Решение № 8207 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2017 г.

Решение № 8207 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. в лично качество и като законен представител на малолетните й деца - А. Р., С. Р., Т. Р. и А. Д. Р., против решение № 3339/16.05.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 1724/17 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Р. в лично качество и като законен представител на малолетните й деца - А. Р., С. Р., Т. Р. и А. Д. Р. против решение № 628 от 16.01.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателите е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените от касаторите касационни основания саq съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на председателя на ДАБ. Ответникът - председателят ДАБ при МС чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок от страна в съдебния спор. По основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на молителите, които са и жалбоподатели в съдебното производство е отказано предоставянето на статут на бежанци и хуманитарен статут. За да издаде акта си с оспорения резултат, административният орган е приел, че от бежанската история на молителите не се разкривали предпоставките за предоставянето на бежански статут, а по-скоро те били мигранти. Органът е преценил, че за С. Р. и нейните деца не били налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като тя не била напуснала страната си поради реална опасност от изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание. Органът е разгледал и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки, че според стандартите на СЕС, дадени в решение по дело С-465/07, не се установявало спрямо молителката да са налице сериозни и потвърдени заплахи, които да са актуални към момента на производството, за да се счита, че ако се завърне на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск от тежки посегателства. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение, приемайки за обосновани и правилни формираните от административния орган изводи. Съдът е посочил, че от изявленията на С. Р., дадени в хода на проведеното интервю било видно, че тя и децата й, не са били лично преследвани в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, както и че бежанската й история не съдържала твърдения за осъществено преследване. Позовавайки се на заявеното от жалбоподателката по време на интервюто й в ДАБ, а именно, че не желае да се установи в България, а желае да продължи пътя си към Германия, която е била тяхната първоначална цел, съдът е възприел извода, направен и от административния орган, че в случая става въпрос за мигранти. Съдът е възприел и извода на административния орган, че в случая не били налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут. Посочено е от съда, че общата ситуация на несигурност и насилие в определена държава сама по себе си, не можела да обуслови нарушение на чл. 3 ЕКПЧ при експулсиране до територията й. Съдът е посочил като възможна ситуацията на насилие в дадена държава да е с такава интензивност, че да води до нарушаване на чл. 3 ЕКПЧ при връщане на лицето там, но е приел, че актуалната обстановка в Афганистан не се характеризирала с подобна изключителност. Решението на административния съд е неправилно. Съдът неправилно е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено при спазване на административнопроизводствените правила за това. Установено е, че молителката е подала заявление за международна закрила в лично качество и като законен представител на нейните деца, по която семейна връзка административният орган не спори. От данните в регистрационния лист и приложенията към нето се установява, че децата на заявителката, както към момента на подаване на заявлението до ДАБ, така и към настоящия момент са малолетни, което обстоятелство не е съобразено от административния орган във връзка със задълженията му съгласно Закона за закрила на детото и задължението му, произтичащо от чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. Допуснато е нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетните деца, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на посочената разпоредба, приемайки, че същата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето, в случая на децата. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. С разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ е въведен принципът за най-добрият интерес на детето. Според тази разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Нормата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като дирекцията изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случая няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци въобще е изпратено уведомление до дирекцията за провеждане на производство по отношение на тях. В хода на съдебното производство е събран социален доклад от Агенцията за социално подпомаган, (лист 56 от делото), но той не е обсъден от съда, нито пък обективно е съществувала възможност, той да се обсъди от административиня орган намери отражение в решението му, заради допуснатото от последния административнопроизводствено нарушение. Също така административният орган, неправилно се е ограничил само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставянето й на закрила, без въобще да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на четирите малолетни деца. От друга страна, административният орган не е изложил мотиви в решението си, дали заявителката е сама жена, грижеща се за малолетните си деца или е придружена от съпруга си, който е декларирала в регистрационния й лист и е с името - Н. Р.. В регистрационния лист на заявителката за местоположението на съпруга й е отбелязано ръкописно "рег ВР", съдържанието на което съкращение не става ясно. В случай, че заявителката е сама жена, която се грижи за своите малолетни деца, административният орган е следвало да изиска и събере допълнително информация за положението на жените (които са в положението на заявителката) в Афганистан, което не е направено. В случай, че заявителката и децата й са придружавани и от нейния съпруг и баща на децата, и той също е кандидат за международен статут, административният орган е следвало да прецени, доколко бежанските истории и на двамата са еднакви или се различават, както и съобрази етапа на който се намира производството на бащата, както и да изложи съображения по тези релевантни въпроси. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като неправилно, тъй като то е резултат на необоснован и неверен извод на съда, че при издаване на административния акт, органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на съда като неправилно следва да се отмени, а вместо това се отмени и решението на председателя на ДАБ, а преписката се върне на органа за ново произнасяне по нея. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав