Решение № 872 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2013 г.

Решение № 872 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Моаед Хамид Халил срещу решение № 6000 от 09.11.2012 г. по адм. д. № 6653/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Моаед Хамид Халил, гражданин на Ирак, срещу Решение № 397/13.06.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Моаед Хамид Халил е напуснал Ирак през м. 08.2011 г. нелегално, а в Република България пристигнал на 28.08.2011 г. Мотивирал молбата си за закрила с обстоятелството, че България е европейска държава. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Видно от данните по делото, по отношение на чужденеца не е било налице преследване или пък основателни опасения от преследване поради някое от посочените обстоятелства, а именно по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. В проведените две интервюта Моаед Хамид Халил заявил, че е живял със семейството си в Басра, работел е във военна база и през м. юли 2011 г. бил отвлечен, измъчван и малтретиран, а по-късно освободен срещу откуп. Именно върху това събитие чужденецът изгражда искането и основанията си за получаване на статут. Правилно е прието, че доводите за твърдяното отвличане на чужденеца представлява криминално действие, а не осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ поради което не може да се обоснове и риск от бъдещо такова. От тук следва изводът, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо него не е налице преследване по отношение на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, жалбата му в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и затова я е отхвърлил. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Моаед Хамид Халил за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си съобразно актуалното положение в Ирак на фона на това, описано в предходните официални справки. В справката се посочва, че положението в Ирак остава несигурно и непредсказуемо, макар да се наблюдава подобрение в сигурността. Иракските сили за сигурност имат силно присъствие във всички главни урбанизирани области със задача да ограничат потенциални терористични заплахи и действия. Контролно-пропускателните пунктове и охранителните постове работят денонощно, като иракските военни и полицейски подразделения като правило реагират бързо на всички инциденти. Посочено е, че въпреки, че сигурността се подобрява, липсата на безопасност остава много реално притеснение за множество бежанци. Източници на ООН в Багдат информират, че Ирак е постигнал значителен напредък в справянето с бунтовниците и подобряването на сигурността, след върховото насилие през 2007 г., а наблюдаваното насилие в страната е по същество политическо. Приет е за правилен изводът на административния орган, че спрямо оспорващия не е налице заплаха от безогледно насилие в държавата му по произход. Посочено е, че чужденецът не твърди той или семейството му да са лично пострадали от посегателства и нападения в резултат на въоръжения конфликт в Ирак. По делото не е доказана връзка между твърдяното отвличане на Моаед Хамид Халил и съществуващите въоръжени конфликти в страната му по произход. На това основание, съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно е прието и това, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 83/04. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че самото му присъствие в Ирак вече създава опасност за живота и здравето му. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение