок до 30.01.1997 г. да представи изчислени и заплатени трудови възнаграждения на персонала, както и да събира, съхранява всички разплащателни ведомости, досиета и документи касаещи дейността на "Строймашинженеринг", да издава обр. № 30, УП-2, оформя трудовите книжки. Това лице е подало жалба в НОИ с рег. № 94щ-19-1-1 от 22.01.2015 г. адресирана до управителя, с която се съобщава, че служители на НОИ отказват необосновано да приемат ведомости на Д. Ф. "Строймашинженеринг". Установява се също, че по - рано с приемо - предавателен протокол № 4202 от 21.08.2013 г. директорът на Д. Ф. "Строймашинженеринг" е предал на НОИ гр. С. под опис писмени документи относно дейността на фирмата за периода от 01.01.1982 г. - 31.12.1996 г., 01.01.1997 г. - 31.07.2013 г. С последващ приемо - предавателен протокол № 4374 от 18.12.2013 г. директорът на фирмата отново предава на ТП на НОИ гр. С. архив на "Строймашинженеринг", която съдържа документи за времето от 01.01.1982 г. до 31.12.1999 г. и от 01.01.2000 г. до 30.11.2013 г. С молба по делото пред първата инстанция от 05.10.2016 г. процесуалният представител на директора на ТП на НОИ - П. депозира разплащателните ведомости на Д. Ф. "Строймашинженеринг" за периода от 01.05.1991 г. до 09.02.1995 г., в които В. Г. действително не фигурира. В представените от административния орган по делото разплащателни ведомости на Д. Ф. "Строймашинженеринг" имената на лицата, които са вписани са различни от тези, посочени във ведомостите, които представя жалбоподателя. Това е така, защото и вещото лице по приетата ССЕ установи, че ведомостите, които представя В. Г. пред първоинстанционния съд касаят цех "Леярен", а ведомостите, които са депозирани от директора на ТП на НОИ -П., се отнасят до звена Администрация, Транспорт, Поделение № 4, Поделение № 6 и район Г. Д. (стр. 4 от заключение на съдебно - счетоводна експертиза на вещо лице М. П. М.). Всички ведомости -тези приложени от жалбоподателя, както и тези от ответната страна носят един и същи подпис на директора на предприятието. До този извод се стига след като на осн. 194 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се сравнят подписите на директора на държавната фирма, положени върху разчетно - платежните ведомости. Съгласно писмо на управителя на НОИ изх. № 94щ-19-1Н2 от 30.01.2015 г. адресирано до директора на Д. Ф. "Строймашинженеринг", се съобщава, че неправилно не е приета документацията на фирмата от страна на НОИ С., предвид на липсата на законово основание за това. С разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО (ред ДВ бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., ДВ бр. 61 от 2015 г. ), която е била действаща към датата на подаване на заявлението на Гюров на 18.09.2015 г., законодателят е въвел изискването, при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости да се предават в съответното териториално поделение Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. на Безспорно в случая, е че Д. Ф. "Строймаинженеринг" е имала качеството на осигурител по отношение на жалбоподателя за спорния период от време от 1991 г. до 1995 г. Прекратяването на дейността на дружеството - осигурител без правоприемник е юридическият факт от хипотезиса на чл. 5, ал. 10 от КСО, пораждащ задължението за предаване на разплащателните ведомости в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. С Инструкция № 5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (загл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2013 г.), се уреждат редът и условията за предаването, приемането, изземването, обработването, съхраняването и използването на разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник. По силата на чл. 3 от Инструкцията, ред. ДВ, бр. 6 от 2015 г., разплащателни ведомости на прекратени осигурители, които нямат правоприемник, не могат да се унищожават. Лицата, които държат или знаят местонахождението на такива документи, уведомяват съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) за тях (ред. на чл. 3 от Инструкцията, изм. ДВ бр. 52 от 2016 г.). Следователно и с оглед писмото на управителя на НОИ от 30.01.2015 г. представено пред първоинстанционния съд в хода на разглеждане на делото, НОИ е бил длъжен да приеме разплащателните ведомости изходящи от Д. Ф. "Строймашинженеринг", независимо, че към дата 18.09.2015 г. не е съществувало нормативно установено корелативно задължение на лицата, които знаят за тяхното местонахождение, да уведомят осигурителя за това. НОИ не е приел ведомостите от осигурителя и е действал недобросъвестно. Позоваването на ответната страна на липсващи ведомости за цех "Леярен " от Д. Ф. "Строймашинженеринг" в НОИ, поради негово противоправно поведение, изразяващо се в неприемане на тези документи по силата на чл. 5, ал. 10 от КСО и чл. 3 от Инструкцията, не следва да е във вреда на жалбоподателя. На следващо място разчетно - платежните ведомости от цех "Леярен " на листи 125 - 185 не са документи, които се издават между съконтрахенти за да се твърди от процесуалният представител на ответника пред първата инстанция, че са създадени нарочно с оглед доказване твърденията на жалбоподателя по делото. Автор на тези ведомости по силата на закона се явява работодателя Д. Ф. "Строймашинженеринг". Макар, че оспорването на истинността на тези документи може да се основава на претендирано престъпление, каквото се домогват да докажат органите на пенсионното осигуряване (материална или интелектуална подправка на документа), чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК не се прилага. Истинността на документа се проверява от съда, пред който оспорването е направено, арг. от чл. 194, ал. 2 от ГПК. Освен това, спорните периоди от време, които не са зачетени като работа на Гюров в Д. Ф. "Строймашинженеринг" в издаденото УП, на лист 16 и лист 17 от приложената трудова книжка № 844 от 1968 г., съвпадат с периодите от разчетно - платежните ведомости, представени от жалбоподателя. Предназначението на трудовата книжка според чл. 347 от Кодекса на труда (относно записа за полаган труд в периода 1991 г. - 1995 г.) е, че тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. В нея се вписва съдържанието по чл. 349 КТ, което е информация за елементите на трудовото правоотношение. Този официален документ установява фактите в него и те могат да бъдат приети за недействителни само след оспорване на този документ. В съдебното производство такова оспорване по реда на чл. 193 ГПК не е било извършено от представителя на административния орган, поради това следва да се приеме, че срокът като елемент от трудовото правоотношение на жалбоподателя, е този посочен в трудова книжка № 844 от 01.06.1968 г. В подкрепа на горните изводи е и нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, според която установяването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В приложената в пенсионната преписка трудова книжка № 844 от 1968 г. (заверено фотокопие по делото пред първата инстанция) работодателят Д. Ф. "Строймашинженеринг" е отразил с думи и цифри изслужено време на длъжност "леяр - форморовчик" за периода от 01.05.1991 г. - 09.02.1995 г. Така вписаните обстоятелства са доказателство, че през този период трудовото правоотношение не е било прекратявано. На осн. чл. чл. 181, ал. 1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В случая съдът намира, че ответникът -директор на ТП на НОИ - П. е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК по отношение на частните документи представляващи разчетно - платежни ведомости, представени от жалбоподателя. Като такива за него те имат достоверна дата от деня, в който съдържанието е възпроизведено в официален документ. Такъв официален документ е приложената по делото трудова книжка № 844 от 01.06. 1968 г. на името на жалбоподателя, в частта относно записа на лист 16-19 от нея и, че жалбоподателят е работил в Д. Ф. "Стоймашинженеринг" през спорните периоди от време на длъжност "леяр форморовчик". Съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК всички събрани доказателства се преценяват от административния орган, а в случая е игнорирана материалната доказателствена сила на трудовата книжка на лицето. Нейната материална доказателствена сила като официален свидетелстващ документ не се опровергава и от обстоятелството, че е образувано сл. д. № 158/16 по описа на ОСО ОП П., тъй като от доказателствата по делото не се установява да е доказана неистинност на трудовата книжка на жалбоподателя, още по - малко, той да е привлечен в определено процесуално качество в производството по образуваното следствено дело. Според заключението на вещото лице Мирчева незачетеният осигурителен стаж на жалбоподателя за първа категория труд е 10 години, 07 месеца и 24 дни. В таблица № 3 от заключението, ако от незачетения осигурителен стаж на жалбоподателят, се зачете само стажа в Д. Ф. "Строймашинженеринг", то към датата 18.09.2015 г. той не може да придобие право на пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Ако от незачетения осигурителен стаж на жалбоподателя описан в Таблица № 3 се зачете целият положен при условията на първа категория труд за пенсиониране - 10 години, 7 месеца и 24 дни, които превърнати в трета категория труд са 17 години 9 месеца и 00 дни, Гюров към датата на подаване на заявлението - 18.09.2015 г. може да придобие право на пенсиониране съгласно § 4 от ПЗР на КСО. В открито съдебно заседание на 16.01.2017 г. по адм. д. № 739/2016 г. по описа на Административен съд П. вещото лице М. М. изготвила единичната ССЕ, изрично заявява, че не е обследвала записите в трудовата книжка на жалбоподателя, защото не е имала такава задача, както и, че при поискване би могла да получи оригиналите на всички ведомости. Пред първоинстанционният административен съд с писмо вх. № 9053 от 18.05.2017 г. са представени документи удостоверяващи адресната регистрация на жалбоподателя. Видно от приложената справка издадена от началник сектор БДС при ОД на "МВР" гр. П. от 25.01.2017 г., данните за настоящия и постоянния адрес на В. С. Г. са както следва: постоянен адрес - от 13.09.2011 г. с. С., общ. Карлово, неактивни данни от 13.06.2002 г. в гр. П., ул. "Д." ..