Решение № 1098 от 1.2.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение01.02.2023 г.докладчик т Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 5334/22.08.2022 г., постановено по адм. д. 5494/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Б. Лозанов, гр. София, [улица], [адрес] сумата от 1 000 (хиляда) лева, разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение 5334/22.08.2022 г., постановено по адм. д. 5494/2021 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването по жалбата на Б. Лозанов срещу негова Заповед 8121К-6318/05.05.2021 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Б. Лозанов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 5334/22.08.2022 г., постановено по адм. д.5494/2021 г. по описа на АССГ е отменена Заповед 8121К-6318/ 05.05.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Б. Лозанов като началник сектор Капитално строителство и ремонти , отдел Управление на държавната собственост и строителство (УДСС) в Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" (УССД) в Министерството на вътрешните работи и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за форма. Решаващият съд е обосновал извод, че не е налице съкращение в щата, а трансформиране на три длъжности в други, а извършената реорганизация дори формално да води до закриване на длъжността, заемана от Б. Лозанов, противоречи на целта на закона. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Административният съд се е произнесъл в законен състав по процесуално допустима жалба, подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване акт. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че не е доказано наличието на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при издаване на оспорената пред него заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Б. Лозанов поради съкращение в щата. Действително длъжността началник сектор Капитално строителство и ремонти , отдел УДСС, Дирекция УССД в МВР, заемана от 25.01.2021 г. от Б. Лозанов е престанала да съществува като самостоятелна обособена позиция в длъжностното разписание на длъжностите в МВР след извършената промяна, утвърдена със Заповед 8121к-6112/22.04.2021 г. в сила от 22.05.2021 г., но това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че е налице съкращение в щата като основание за прекратяване на неговото служебно правоотношение. Законосъобразно АССГ е направил анализ на извършените структурни промени, за да обоснове извод, че закриването на един отдел Контролни дейности (с два сектора в него) и сектор Капитално строителство и ремонти е съпътствано със създаване на тяхно място на нов сектор, който да продължи да изпълнява дейността на закритите звена и включва всички щатни бройки от закритите сектори (запазени са 70-те щатни бройки) т.е. не е налице намаляване на общата численост на персонала и отпадане на функции, задачи и задължения. Първоинстанционният съд е извършил задълбочена съпоставка между длъжностните характеристики за длъжността, заемана от Б. Лозанов и новосъздадените длъжности, от които е обосновал извод за извършено трансформиране, а не закриване на длъжността му. Настоящият състав споделя напълно и допълнителните мотиви на първата инстанция, че издадената заповед е постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, предвид обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта са съществували множество вакантни позиции, при което при разумно и добросъвестно упражняване на правомощията от орган по назначаването предполага оптимизирането на администрацията да се осъществи с тяхното премахване, а не с прекратяване на служебното правоотношение на служител, заемал длъжност, която се трансформира и остава също вакантна. Налага се извод, че при правилно установени факти по делото съдът е достигнал до правилен извод за отмяна на оспорената пред него заповед. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Възражението на касатора по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение