Решение № 5788 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2011 г.

Решение № 5788 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юри Димитров Петракиев против решение № 1464 от 28.03.2011 г. по адм. дело № 7643/2010 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против заповед рег. № Л-7917/17.09.2010 г. на председателя на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за Министерството на вътрешните работи, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е нищожна и не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) директорът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" назначава и прекратява служебните правоотношения със служители на длъжности, за които се изисква средно образование. В случая жалбоподателят е на длъжност старши надзирател в затвора гр. Белене, полицай, категория Е. Ето защо доводите на касатора на нищожност на административния акт поради некомпетентност на издателя са неоснователни. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта са спазени изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. С това изискванията на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС са изпълнени, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. В съответствие с нормата на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването след докладна записка на началника на затвора в гр. Белене, съдържаща данни за извършеното от служителя и наложеното по чл. 78а, ал. 1 и 4 от Наказателния кодекс (НК) наказание. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. В случая е установено, че жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност за умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание "глоба". При тези данни и с оглед обстоятелството, че не са налице основания за дисциплинарното уволнение на служителя (наказаното по чл. 78а от НК лице се счита за неосъждано), правилно е преценено, че изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР са изпълнени и служебното правоотношение на жалбоподателя следва да бъде прекратено. Нормата е императивна, поради което при установяване на предпоставките, органът по назначаването е длъжен да издаде заповед с посоченото в закона съдържание. Това налага извода, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Възражението на касатора, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР не може да се приложи към разглеждания случай, с оглед измененията на текста през 2009 г., е неоснователно. Действително обстоятелството, обосноваващо несъвместимост със службата е настъпило през 2005 г. Органът по назначаването обаче е известен за това в началото на 2010 г. (докладна записка), когато е предприел и необходимите действия. Поради това и при липсата на срок, в който същият е длъжен да прекрати служебното правоотношение следва да се приеме, че правомощията му са упражнени в съответствие със закона, още повече че настоящата редакция на текста на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е аналогична с предходната от 2006 г. и въвежда същото основание за несъвместимост с оставането на служба, тогава предвидено в чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,