Решение № 5014 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2017 г.

Решение № 5014 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2017 г., V о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. П. А. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу решение № 29 от 30.01.2017 г., постановено по адм. д. № 560/2016 г. по описа на Административен съд (АС) П., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 313 з-2281 от 17.10.2016 г. на директора на ОД на МВР [населено място], с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 година. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички му доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед, конкретно във връзка с нарушение на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Посочва, че не е имал реалната възможност да изпълни възложените му преписки, тъй като не е имал достъп до тях, те не са били налични, а са му възложени с писма. Посочва, че срокът за изпълнението им не бил изтекъл и не е длъжен да изпълнява задължения извън длъжностната си характеристика. Издирването на преписките счита, че е въпрос на организация на ръководството на Сектор "ПИП". Визира липсата на констатации и забележки от наблюдаващия прокурор, липсата на виновно поведение и на настъпили вредни последици. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски. Ответникът директор на ОД на МВР [населено място] оспорва касационната жалба и претендира за оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбите отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспорената заповед № 313 з-2281 от 17.10.2016 г. на директора на ОД на МВР [населено място] на В. П. А., в качеството му на разузнавач VІ степен в Група "Криминална полиция" към 02 РУ-[населено място] на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, т. 3 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 година. От фактическа страна дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е приел за установено, че за времето от 01.02.2016 г. до 14.04.2016 г. А., в качеството си на полицейски орган, не е изпълнил служебните си задължения по извършването на проверки по 11 броя преписки, разпределени му от началника на Сектор "Противодействие на икономическата престъпност" ("ПИП") към отдел "Криминална полиция" на ОД на МВР [населено място], възложени на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Тези действия са квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика рег. № 3286 р-20343 от 17.11.2015 г. да работи за изпълнение на основните функции и задачи по направление на дейност от компетентността на икономическа полиция и да изпълнява други задачи, поставени от прекия ръководител. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Наказание било наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР въз основа на данните от надлежно разпоредена проверка съгласно чл. 205, ал. 2 ЗМВР, разпоредена със заповед № 313 з-1094 от 13.05.2016 г. на директора на ОД на МВР [населено място]. Спазени били императивните разпоредби на чл. 206, ал. 1 и чл. 210, ал. 1 ЗМВР. При съвкупната преценка на доказателства от дисциплинарната преписка съдът е приел за доказано извършеното нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР по неизвършване на действия в изпълнение на възложени задачи с писма на прокурори при ОП или РП – [населено място] по 11 броя преписки, подробно посочени в обжалваното решение. А. следвало да извърши проверка по тези случаи, да докладва по съответния ред, да изготви справки и изпрати исканите спрени досъдебни производства (ДП). Вместо изпълнение на конкретно възложените задачи, А. бездействал в конкретно посочени времеви периоди. Съдът не е възприел довода на служителя, че преписките не са били при него, поради липса на сигнал от негова страна за проблем в работата му, което указвало на формален подход и липса на елементарни усилия да се изпълнят възложените задачи. Задължението за действие произтичало от заеманата от А. длъжност и вида на престъпленията по спрените ДП, които са му разпределени. По длъжностна характеристика служителят следвало да работи за изпълнение на основните функции и задачи съобразно целите по чл. 8, ал. 3 ЗМВР по разкриване на престъпления. Формиран е извод за доказаност на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което правилно било санкционирано съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР при законоустановеност на вида му. Преценката за размера на наказанието била съобразена с наложено предходно наказание от същия вид и за същото нарушение. Така постановеното решение е правилно. Касационните оплаквания съдържат основно доводи относно приложението на материалния закон, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати в хода на дисциплинарното производство съществени процесуални нарушения. Докладна записка рег. № 313 р-7095 от 09.05.2016 г. съдържа само данни за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 205, ал. 1 ЗМВР. По аргумент от разпоредбата на чл. 208 ЗМВР в тези случаи за образуване на дисциплинарно производство не е необходимо издаване на изрична заповед, за разлика от случаите по чл. 207 ЗМВР. За изясняване на постъпилите данни дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е разпоредил извършването на проверка със заповед № 313 з-1094 от 10.05.2016 г. Твърденията на касатора, че това е датата, на която нарушението и нарушителят следва да се считат за открити, не съответства на разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗМВР - дисциплинарното нарушение е установено (какъвто термин е употребен във връзка с откриване на нарушението по чл. 196, ал. 1 ЗМВР), когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Тълкуването на нормите налага извод, че дисциплинарното разследване следва да е приключило, да са изготвени материалите във връзка с него, обобщени в справка, и едва в момента, в който те постъпят при компетентния ДНО, нарушението и нарушителят се смятат за открити. В случая това е станало на 03.10.2016 г., а оспорената заповед е от 17.10.2016 г. – в 2-месечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, както правилно е приел АС П.. Служителят е запознат с изготвената справка рег. № 313 з-12328 от 01.09.2016 г., включително с правата си да даде допълнителни обяснения и възражения по нея. Такива възражения са депозирани рег. № 313 з-14137 от 11.10.2016 г., приети от ДНО по реда на чл. 27 от Инструкция № 8121 з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, с което е спазен императивът на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Заетата от А. позиция още в първоначалното обяснение от 07.06.2016 г. е, че въпросните дела не са му възлагани, а с полагането на резолюция същият имал ангажимент да ги търси, за да изпълни указаното в резолюцията, търсил ги, но не ги намерил, което било основната причина да не изпълни резолюциите. Същите са обсъдени в изготвената справка рег. № 313 з-12328 от 01.09.2016 г., чиито мотиви следва да се считат за част от съдържанието на оспорената заповед съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. О. административният съд е намерил, че заповедта е издадена във формата по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, без допуснати съществени процесуални нарушения и при съобразяване с целите по чл. 6 от Инструкция № 8121 з-470 от 27 април 2015 г. Правилно и обосновано административният съд е приел за доказано извършеното дисциплинарно нарушение при съвкупната преценка на доказателствата от административната преписка. Начинът на организация по възлагане на преписките в Сектор "ПИП" при ОД на МВР [населено място] се установява от сведенията на служителите Б. В. Д. и Д. К. Ц.. Поради голямото текучество на служители в СПИП било взето решение, когато се получат писма от ОП-[населено място] с искане за информация по конкретно спряно ДП или за изпращане на същото в ОП – [населено място], с резолюция на началник СПИП да бъде разпоредено на конкретен служител да намери делото. Впоследствие същият имал грижата да отиде в деловодството на ОД на МВР [населено място], където делото да бъде отразено в книгата за спрени ДП и да бъде прехвърлено на съответния служител, който от този момент нататък имал грижата да планира ОИМ и да връща отговори на всеки три месеца до съответната прокуратура. Към административната преписка са приобщени писмата на ОП - [населено място], във всяко от което е посочен срок за изпълнение на искането за уведомяване на прокуратурата на кой орган и конкретен служител от състава на ОД на МВР [населено място] е възложено издирването (л. 36-46 от делото). Върху всяко от тези писма е положена резолюция на началника на СПИП при ОД на МВР [населено място] с името на "В. А. ", разпореждане "За изпълнение и продължаване на ОИМ по ДП" и дата на разпореждането. Независимо от затрудненията в работата на сектора и съобразно обясненията на другите служители от СПИП положените резолюции с името на наказания служител са достатъчно основание да се приеме, че посочените в писмата на прокуратурата ДП са възложени на А. за издирване, за връщане на отговор на кого са възложени и за последващо предприемане на ОИМ по тях от същия служител. Тези обстоятелства се установяват и от приложените копия на книгата за разпределение на явната поща на СПИП, в която са налице данни, че материалите по всички визирани случаи са получени от инспектор А., като за нито един от тях същият не е докладвал обстоятелства, възпрепятстващи изпълнение на възложените задачи. Те се потвърждават от обяснението на А. от 07.06.2016 г., че с полагане на резолюцията е имал задължение за търси въпросните дела. Ето защо са изцяло неоснователни и плод на защитната му версия твърденията на служителя, че конкретните дела не са му възлагани. Всяко едно от тях му е възложено с резолюция на началника на СПИП, в изпълнение на която служителят е следвало да издири делото. Правилно административният съд е приел, че липсата на предприети действия по издирване на делото и връщане на отговор до прокуратурата указва на формален подход и липса на елементарни усилия да се изпълнят възложените задачи. Евентуално ненамиране на делата следва да стане повод за последващо докладване на този проблем, в каквато насока служителят също не е предприел действия. Едва когато е трябвало да сдаде длъжността поради преместването му на нова във Второ РУ - [населено място] служителят изготвил списък рег. № 313 р-6332 от 22.04.2016 г. на предадени му спрени ДП и изготвил отговор рег. № 313 з-6343 от 20.04.2016 г., че възложените в писмата ДП не са му предавани за ОИМ и не се намират при него. Тези данни обаче се опровергават от положените върху писмата на прокуратурата резолюции на началника на СПИП, в резултат на които служителят е следвало да предприеме действия по издирване на делата, връщане на отговор и продължаване на ОИМ. Вместо това по конкретно посочените 11 броя преписки служителят изцяло е бездействал, като конкретните номера на ДП, действията, които е следвало да се предприемат и сроковете, в които е следвало да се направи това, подробно са посочени в справка рег. № 313 р-12328 от 01.09.2016 г. и в обжалваното решение на АС П., без да е необходимо преповтарянето им. Правилно изложените обстоятелства са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР поради неизпълнение на служебни задължения. Същите следват пряко от длъжностната характеристика на служителя да работи за изпълнение на основните функции и задачи по направление на дейност от компетентността на икономическата полиция и да изпълнява и други задачи, поставени от прекия ръководител, с какъвто характер са резолюциите за възлагане на преписките. Неоснователна е защитната теза на касатора, че преписките е следвало да бъдат разгледани в тримесечен срок, тъй като всяко от писмото съдържа кратък срок от няколко дни, в който на прокуратурата следва да се върне информация на кой служител е възложена преписката. Не е необходимо да има оплакване от страна на съответния наблюдаващ прокурор, за да се санкционира установеното бездействие. Всички възражения на наказания служител съставляват опит да се оневини собственото му противоправно бездействие, като се прехвърли отговорността за това на някой друг – началник СПИП, лоша организация на работата в сектора, липса на преписки, които не бил длъжен да издирва и др. под. От установените в хода на дисциплинарното разследване обстоятелства, обосновано възприети от административния съд, се установява по категоричен и несъмнен начин неизпълнението на служебни задължения от А., изразяващо се в непредприети действия по конкретно посочени 11 броя преписки, възложени му за изпълнение с резолюция на началника на СПИП при ОД на МВР [населено място]. При правилно приложение на закона тези обстоятелства са квалифицирани като основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. Не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на размера на наказанието с оглед наложеното на А. предходно наказание "порицание" за същото нарушение със заповед № 313 з-383 от 24.02.2016 г., оспорването на която е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение № 13789 от 14.11.2017 г. по адм. д. № 7775/2016 г. на ВАС, V отделение. Като е достигнал до идентични правни изводи съдът е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право на присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, но поради липса на искането в тази насока разноски не следва да се присъжда. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,