Решение № 9549 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2025 г.

ВАСПето отделение09.10.2025 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 732/09.04.2025г. постановено по адм. дело 135/2025г. на Административен съд-Сливен.

ОСЪЖДА Сити кеш ООД, да заплати на адв. П. С. Павлов, сума в размер на 900 (деветстотин) лева адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сити кеш ООД, чрез процесуален представител, срещу решение 732/09.04.2025г. постановено по адм. дело 135/2025г. на Административен съд-Сливен (АС-Сливен). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмено допълнение. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът- П. Й. Х., чрез процесуален представител в писмен отговор и в СЗ оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-Сливен е обявил за нищожен отказ на Сити кеш ООД, в качеството му на администратор на лични данни, формиран в писмо от 18.02.2025г. за произнасяне по заявление на П. Х., и преписката е изпратена на Сити кеш ООД за произнасяне по заявление на П. Й. Х. от 21.12.2023г., при съобразяване с указанията по тълкуване е прилагане на закона в мотивите на решението в 14-дневен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за безспорно, че между Х. и Сити кеш ООД са налице договорни правоотношения, възникнали по силата на сключени между страните договори за кредит, като жалбоподателят е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник и в това си качество има право на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента). Съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като същия е нищожен и незаконосъобразен. Съдът е счел, че администраторът на лични данни е постановил оспорения отказ в нарушение на чл.59, ал.2, т.8 АПК, доколкото липсва подпис-ръкописен или електронен на издателя на документа, който издател в случая е посочен като длъжностно лице по защита на данните П. Л.. По отношение спазване на материалноправните разпоредби съдът е приел, че ответникът по жалбата е следвало да предостави исканите от Х. копия от сключените договори за кредит, за да може жалбоподателят ефективно да упражни предоставените му с Регламента права. АС-Сливен е счел, че с оглед ефективно упражняване на правата, предоставени му с Регламента, жалбоподателят има право да получи и достъп до обработваните му лични данни, свързани с плащанията по договорите за кредит, а именно в какъв размер и на кои дати са постъпили такива за погашения по сключените договори за кредит, както и за погасяване на кои компоненти от съответния договор кредиторът е използвал заплатените суми, доколкото това е необходимо за извършването на проверка дали личните му данни се обработват законосъобразно (поради наличие на договор и в негово изпълнение) и точно (размер на задължението и срок за изпълнението му), като съдът е посочил, че в случая не са налице предпоставките на чл.37а, ал.1 ЗЗЛД за пълен или частичен отказ на администратора на лични данни упражняване на правата на субектите на данни по чл.12-22 от Регламента. Решението е правилно. В случая съдът е бил сезиран от П. Х. с жалба срещу изричен отказ на Сити кеш ООД, да предостави поисканите със заявление от 21.12.2023г. от Х. на осн. чл.15 и чл.16 ОРЗД, и свързани с направените плащания по шест договора за паричен заем обработвани от администратора лични данни, както и да предостави копия на шестте договора за паричен заем, сключени между Х. и дружеството. Отказът на администратора на лични данни Сити кеш ООД е обективиран в писмо от 18.02.2025г., с посочен в него автор Петрина Луканова- длъжностно лице по защита на данните Сити кеш ООД, изпратено от електронен адрес до Х. чрез адвокат П. Павлов на електронен адрес [електронна поща]. По делото не е спорно, че Сити кеш ООД е администратор на лични данни по см. на чл.4 т.7 ОРЗД, до който е адресирано искането на осн. чл.15 ОРЗД от субект на данни по см. на чл.4, т.1 ОРЗД, но видно от съдържанието на процесното писмо от 18.02.2025г. същото не е подписано ръкописно, а предвид характера му на електронен документ по см. на чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, не е подписано с квалифициран електронен подпис, съдържащ електронно изявление по см. на чл.2 от същия закон (за какъвто начин на комуникация между субект и администратор на лични данни не съществува пречка съобразно приложимите норми на Регламента) от представляващия това юридическо лице, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по см. на ОРЗД. При тези факти правилен е извода на първостепенния съд за невъзможност за установяване издателя (авторството) на акта и съответно съдържанието на неговото волеизявление, а това означава че в случая не е налице компетентен орган, издал оспорения отказ. При липсата на компетентен орган верен е извода на АС-Сливен, че е налице основание за нищожност на оспорения акт, която трябва да се обяви- чл.172, ал.2, предл. първо вр. чл.146, т.1 АПК, както правилно е сторил първоинстанционния съд. Противно на твърденията на касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение липсват сочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора трябва да бъде уважена претенцията на адв. П. С. Павлов за разноски за касационната инстанция в размер на 900 лева, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА при направено своевременно искане, представени договор за правна защита и съдействие от29.04.2025г. и списък на разноските по чл.80 ГПК, и предвид чл.8, ал.2, т.10 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение