Решение № 5128 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 407/2014 г.

Решение № 5128 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 407/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Лиляна Петрова Цонева, срещу решение № 156 от 14.11.2013 г. по адм. дело № 746/2013 г. на Административен съд - гр. Добрич.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Добричкият административен съд е отменил по жалба на Людмил Йорданов Петров от гр. Тервел решение № 15 от 04.07.2013 г. на касационния жалбоподател и му е изпратил делото като преписка за решаване по същество на въпроса за пенсията на това лице при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите към съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с разпореждане № 6109294549 от 25.01.2013 г., потвърдено с отмененото решение на касационния жалбоподател, на Людмил Йорданов Петров е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 487,25 лв., определен въз основа на индивидуален коефициент по чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) 1.914, а според писменото заключение на вещото лице Дарина Димитрова Дойчева, изпълнила съдебно-счетоводна и икономическа експертиза по делото, индивидуалният коефициент на Людмил Йорданов Петров следва да бъде 1.919, а размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, определен въз основа на този коефициент, следва да бъде 489.55 лв. Тази разлика в индивидуалния коефициент и обусловения от него размер на пенсията се дължи според Добричкия административен съд на обстоятелството, че "вещото лице е прибавило към трудовия стаж на жалбоподателя (Людмил Йорданов Петров) още един месец за периода 14.04.1991 г. - 14.05.1991 г. от получено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от ТКЗС "Жегларци".

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и са основани на следните аргументи:

1. С писмо изх. № 3929 от 17.05.2013 г. директорът на ТП на НОИ, гр. Добрич и поискал от "Архивохранилище" при ТП на НОИ, гр. Силистра да бъдат проверени издадените документи за осигурителен доход на Людмил Йорданов Петров и след получаването на отговора (писмо изх. № 18-00-2230 от 30.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Силистра) касационният жалбоподател е постановил решението си, като изцяло се е съобразил с резултатите от проверката.

1. Едва впоследствие (в хода на съдебното производство) вещото лице при изпълнение на възложената му съдебно-счетоводна експертиза след проверка в Архивохранилището при ТП на НОИ, гр. Силистра, е установило, че е налице допълнително възнаграждение в размер на 465,21 лв., което не е било включено в издадените от това архивохранилище няколко удостоверения за осигурителен доход образец 15. С добавянето на тези 465,21 лв. към зачетените от пенсионния орган 16242 лв. се получава осигурителен доход 16707,21 лв. и индивидуален коефициент 1.919.

1. Тези данни сочат, че както пенсионният орган, така и касационният жалбоподател (директорът на ТП на НОИ, гр. Добрич) са постановили актовете си съобразно разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК и в този смисъл не са допуснати нарушения на (тези) административнопроизводствени правила и на материалния закон, до какъвто неправилен извод е стигнал първоинстанционният съд.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Същественото обстоятелство в този случай е, че действителният индивидуален коефициент по чл. 70 КСО на Людмил Йорданов Петров е 1.919 и обусловеният от този коефициент размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на това лице е 489,55 лв. Между страните не се спори за това обстоятелство. В касационната жалба не е заявено изрично, но вероятно имплицитно застъпеното с нея становище е, че неправилно е било отменено решението на касационния жалбоподател, с което потвърждава разпореждане № 6109294549 от 25.01.2013 г., а въз основа на откритото от вещото лице ново писмено доказателство следва да бъде изменена пенсията поради представяне на ново доказателство за осигурителен доход. В случая обаче това становище не може да бъде споделено, защото пропускът да бъде представено още със заявлението сега откритото от вещото лице доказателство за получено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е по вина на длъжностните лица в архивохранилището и не може да бъде вменен във вина на лицето. Без значение е обстоятелството, че длъжностните лица при ТП на НОИ, гр. Добрич нямат вина за този пропуск. Достатъчно е, че архивохранилището е в системата на НОИ, а пенсионерът няма вина, че длъжностните лица при това архивохранилище са пропуснали да направят констатацията, направена от вещото лице, за верността на която касационният жалбоподател не спори.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,