Решение № 4604 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 36/2012 г.

Решение № 4604 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 36/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мохайман Абдел Карим Бадан, гражданин на Ирак, против решение № 675 от 18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 740/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОЧ-784/10.10.2011 г. на началника на Гранично полицейско управление - Свиленград. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът началникът на Гранично полицейско управление - Свиленград, не е изразил становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспорената заповед № ОЧ-784/10.10.2011 г. на началника на Гранично полицейско управление - Свиленград Мохайман Абдел Карим Бадан, гражданин на Ирак, е принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата и организиране извеждането на чужденеца от страната, но не повече от шест месеца. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че са налице фактическите и правни основания за издаване на административния акт, същият е постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Съдът правилно е установил релевантните факти за спора и е достигнал до правно обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Жалбоподателят не е удостоверил влизането си в страната по законния ред, установена е целта на влизане - да ползва страната като транзитен път към западна Европа. С оглед на така заявената цел правилен е изводът на съда, че издателят на акта законосъобразно е съобразил възможните пречки за изпълнение на приложената принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България" - реална опасност от укриване и осуетяване изпълнението на ПАМ, поради което е наредено принудителното му настаняване в СДВНЧ. Правилен е изводът, че са изпълнени предпоставките по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за издаване на оспорената заповед. Съгласно тази разпоредба в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Правилен е изводът на съда, че заповедта е мотивирана, като са изложени конкретните фактически обстоятелства, обусловили прилагането на ограничителната мярка. Тези данни от фактическа страна не са оспорени и оборени по надлежния ред от жалбоподателя. Няма данни и за проведено и приключило производство по Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е приел, че производството по чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците е самостоятелно и не рефлектира върху законосъобразността на оспорената заповед. Евентуалният благоприятен изход на спора по чл. 67, ал. 1 от ЗУБ за жалбоподателя е от значение за изпълнението на наложената ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата" и в този контекст - на изпълнението и на настоящата заповед, но не е относимо към въпроса за нейната законосъобразност. Изложените аргументи в касационната жалба за неправилност на решението по съществото си касаят спора за законосъобразност на оспорения акт и са били предмет на обсъждане от решаващия съд, който мотивирано е приел същите за неоснователни. Изводите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да се излагат повторно. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.