Решение № 220 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2314/2015 г.

Решение № 220 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2314/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. К. и Й. Р. И. срещу решение № 1944/17.12.14 по г. д. № 1690/14 г. на Варненски окръжен съд - с което е потвърдено решение № 2198/24.04.14 /допълнено с реш. № 3192/17.06.2014 г./ по г. д. № 14518/12 г. на Районен съд Варна за осъждане на касаторите да платят на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД на Г. К. Й. по 5 569,02 лв. - платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от ищцата с наследодателя им Р. Д. П., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата. Моли се за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно; претендират се разноски. Ответната страна Г. К. Й. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 663/12.06.15 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса "следва ли второинстанционният съд с оглед задължението си по чл. 12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора". С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. Приел е от фактическа страна, че между ищцата и наследодателя на ответниците е бил сключен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт, че същият е съдържал отразяване, че продажната цена е била платена напълно и в брой при подписването му, че договорът е бил прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 пр. 3 ЗЗД с влязло в сила решение на ВКС. От правна страна е посочил, че по така прогласената за нищожна сделка е налице плащане на продажната цена. Нотариалният акт съдържа признание на продавача, че е получил сумата - което има характер на частен свидетелстващ документ /разписка/; авторството му не е било оспорено и съдържанието му не е било опровергано; за разписката не се изисква специална форма - достатъчна е и писмена - каквато в случая е налице - като с подписа си продавачът е удостоверил неизгодния за него факт, че е получил продажната цена. При тези обстоятелства е направен извод, че наследодателят на ответниците е получил процесната сума при начална липса на основание и се дължи връщането й. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш. № 217 по г. д. № 761/10, IV ГО на ВКС, реш. № 235/4.07.11 по г. д. № 513/10, IV ГО на ВКС, реш. № 324 по г. д. № 1413/09, IV ГО на ВКС и др./. По основателността на касационната жалба: На 4.04.2005 г. между Г. Й. /ищца/ и Х. Х., купувачи, и наследодателя на ответниците Р. П. - продавач, е бил сключен договор за покупко-продажба - нот. акт № 34, т. II, рег. № 2194, д. № 197/05 от 4.04.05 г. - съдържащ отразяване, че продажната цена е била платена на продавача напълно и в брой при подписването му. С влязло в сила решение на ВКС, IV ГО, № 155/26.04.11 по г. д. № 917/10, този договор е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 пр. 3 ЗЗД - поради неспазване на предписаната от закона форма. Прието е, че извършеното нотариално удостоверяване е нищожно поради нарушение на изискванията на чл. 472 ГПК (отм.). Към момента на изповядване на сделката продавачът е бил напълно сляп и глух - не е могъл сам да прочете документа и да чуе или възприеме при прочит същия, вкл. с оглед дължината и спецификата му, а нотариусът не е процедирал съобразно чл. 479 ГПК (отм.) - не е назначи тълковник, чрез който да съобщи на глухия и сляп ищец съдържанието на документа и да получи одобрението му, като направи и съответно отбелязване съобразно чл. 479, ал. 2 и 3 ГПК (отм.). При тези факти въззивният съд е приел, че съдържащото се в прогласения за нищожен нотариален акт изявление на продавача, че е получил цената, е направено в необходимата форма за доказване - писмена - като с подписа си той е удостоверил неизгодния факт на получаването й. В противоречие с разпоредбите на закона и задължителната практика на ВКС, обаче, въззивната инстанция не е обсъдила своевременно релевираните от касатора възражения относно недъгавостта на продавача - сляпо и глухо лице, респективно относно доказателствената стойност на документ, подписан от сляпо и глухо лице, при липса на валидно нотариално удостоверяване и приподписване от свидетели. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание. Той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената, и има характер на разписка за плащане /реш. № 403/10.01.2012 г. по г. д. № 1543/2010 г. на ВКС, III ГО, реш. № 402/17.01.2012 г. по г. д. № 449/2011 г. на ВКС, III ГО, реш. № 173/27.07.2010 г. по г. д. № 5166/2008 г. на ВКС, IV ГО и др./. Когато, обаче, нотариалният акт е обявен за нищожен поради липса на форма - порок на нотариалното удостоверяване - нарушение на чл. 479 вр. с чл. 472 ГПК (отм.) - в това число поради процедиране на нотариуса в отклонение от чл. 479 ГПК (отм.) и неназначаване от същия на тълковник на сляпа и глуха /макар и грамотна/ страна по сделката /продавач/, доказателствената стойност на изявлението за получаване на плащане, направено от такава страна - продавач, следва да се цени съобразно чл. 151 ГПК (отм.). Разпоредбата предвижда документ, подписан от сляп - дори и когато е грамотен, да бъде приподписан от двама свидетели. Изискването в този текст за поставяне на отпечатък от пръст и за приподписване на документа и от двама свидетели е установено за да се удостовери участието на неграмотния или грамотния недъгав /недъгавост по смисъла на чл. 475, ал. 2 ГПК (отм.) е налице не само при невъзможност за подписване на документа от този, от който изхожда, но и когато лицето не може да узнае съдържанието му поради болест - какъвто е случаят със слепите, когато са грамотни - тъй като не могат да четат обикновено писмо; същевременно слепите, дори и когато са грамотни, се нуждаят от повече гаранции от немия, глухия и глухонемия, че им е станало известно съдържанието на документа, тъй като за разлика от тях те не могат да прочетат същия и да узнаят съдържанието му без помощта на друго лице - ТР 71/10.07.70, ОСГК на ВС/ в издаването му и да се гарантира, че му е известно съдържанието и е съгласен с него - тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че документът е четен на същия, преди да го подпише чрез полагане на отпечатък. При подписване чрез отпечатък пред нотариус или съд, участието на свидетели е ненужно - удостоверяващата функция на същите спрямо факта на това действие и факта на узнаването на съдържанието се изпълнява от нотариуса, респективно от съда /чл. 475 ГПК (отм.); ТР № 61/3.05.71 г., ОСГК на ВКС/. Когато, обаче, е признато по надлежен съдебен ред /с влязло в сила съдебно решение между същите страни/, че тази удостоверителна функция не е надлежно извършена - поради неспазване правилата на чл. 479 ГПК, то тогава тя отпада. В този случай съдържащата се в нотариалния акт разписка - изявление на продавача за получаване на цената, на практика съставлява частен документ, подписан от сляпо и глухо лице без приподписване от свидетели /при липса на удостоверителна функция на нотариус или съд/ и следователно в нарушение на изискванията на чл. 151 вр. с чл. 475 ГПК (отм.). Поради това и той не удостоверява надлежното запознаване на лицето със съдържанието на документа, респективно не съставлява доказателство, че изявлението е направено от това лице - съобразно чл. 144 ГПК (отм.). Такава е и процесната хипотеза. Предвид прогласената нищожност на сделката поради липса на форма с оглед ненадлежно нотариално удостоверяване, поради отпадане на удостоверителната функция на нотариуса /чл. 151 вр. с чл. 475, ал. 2 ГПК (отм.) и липсата на приподписване от свидетели съобразно чл. 151 ГПК (отм.), нот. акт № 34/4.04.05 г. не съдържа валидно изявление на слепия и глух продавач, че е получил цената. Установяването на това обстоятелство по делото е в тежест на ищцата /чл. 154, ал. 1 ГПК/ и с оглед липсата на годни доказателства в този смисъл то е недоказано. Не е налице получаване при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, респективно не се дължи връщане на процесната сума. Същевременно за пълнота следва да се посочи, че въпросът дали безспорно слепият продавач е бил и напълно глух и практически не би могъл да възприеме текста на нотариалния акт при прочитане, вкл. с оглед дължината и спецификата му, е бил част от предмета на предходно дело между страните - за прогласяване нищожността на сделката поради липса на форма с оглед нищожно нотариално удостоверяване предвид нарушение на чл. 479 ГПК (отм.). В рамките на същото този въпрос е бил детайлно изследван /в това число след изслушване на експертни заключения и свидетелски показания/ като преюдициален и в настоящия процес не би могъл да бъде пререшаван. В. съд, като е приел, че нотариалният акт съдържа годно изявление за получаване на сумата - без да обсъди своевременно релевирани доводи и възражения на ответниците, вкл. факта на безспорната недъгавост на продавача, и без да отчете при преценката си относно доказателствената стойност на документа разпоредбите на чл. 151 вр. с чл. 475 ГПК (отм.), е постановил решение в нарушение на закона. То следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основание чл. 281, т. 3 ГПК, а предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД - да бъде отхвърлен. На всеки касатор се дължат по 1636,32 лв. разноски пред всички инстанции на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като направените такива пред ВКС за адвокатско възнаграждение в размер на по 850 лв. /при минимално по 608,45 лв. съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника им действия по процесуално представителство. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,