Решение № 4760 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14947/2009 г.

Решение № 4760 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14947/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Огнянов Петров, от гр. Перник, чрез неговия пълномощник срещу решение № 258/23.10.2009 г. по адм. д. № 261/2009 г. на Административен съд гр. Перник. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба община Перник чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Ответникът главният архитект на община Перник не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу отказа на главния архитект на община Перник за издаде удостоверение за търпимост за строеж "масива стопанска сграда, състояща се от масивна барака за дърва и клозет". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен през 1981 г. Преценявайки дали са налице предвидените в хипотезиса на правната норма на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ предпоставки, съдът правилно е приложил материалния закон. Крайният извод на съда, че не са налице релевантните факти за третиране посочения строеж като търпим, е законосъобразен. В този смисъл е и заключението на назначената от съда съдебнотехническа експертиза. За да бъде търпим един строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, който може да преодолее последицата на премахването му, е необходимо същият да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. В случая строежът не е допустим по актуалните правила и нормативи, нито по тези, действали по време на изграждането му. Разпоредбата на чл. 119 ППЗТСУ /отм./ във връзка с чл. 112 ППЗТСУ /отм./ сочи, че в градове от първи и втори функционален тип, /какъвто е гр. Перник/, не се допуска да се правят второстепенни постройки. В застроени парцели второстепенни постройки могат да се правят при спазване на строителните и хигиенните правила, норми и нормативи и при условие, че в сградата няма помещение за съответните нужди въз основа на кварталнозастроителна разработка. В случая кварталнозастроителна разработка липсва, а и такива второстепенни постройки извън жилищната сграда са възможни само при условие, че липсва водоснабдяване за съответното населено място, което в случая не е налице. Предвид изложеното, като е приел валидност и законосъобразност на оспорения административен акт в хипотезата му на изричен отказ, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на процесуални норми, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника община Перник ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150 /сто и петдесет лв./, представляващи адвокатски хонорар. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение