Решение № 12100 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2014 г.

Решение № 12100 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Никола Дельов Тодев от 24.03.2014 г. за отмяна на влязло в сила решение № 397/17.01.2013 г. постановено по адм. дело № 1781/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ), оставено в сила с решение № 15332/20.11.2013 г. по адм. дело № 5615/2013 г. по описа на Върховния административен съд - тричленен състав. С молбата се иска отмяна, поради наличие на основанията по чл. 239, т. 1 от АПК - твърди се, че е налице ново писмено доказателства - протокол от съдебно заседание от 18.02.2010 г. по НАХД № П-258/2009, г. по описа на Софийския районен съд - което е от съществено значение за делото, което при решаването му макар да е било известно на страната, същата не е могла да го представи, поради отказа на съда да изиска НАХД № П-258/2009 г. и реши спора съобразно цитирания протокол. Молителят твърди, че чрез отразените в протокола негови показания, е могъл да успешно да установи в хода на производството пред АССГ, претърпените от него неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с незаконосъобразното му задържане в периода 24 - 25.01.2006 г. от органи на МВР. Твърди в молбата за отмяна, че протоколът му е станал известен през месец февруари 2014 г. Ответникът - Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Панайотова, в отговор на молбата за отмяна оспорва нейната допустимост и основателност. Поддържа се, че процесния протокол, като удостоверяващ показанията на самия молител, му е бил известен към датата на съответното съдебно заседание - 18.02.20089 г., поради което не може да бъде приет за ново писмено доказателство. Поддържа се още, че молителят е имал възможността да се снабди с цитирания протокол в рамките на проведеното впоследствие производството пред АССГ. Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия намира, че молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото и поради тази причина не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал. Представеният с молбата за отмяна протокол от съдебно заседание от 18.02.2010 г. по НАХД № П-258/2009, г. по описа на СРС, очевидно е бил известен на молителя като съществуващ документ много преди твърдения от него момент февруари 2014 г., респ. същия представлява писмено доказателства, за съществуването на което страната е знаела. На първо място, протоколът отразява личните показания на молителя Тодев, поради което същият е имал безспорно знанието за съдържанието на своите показания, респ. значението им спрямо доказването на исковата му претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На второ място, протоколът е бил предмет на многократни доказателствени искания на молителя в хода на първоинстанцинното производството пред АССГ и касационното такова пред ВАС. Самият молител твърди в хода на настоящото дело по същество, че "Първата инстанция отказва да се съберат тези доказателства. Втората инстанция е касационна и тя не изисква доказателства." От тук следва, че сега обсъждания протокол, като част от дело НАХД № П-258/2009, г. по описа на СРС, не е приобщен към доказателствения материал по адм. дело № 1781/2012 г. на АССГ, не защото е бил неизвестен за молителя, а поради изричната санкция от страна на съда спрямо съответното доказателствено искане. На трето място, дори да се приеме, че протоколът е ново писмено доказателство, то същият няма качеството на доказателство със съществено значение за делото. Протоколът, в относимата към настоящото производство част, удостоверява показанията на самия молител. При това положение, тези показания следва да се разглеждат за целите на производство по ЗОДОВ като обяснение на самата страна, а доколкото същите съдържат единствено благоприятни за нея установявания по иначе спорни в производството факти, то следва изводът, че протоколът не може да бъде основание да се приеме, че ако беше разгледан от съда, би се стигнало до различна фактическа установеност по отношение доказването на вредите и причинно-следствената връзка. Показанията пред СРС на настоящия молител, дадени в качеството му на свидетел, че е претърпял вреди като резултат от задържането му от органите на МВР, не могат да заместят или запълнят липсата на други доказателства, установяващи същите тези обстоятелства в хода на исковото производство пред АССГ и ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - първа колегия