№..., настоящ адрес: с. С. общ. Карлово от 13.09.2011 г., гр. П., ул. "Д." ..№... от 22.12.1994 г., гр. П., ж. к. "Т." бл. ..., по т. 3- безсрочно от 14.11.1988 г., гр. С., бул. "9-ти септември" бл. ..., от 27.01.1982 г. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне исканата от В. С. Г. пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е че същият няма изискуемият сбор за осигурителен стаж и възраст от 100 точки. Релевантно за правния спор в случая е дали органът правилно не е зачел положения труд от В. С. Г. като такъв от първа категория труд полаган в "Железопътен завод" гр. С., за периода от 01.06.1968 до 21.07.1970 г. на длъжност "пълнач на вагрянка" леярен цех, "леяр форморовчик в леярен цех" от 01.08.1976 г. до 01.11.1978 г., от 19.09.1979 г. до 14.11.1981 г. и от 02.01.1983 г. до 03.05.1983 г. и този полаган в Д. Ф. "Строймашинженеринг" като "леяр - формовчик" за периода от 01.05.1991 г. до 09.02.1995 г. За да приеме за неистинско удостоверяването на осигурителния стаж в цитираните по - горе удостоверения, органът по пенсионно осигуряване е счел, че за тяхното издаване не били налични първични документи - разплащателни ведомости. За да стигне до този извод ръководителят на "ПО" -П., съответно директорът на ТП на НОИ -П., се позовават на справките, които са направени в ТП на НОИ С., П. и К.. Те са обективирани в писма изх. № 2113-15-1632/5 от 02.10.2015 г. на ТП на ПОИ П., изх. № УП -505/16.03.2015 г., на ТП на НОИ С. - град, писмо изх. № 1042 - 09-347/1 от 16.10.2015 г. на ТП на НОИ К., с . Н.. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С. § 2 от ПМС № 75/1998 г. за отменяне на ПКТП, трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита за съответната категория по действащия до тази дата ПКТП, който се явява приложим при определяне на категорията труд на жалбоподателя. До 01.01.2000 г. осигурителният стаж се изчислява съобразно разпоредбите, обхванати с Раздел IХ от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите. Доколкото в тежест на жалбоподателя пред първата инстанция е било да установи продължителността на осигурителния си стаж и местоположението, където е полагало труд лицето, за спорните периоди от време, лицето доказва тези правнорелевантни факти с приложената трудова книжка № 844 от 01.06.1968 г., с УП-30 № 11-3/06.01.1996 г. и УП -2 № 11-2 от 06.01.1996 г. Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя също е официален удостоверителен документ. Неговата удостоверителна сила не се променя от обстоятелството и ако е издадено от частноправен субект. Това е така, защото по силата на изричната нормативна делегация на осигурителя, респ. работодателя, е предоставено правомощие да удостоверява времето и длъжността, на която е работило едно лице. Удостоверения УП-30 № 11-3/06.01.1996 г. и УП -2 № 11-2 от 06.01.1996 г. са издадени при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, отменен с § 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 30 на Министерския съвет от 10 март 2000 г., който предвижда в чл. 101, ал. 1, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в б. б. "а" - "в" е регламентирано съдържанието на документа. Бланките на попълнените удостоверения са съобразени с образеца според Инструкцията за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, ред. ДВ бр. 48 от 1975 г. В чл. 101, ал. 3 ППЗП (отм.) е регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение в случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, а в ал. 4 - когато няма данни за получаваното възнаграждение. В сега действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Ведомостите имат достоверна дата по отношение на НОИ гр. П. по смисъла на чл. 181 от ГПК. Дори и да се приеме, че липсват първични документи за удостоверяване на стажа на Гюров в Д. Ф. "Стоймашинженеринг", респ., че предоставените такива от жалбоподателя нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК спрямо ответника, то първоинстанционният съд следваше да даде вяра след съвкупна преценка на доказателствата събрани пред тази инстанция на записите в трудовата книжка досежно полагане на труд от жалбоподателя за периода 01.05.1991 г. 09.02.1995 г. на длъжност "леяр - форморовчик". Материалната й доказателствена сила не са обори от ответника с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС обективирана в Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г. по описа на ВАС, 6 отд., Решение № 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 2161/2016 г. по описа на ВАС, 6 отд., Решение № 12669 от 23.10. 2017 г. по адм. д. № 8376 от 2016 г. по описа на ВАС, 6 отд. По отношение на незачетения осигурителен стаж на В. С. Г. в "Железопътен завод"- гр. С., касационната инстанция намира следното: Ответникът по касация е отказал да признае на В. С. Г. положения труд в "Железопътен завод" гр. С., за периода от 01.06.1968 до 21.07.1970 г. на длъжност "пълнач на вагрянка" леярен цех, "леяр форморовчик в леярен цех" от 01.08.1976 г. до 01.11.1978 г., от 19.09.1979 г. до 14.11.1981 г. и от 02.01.1983 г. до 03.05.1983 г. или всичко шест години, десет месеца и шестнадесет дни. Причината за това е, че директорът на ТП на НОИ - П. е кредитирал писмо № УП 505/1 от 16.03.2015 г., според което правоприемникът на това дружество "Рейлком" ЕАД е представило доказателства, че след възникнал пожар през 1999 г. е изгорял архива, вкл. и ведомостите от 1953 г. до 1999 г. на Железопътен завод "Г. Д.". Поради това не е могло да бъде проверено дали записите в трудовата книжка на жалбоподателя от 01.06.1968 г. отразяват първичните записвания в разчетно - платежните ведомости за спорните периоди от време. След като е възприето от компетентните власти на ТП на НОИ С., че в резултат на възникнал пожар, са унищожени ведомостите, то действително е налице липса на данни за лицето, но по независещи от Гюров причини. На това основание обаче ответникът отново незаконосъобразно не е зачел официалната удостоверителна материална сила на трудовата книжка на Гюров № 844 от 01.06.1968 г. Видно от същата, тя е издадена именно от ЖП завод "Г. Д.". В нея е вписано местожителството на лицето в графа 6 на лист 3 от трудовата книжка, а в графа 7 "точен адрес", е посочено, че лицето към датата на издаването й живее в гр. С., ул. "Г. Димитров" № 88, ЖП Общежитие. Действително на жалбоподателя е издадена и втора трудова книжка № 909 от 30.07.1970 г. от ВМЗ С.. З. в тази трудова книжа на лист 10 -14 досежно времето и работодателите, през което и, при които е работило лицето, не съвпадат с тези в трудова книжка № 844 от 01.06.1968 г. Следователно жалбоподателят не е работил при двама работодатели едновременно през един и същи процесен за делото период. През спорните осигурителни периоди действащата разпоредба на чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г. (отм), в сила към 1968 г. задължава работника или служителя при постъпване на работа да предаде трудовата си книжка на предприятието, учреждението или организацията, което я е съхранявало до прекратяване на трудовия договор и я е връщало на ръка. Трудовата книжка на жалбоподателя № 844 от 1968 г. е редовно оформена с оглед изискванията на Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, обн. ДВ бр. 20 от 12. Март 1968 г. Видно от трудова книжка № 844 от 01.06.1968 г. жалбоподателят е полагал труд по срочни трудови договори за процесните периоди от време при работодателя "Железопътен транспорт" гр. С.. П. арг. от нормата на чл. 21 от КТ от 1951 г. (отм.) няма пречка жалбоподателят да работи и в друго населeно място, а не в гр. С., още повече, че работодателят ЖЗ "Г. Д." гр. С. е издал трудова книжка № 844 от 1968 г. и като такъв е вписал точен адрес на лицето към датата на издаване й, който е в гр. С.. Н. е действително трудово правоотношение, което е относимо и за претендираните осигурителни права на жалбоподателя, и което е отразено с оглед съществените елементи на трудовия договор в трудовата книжка № 844. Ирелевантно поради това е обстоятелството, че видно от направените справки от СДВР представени пред първата инстанция, за част от спорните периоди при работодателя Гюров е имал регистриран постоянен и настоящ адрес извън гр. С.. В случая ответникът, който твърди, че Гюров не е могъл да работи в С., защото е нямал постоянен и настоящ адрес, следваше да опровергае с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК записа в трудова книжка № 844 от 01.06.1968 г. в графа 7 "точен адрес". Представената от ответната страна справка от СДВР за регистриран настоящ и постоянен адрес на жалбоподателя за част от спорните периоди извън С., не опровергава материалната доказателствена сила на трудовата книжка, нито е индиция, че Гюров е бил недобросъвестен (знаел е, че е необходимо за действителността на трудовия договор лицето да има софийско