Решение № 9412 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4073/2013 г.

Решение № 9412 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4073/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Валерия Тодорова Георгиева, от гр. Поморие, и Кристиан Тодоров Костадинов, от гр. Варна, против Решение № 2960 от 07.12.2012 г., постановено по адм. д. № 3422/2012 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валерия Тодорова Георгиева и Кристиан Тодоров Костадинов против Заповед № КД-14-03-1788 от 05.07.2012 г. на Началника на СГКК - гр. Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 2 ЗКИР вр. чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в промяна в границите на имоти с идентификатори 10135.2571.330 и 10135.2571.852 по заявление от Кристиан Костадинов. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспорената заповед на Началника на СГКК - гр. Варна, с която е отказано изменение на одобрената кадастрална карта за имоти с идентификатори 10135.2571.330 и 10135.2571.852. Съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от заинтересуваното лице по чл. 53, ал. 2 ЗКИР вр. § 1, т. 13 ДР от ЗКИР, което е основание за отказ за попълване или поправка в кадастралната карта съгласно чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Правилно съдът е приел, че изискването за подпис от пряко заинтересуваните собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на КККР. Неподписването на акта за непълноти и грешки е индиция за спор за материално право, който следва да се реши по исков ред (чл. 53, ал. 2 ЗКИР). Основното касационно оплакване е за нарушение на материалния закон, състоящо се в неправилно квалифициране на претендираното изменение като такова по т. 1 на чл. 53, ал. 1 ЗКИР вместо по т. 2 на законовия текст. Същото е неоснователно. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 в т. 1 и т. 2 ЗКИР визира две хипотези на изменение на одобрената кадастрална карта и регистри. Съгласно определението на § 1, т. 10 от Наредба № 3/2005 г., "непълноти или грешки" по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР са несъответствията в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им състояние. Именно такова несъответствие по отношение западната граница на имот с идентификатор 10135.2571.330 е твърдяно в искането за претендираното изменение на влезлите в сила кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Варна и отразяването на имота с нови очертания и квадратура в КККР. При това искане и с оглед данните по административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е посочил разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР като правно основание на претендираното изменение, в която хипотеза следва да се спази правилото по чл. 53, ал. 3 ЗКИР за установяване на непълнотите и грешките на самото място от Службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е неотносима към настоящия казус, тъй като в нея се включват нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната и карта и регистър, изразяващи се в съществени нарушения на процедурата и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав