Решение № 8625 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2014 г.

Решение № 8625 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на кмета на Община Велико Търново против решение № 622/14.12.2013 г. по адм. дело № 482/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което по реда на чл. 257 АПК е осъден да предприеме действия по графичното отразяване на устройствените параметри на ПИ с идентификатор № 10447.140.4 в местн. Деревеня, в земл. На гр. Велико Търново, в 30 дн. срок от влизане на решението в сила. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и отхвърляне на искането. Ответното "Риъл естейт ентърпрайсис" АД София оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема заявеното оспорване като такова по чл. 257 АПК на неоснователно бездействие на кмета на Община Велико Търново по задължение за отразяване на устройствените параметри на недвижим имот върху графична част на влязъл в сила Общ устройствен план, произтичащо пряко от разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове в "логическа връзка с разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 ЗМСМА". Решението е недопустимо. Производството е започнало по заявление от 13.03.2013 г. на ответното дружество до касатора, в което се иска "коректно отразяване в зона Жм2 и в окончателния вариант на общия устройствен план на Община Велико Търново" на ПИ с идентификатор № 10447.140.4, местн. Дервеня, гр. В. Търново, за който имало одобрен ПУП-ПЗ, предвиждащ жилищно застрояване. С първоначалната жалба до АС - В. Търново е оспорен мълчалив отказ по това заявление. Впоследствие е заявено, че се оспорва изричен отказ, обективиран в писмо от 22.04.2013 г., с което кметът на общината е уведомил заявителя, че въпреки одобрения ПЗ, не е финализирана процедурата по промяна предназначението на имота и той към момента на одобряването на ОУП е с трайно предназначение на територията-горска и начин на трайно ползване-широколистна гора, а не със смесено предназначение, поради което не може да бъде отразен, както е поискано в заявлението. Неправилно административният съд е определил предмета на оспорване като такъв по чл. 257 АПК на бездействие на кмета на общината по задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. На първо място, съдът е обвързан от искането на оспорващия - чл. 126 АПК. Когато се оспорва административен акт, посочено е в какво се състои неговата незаконосъобразност и е формулирано искане за отмяната му, както е в случая, съдът няма правомощие да изменя искането на такова за осъждане за извършване на определено фактическо действие. В случая е следвало да разгледа оспорването на изричния отказ, обективиран в писмото от 22.04.2013 г. и да прецени дали акта подлежи на съдебно оспорване. Второ, отразяването на данни за НИ върху графичната част на влязъл в сила Общ устройствен план по същество представлява изменение на плана, който е единство на текстова и графична част. Трето, няма задължение на кмета на общината, произтичащо пряко от нормативен акт, за исканото "отразяване" в ОУП. Съгласно посочената от решаващия състав норма на чл. 19, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г., графичните материали към окончателния проект на ОУПО, към които има препоръки и бележки, се изработват наново. Касае се за преработване на окончателен проект на ОУП, а не за корекции или допълнително отразяване върху графичната част на одобрен и влязъл в сила ОУП. В този смисъл кметът на общината не е имал задължение за издаване на административен акт с исканото от заявителя съдържание, поради което произнасянето по заявлението не представлява акт подлежащ на съдебно оспорване и жалбата срещу отказа е недопустима, като производството по нея подлежи на прекратяване. Като се е произнесъл по недопустима жалба и при неправилно определен предмет на съдебна проверка, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,