жителство или разрешено пребиваване) при сключването на срочните си трудови договори за периода 1968 г. -1983 г. Няма данни по делото пред първата инстанция на това основание - че жалбоподателят няма местожителство или разрешено пребиваване в С., трудовите му договори с "Железопътен завод" гр. С., да са признати за нищожни или унищожаеми с оглед действащата по това време нормативна уредба. Това е така, защото за спорните периоди от време е била в сила Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места, одобрена от МС на 30 юни 1966 г., обн. ДВ бр. 61 от 1966 г., отменена с Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете, одобрена с Постановление № 112 от 25 ноември 1974 г., обн. ДВ бр. 94 от 1974 г. и отменена с Указ № 51 от 07.08.1990 г. на Председателя на Р. Б., обн. ДВ бр. 64 от 10.08.1990 г. В чл. 8, ал. 1, б. "а" от Наредбата за временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места - ДВ, бр. 61/66 г., е указано, че временно пребиваване се разрешава на работници и специалисти, ако работят в дефицитни специалности за срок от една година. Съобразно ал. 2 на чл. 8 от наредбата дефицитните специалности се определят от населените места по предприятия от ИК на окръжния народен съвет съгласувано с Комитета по труда и работната заплата. За дефицитни се обявяват специалностите, за които кандидати не са се явили в срок от един месец за работници и три месеца за ИТР въпреки взетите мерки за привличане на работа местни лица, включително и жени, и въпреки провеждане на курсове за подготовка на кадри. Понятието "дефицитни специалности" в Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места, обн. ДВ, бр. 94/74 г., съответства на понятието, употребено в чл. 7, ал. 1, т. 1, "работници и специалисти, постъпващи на длъжности и работни места, необходими за покриване на недостига на работна сила на трудовите ресурси на населеното място за съответната година, който не може да бъде покрит с местни жители или чрез прихождане от други населени места". В чл. 16, ал. 1 от Инструкцията за прилагане на Наредбата, която е обн. ДВ., бр. 4/75 г., е указано, че временно пребиваване по чл. 7, ал. 1, т. 1 на Наредбата се разрешава по изключение, след като е изчерпана възможността за задоволяване потребностите с местни трудови ресурси или от близките места за работа чрез прихождане. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Инструкцията ИК на съответния окръжен народен съвет определя ежегодно работните места, необходими за покриване недостига на работната сила по баланса на трудовите ресурси по населени места, предприятия, учреждения и организации за съответната година, за работа чрез прихождане и чрез разрешаване на временно пребиваване. В ал. 5 е добавено, че ако през годината се явят местни кандидати, бюрата по работната сила не дават разрешение за постъпване на нежители до настаняване на местните кандидати. На осн. чл. § 7. Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места - ДВ, бр. 94/74 г., лицата, които при влизането на тази наредба в сила са заварени на законно основание на работа като приходящи, могат да продължат да работят и запазват правата, които са имали по отменената наредба. Видно от записите в трудовата книжка на жалбоподателя за работата извършвана до 1974 г., лицето е работило по срочни трудови договори, чиято продължителност на всеки един от тях не е била повече от 3 години съобразно изискването на чл. 27 от КТ от 1951 г., отм. в действащата към 1968 г. редакция. Дори и да се приеме, че жалбоподателят докато е работил в "Железопътен завод" гр. С. е нямал разрешено местопребиваване в С. или не е бил жител на С., това обстоятелство не се е отразило на трудовоправните му отношения с "Железопътен завод" гр. С.. П. е заверил надлежно трудовата книжка на лицето с процесните периоди, през които Гюров е полагал труд като "пълнач на вагрянка" в леярски цех и "леяр - формовчик" в леярски цех. Данните за наличие на образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител не опровергават материалната доказателствена сила на трудовата книжка досежно записите, след като се установи, че първичните ведомости са изгорели в пожар, а фактите от трудова книжка № 844 от 01.06.1968 г. отговорят на тези посочени в УП -30 № XIV -196 от 05.11.1991 г. Доказателствената тежест да се обори доказателствената й сила на осн. чл. 193, ал. 3, предл. първо от ГПК пада върху административния орган. В този смисъл е и Решение № 13952 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 390 от 2016 г. по описа на ВАС, 6 отд. От заключението на изслушаната по делото пред първата инстанция съдебно - счетоводна експертиза се установи, че ако бъде зачетен стажа на жалбоподателя за процесните периоди от време, през които той е полагал труд в "Железопътен завод" гр. С. и Д. Ф "Строймашинженеринг", то на лицето следва да се признае правото, което претендира по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. С оглед на горните съображения касационната инстанция счита, че неправилно ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - П., не е зачел спорните периоди от време на жалбоподателя, през които той е полагал труд, както следва: в "Железопътен завод" гр. С., а именно 01.06.1968 до 21.07.1970 г. на длъжност "пълнач на вагрянка" леярен цех, "леяр форморовчик в леярен цех" от 01.08.1976 г. до 01.11.1978 г., от 19.09.1979 г. до 14.11.1981 г. от 02.01.1983 г. до 03.05.1983 г., посочен в удостоверение образец УП-30 № XIV -196 от 05.11.1991 г., както в Д. Ф. "Строймашинженеринг" като "леяр - формовчик" за времето от 01.05.1991 г. до 09.02.1995 г., оформен в удостоверение УП -№ 30 11-3 от 06.01.1996 г. издадено от Д. Ф. "Строймашинженеринг". Възприемайки тези фактически изводи на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ - П. и отричайки на това основание правото на Гюров по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, директорът на ТП на НОИ - П., е постановил материално незаконосъобразен административен акт, който е следвало да бъде отменен от първоинстанционния съд. Като е отхвърлил жалбата на В. С. Г. против Решение № 2153-15-67 от 12.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ -П., Административен съд П. е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, тъй като са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който Решението на директора на ТП на НОИ - П. № 2153 -15-67 от 12.03.2016 г., с което е потвърденото Разпореждане № 5101144509/протокол № 2140-15-25/15.01.2016 г., да се отмени. Делото следва да се върне като преписка на административния орган, който да се произнесе по заявлението на касатора за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в качеството му на длъжностно лице по чл. 98 от КСО, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт - П.. Същото следва да приеме и анализира разчетно - платежните ведомости на цех. "Леярен" на Д. Ф. "Строймашинженеринг" съобразно Инструкция № 5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхранение на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, събере доказателства за категорията труд, при която В. С. Г. фактически е полагал труд за процесните периоди от време в Д. Ф. "Строймашинженеринг" и "Железопътен завод" гр. С., и да прецени налице ли са предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По разноските: С оглед изхода на спора и на осн. осн. чл. 120, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 143 от АПК на жалбоподателя се дължат сторените, доказани и поискани съдебни разноски за двете съдебни инстанции по делото. Пред настоящата съдебна инстанция адв. Йончовска прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. П. А. съд П. страната представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК, за присъждане на сумата от 300 лв. за един адвокат по делото, 150 лв. за съдебно - счетоводна експертиза и 17 лева за административни разходи. Пред първата инстанция се представят доказателства за извършени разходи в размер на 300 лв. договорена и заплатена сума съгласно договор за правна защита и съдействие сер. В, № 0000005148 от дата 30.05.2016 г. (лист 12), сумата от 10,80 лв. (листи 106, 107) внесени на 06.06.2016 г. в полза на Административен съд П. за снабдяване с незаверени преписи от делото, сумата от 6,10 лв. (лист 119) такса за преписи от адм. д. № 739/2016 г. и 150 лв. (лист 189) депозит за допуснатата съдебно - счетоводна експертиза. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата съдът спазва правилото по чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно което размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. С чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 01.04.2014 г. (ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) е установен минимален размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване - 350 лв., която сума следва да се присъди като адв. възнаграждение за един адвокат по делото пред Върховен административен съд. На жалбоподателя се дължат разноски за разглеждане на делото пред първата инстатнция в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, сумата от 150 лв. за заплатен депозит за вещо лице. Не се присъжда сумата от 17 лв., тъй като разходите за преписи не са разноски по смисъла на чл. 143 от АПК. Изложеното обуславя възлагане в тежест на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт в гр. П. да възстанови на касатора направените от него съдебни разноски в размер общо от 800 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,